Среща

– Колко пъти съм ти казвала, че това не е правилно?!
Момичето ядосано влезе в стаята си и трескаво затърси нещо в едно от чекмеджетата на тоалетката си. След нея влезе момче на около петнадесет години. Беше с една глава по-високо от нея, но тя беше по-голямата от двамата. Приличаха си ужасно много, дори за брат и сестра – едни и същи лешникови очи, еднаква тъмнокестенява коса, дори по оттенъкът на кожата не се различаваха.
– Не мисля, че викането е удачно… – започна момчето, но сестра му го прекъсна:
– Не мога да повярвам, че правиш това!
– Виж, не казвай на нашите…
– Те рано или късно ще разберат, ако вече не подозират.
– Какво правиш сега? Трябва ли така да се ядосваш?
– Дали трябва?! – извика тя, но после се замисли и се успокои. – Добре де, възможно е да реагирам прекалено остро. Нормално е на твоята възраст…
– … да си скубя веждите, защото не искам да изглеждам зле за първата си среща ли? Да, на повечето хора едва ли им пукат тъпанчетата за нещо такова.
Момичето най-накрая намери това, каквото търсеше. Обърна се към брат си с доволна и леко дяволита ууусмивка, показа му демонстративно пинсетата в ръката си и каза:
– Просто ме остави да направя това както трябва, вместо да се чудиш след половин час къде си сбъркал.
Момчето с неохота послуша сестра си. Минути по-късно то лежеше по гръб на леглото ѝ с лице, окъпано в слънчевата светлина, идваща през прозореца, докато тя изучаваше формата на веждите му с огромно внимание. Поне така беше казала. Не му беше известно защо трябва да му мачка горната част на лицето толкова дълго време.
– Проблемът ти е там, че се сключват много интересно – промърмори тя.
– И какво толкова му е интересното?
– Нямат някаква дефинирана граница, различават се от моите, което обаче е обичайно. Добре е все пак, че си почнал съвсем от средата, положението е напълно спасяемо. Сега ще продължа настрани, докато не преценим, че са достатъчно разделени, а после ще ги оформя малко отдолу, понеже са плъзнали по клепачите ти.
– Необходимо ли е да се подиграваш? – обиди се момчето. – И без това ми е достатъчно притеснено.
– Добре, добре, извинявай. Прав си.
Тя започна работата си мълчаливо и съсредоточено, сякаш беше скулптор, който работи с чук и длето върху порцелан.
– Познавам ли я? – попита в един момент.
– Какво?
– Ако не я познавам, кажи ми поне името ѝ.
– Казва се…
– Не, спри! Не искам да знам още. Като мине срещата, тогава.
– Споменавал ли съм ти, че си супер странна понякога? – въздъхна момчето и стисна очи при следващото дръпване на пинсетата.
След кратък размисъл от страна на сестра си получи отговор:
– Не, споменаваш го почти винаги. Понякога даже без повод.
– Поправи го на „винаги“, да си знаеш отсега нататък.
– Къде смятате да ходите? – полюбопитства сестрата в опит да смени темата.
– Виж, не е като да не сме излизали само двамата преди. Просто този път е… ами, нека го наречем официална среща.
– Което не отговаря на въпроса ми къде смятате да ходите, нали така?
Братът видя, че няма смисъл да увърта, а и цялото това скубане започваше да му прилича на средновековно изтезание, така че признаването донякъде щеше да облекчи болката.
– Има едно кафене близо до тях, ще се видим там за около половин час – отвърна той. – После ще се поразходим из парка, там ще има някакви улични изпълнители, а тя обича този тип забавление. Не съм планирал всичко, вероятно просто ще си говорим през по-голямата част от времето. Струва ми се… уф, как беше думата… спонтанно, да, по-спонтанно. Да излезем без някакви очаквания и да видим какво ще се случи.
Момичето нададе весел писък като от настъпана гумена играчка:
– Малкото ми братче ще има среща с момиче!
– И ето затова не дойдох при теб от самото начало – каза момчето.
– Извинявай, но все още ми е трудно да го повярвам. Не се обиждай.
– От теб ли? Ама моля ти се!
– Не, имах предвид, че идеята ти много ми харесва. Това да нямате очаквания един към друг, искам да кажа. Повечето хора на нашата възраст рядко разбират, че не трябва прекалено да се замислят за такива неща и просто да се оставят на момента. А после като почнат да пишат статуси за собственото си разочарование и как ще останат самотни, направо ми иде да пращам шамари във всички посоки…
Последваха минута-две тишина. Изведнъж момичето стана и отново отиде до тоалетката си. Върна се с малко огледало в ръка и го подаде на брат си.
– Какво мислиш? – попита тя нетърпеливо.
Момчето се огледа внимателно, като размърда вежди и направи няколко физиономии, като че ли очакваше да паднат. После отсъди:
– Да ти кажа честно, доста добре си се справила. Така де, като за момиче.
– Много смешно, няма що…
– Не, виж – прекъсна я братът и този път звучеше искрено – Благодаря ти.
– Няма за какво – отвърна сестрата. Помисли малко и добави: – Какво ще правиш сега?
– Срещата ни е утре, смятах днес да си избера подходящи дрехи…
– Не и без мен! Да вървим!
И така, след като едва не му изтръгна ръката от рамото, тя го повлече към неговата стая, където прекараха половин час в одобряване на облекло. Големи са сладури, когато тръгнат по срещи. Късметлии са онези, които разполагат с каквато и да е помощ и малко здрав разум. Те имат навика да се превръщат в хора, които знаят какво търсят в човека до себе си.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: