Кожа

Поредното момиченце ме сочи с пръст и се крие зад майка си от страх. Нека се страхува. Няма да ѝ е за последен път, така че колкото по-рано се научи, толкова по-добре за нея.
Почесвам се зад ухото и усещам изсъхналата рана там. Едновременно ме сърби и боли, отвратително е. Тази сутрин се беше отворила и по възглавницата ми пак имаше кръв. Е, не е голяма работа. Подминавам уплашеното дете и майка му и влизам през поолющената врата.
Днес всичко ще приключи.
Нагоре по стълбите е тихо. Достатъчно тихо, че да чувам как провисналите гънки мръсна кожа под дрехите ми се трият една в друга. Звукът е мазен. Куфарчето се полюшва в ръката ми и усещам как пръстите ми се изпотяват по дръжката. Стисвам я малко по-здраво, а заедно с нея стисвам и зъби. Дланите ми са напукани и ми щипе от потта.
Прибирам се в малката стаичка под наем и оставям куфарчето под леглото за по-сигурно. В него има повече пари, отколкото съм склонен да държа на видно място. Събличам дрехите си внимателно и ги прибирам в найлонови чували заедно с калъфката на възглавницата, после отивам в банята. Под краката ми шумолят постланите от вчера вестници. Времето ми изтича и не мога да си позволя да се бавя повече; включвам лампата и започвам да оглеждам тялото си обстойно.
Изглеждам болен. По-болен, отколкото би трябвало да бъда в моето състояние; все пак мога да ходя и не изпитвам затруднения с това и други действия. Кожата ми е покрита с рани и на места е започнала да некротира – няколко черни проядени петна с кървавочервени граници са се образували около корема и бедрата ми. Раменете ми сякаш са се смъкнали, а заедно с тях и по-голямата част от торса ми е отпусната и сбръчкана. Почти нямам телесно окосмяване. Окапало е още преди да дойда в града тази седмица. По мъртвешки избледнялата ми кожа се виждат червени плюски. Почесвам се отново зад ухото. Този път в кръвта се вижда и гной.
Мразя тази кожа. Смърди отвратително. Но поне ми е свършила работа.
Заставам пред голямата и пълна с гореща вода вана и гълтам шепа обезболяващи. Тъкмо приключвам банята си, когато започвам да усещам действието им. Чудесно.
Започвам с ноктите си. Излизат лесно от омекналата и разкашкана кожа на пръстите ми, дори не се нуждая от приготвените клещи. Просто ги натискам с палец, дръпвам и те сами си падат. Пръстите ми заприличват на кебапчета, всъщност цялото ми тяло изглежда набъбнало и наедряло след банята. След като приключвам с ръцете, аз се заемам с краката. Там е още по-безпроблемно. Ноктите отделям в парче тоалетна хартия на мивката. Двадесет пожълтели и напукани парчета кератин. Адски са гнусни.
Завивам ги в хартията и ги оставям до сапуна. Оглеждам се отново. Лицето ми е отрупано с бръчки, врязани дълбоко навсякъде по челото, надолу около очите и по бузите, та чак под гушата ми, увиснала по старчески до адамовата ми ябълка. Пускам горещата вода от чешмата и започвам да напарвам лицето си. Болката вече е достатъчно притъпена, усещам само топлина.
Двадесет минути по-късно смятам, че мога да продължа. Повдигам с пръсти отпуснатите си клепачи, за да мога да виждам. Лицето ми изглежда така, сякаш всеки миг ще падне, но от опит знам, че е малко по-трудно. Затова съм взел ножа за масло.
Не ми се случва за първи път. С този тип ножове мога да разрежа стария горен слой, без да засегна новия. Прокарвам острието от рамо до рамо по ключицата. Почти не изтича кръв, но това е нормално. Кръвоносните съдове в този слой отдавна са ненужни, оттам и бледият цвят. Щом приключвам с разреза, правя нов. От средата на гърдите си до увисналата гуша, докато не стигна до долната устна. Разтварям внимателно разрезите, за да се оттече част от подкожната мазнина. През това време накисвам ръцете си до китките в още горещата вода във ваната и ги изкарвам след минута. Два груби разреза около всяка китка по-късно мога да изхлузя кожата си като ръкавица.
Отдолу се показва чисто нов и здрав стегнат слой. Дори нокти си имам, цели и лъскави. Използвам ги, за да изчопля кожата около устните си, после продължавам вертикалния разрез от гърдите нагоре по носа и до върха на голата си глава. Разтварям леко по разреза, измивам се с още гореща вода и стискам очи. После започвам да смъквам.
Също като голяма качулка, старата ми кожа увисва на гърба ми. Изплаквам лицето си и се избърсвам с една от хавлиите в банята. С пръсти опипвам клепачите си и след като махам две-три парченца останала кожа около тях, най-накрая отварям очи. На мястото на досегашния старец, който изглеждаше като предстояща медицинска хроника във вестник, сега стои един значително по-млад мъж. Само очите му са същите, малки и леденосини.
Бях забравил лицето си. Истинското си лице. Чертите ми като че ли са малко по-остри от предния път. Разбираемо е, тази поръчка беше с лимит във времето. Обикновено разполагам с по-голям интервал, в който мога да се захраня с достатъчно протеини и мазнини, за да изградя новата си кожа под старата. Нищо, след като приключа тук и се разкарам от града, ще си взема почивка, така да се каже. Заслужил съм си я.
Това беше една от най-високопрофилните ми мишени. Ако пожелая, бих могъл и да се оттегля изцяло, спестил съм повече пари, отколкото са ми нужни до края на живота ми. И без това никой от работодателите ми не знае как изглеждам в действителност. Всички са виждали само онзи ходещ тумор. Но няма да се оттегля.
Почна да ми харесва да се изживявам като чудовище.
Сядам обратно във ваната и продължавам да се накисвам в горещата вода. По този начин мазнината между двата слоя се топи и мога да сваля старата си кожа по-лесно. Новата излиза отдолу, топла и хлъзгава, но непокътната. Отново имам окосмяване. Него си го харесвам, не ми е приятно да го гледам как пада. Отнема ми час и половина, докато смъкна всичко от себе си. На онези места, където кожата ми е по-тънка, като лактите, сгъвките на колене и около и по слабините, аз изтърквам всичко с тъпото острие на ножа за масло.
Всичко на всичко накрая съм успял да сваля към два и половина килограма мъртва тъкан от тялото си. Прибирам я в нов чувал, източвам ваната и я почиствам, после събирам всичките вестници по пода и ги набутвам в чувала заедно с използваните хавлии и ноктите. Завързвам чувала много внимателно; за всеки случай го слагам в още един. Изнасям вързопа от банята и се връщам обратно в нея.
Господи, колко е хубаво да се изкъпя сега! Да отмия мазнината и миризмата ѝ от себе си и да се почувствам отново нормален човек. С тази моя способност нямам много възможности да го сторя.
Излизам от банята и се подсушавам набързо. Обличам нови дрехи. Старите са се събрали в два чувала. Заедно с този от банята стават три. Ще трябва да ги изнеса по тъмно. Не са много големи, ще успея да ги наблъскам в облицования куфар. После е лесно. Набелязал съм си една стара фабрика в покрайнините на града. Един пожар там няма да нарани никого, все ще могат да го припишат на разни вандали. Ще се отърва от дрехите и кожата, от всичко, което може да ме уличи по някакъв начин. Точно както преди.
Сега обаче е още светло. Мога да си отдъхна за час, мога дори да хапна. Засега обаче ще се полюбувам на новата си кожа. Прекрасна е. Дори пръстовите ми отпечатъци са нови. Всеки път са различни. Идеално за човек, който се прехранва чрез поръчкови убийства. Дори и да ме видят, ще изчезна само за ден. Ако без да искам съм пипнал нещо, няма начин да ме свържат с местопрестъплението. Но старата кожа трябва да изчезне. Не ми се рискува някой да разбере какво мога да правя. Не е добре за бизнеса.
Поне ще разполагам със следващите няколко месеца и нова, здрава кожа. Жалко, че ще се наложи да се разделя и с нея. Но дотогава има време. Тъкмо ще си почина.
Тъкмо ще си спомня лицето си.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: