Флирт

– Извинявай, свободно ли е това място?
Момичето вдигна поглед от тефтера си и по навик намести очилата върху нежния си нос. Срещу себе си видя високо момче с чанта през рамо.
– О, да, момент само – отвърна тя и придърпа няколкото разтворени върху масата книги към себе си, за да освободи място на момчето.
– Благодаря много. Няма да ти преча, обещавам.
Момичето кимна усмихнато и заразлиства една от книгите. Момчето окачи чантата си на стола и извади нетбук и зарядно, което включи в щепсела близо до масата. След две минути вече тракаше бързо и тихо по малката клавиатура.
Действащите лица в тазвечершната постановка ще назоваваме момче и момиче съвсем условно. На по двадесетина години, те често идваха в това заведение, когато намираха време за убиване, колкото и малко да беше то. Дори имаха навика да сядат на една и съща маса. Не по едно и също време, разбира се, но това би трябвало да е пределно ясно.
В продължение на няколко спокойни и безметежни минути химикалката на момичето драскаше енергично по страниците на тефтера ѝ, акомпанирана от ударите по клавиатурата откъм нетбука на момчето. Поръчките им пристигнаха – билков чай с лимон за нея и наливна бира за него. Момчето тръгна да мести нещата си, за да намери къде да сложи халбата, когато забеляза тънка книжка под ръката на момичето, на чиято корица се мъдреха донякъде познати за него символи.
– Това санскрит ли е? – изтърва той думите си и моментално се сепна.
– Всъщност да – изненада се момичето и се загледа в корицата, след което продължи: – За първи път срещам някого, който да не го сбърка с елфическите езици.
– Чакай, езици? В множествено число?
Момичето пропусна да се изненада повторно и автоматично поде:
– Да, като започнем от Елдарин, който впоследствие обуславя цяла една група езици, включваща Куеня, Нандорин, Синдарин и Телерин, или пък можем да се върнем по-назад в хронологията до примитивния…
Тя млъкна, когато видя как момчето беше спряло да диша и да мига.
– Съжалявам – започна да се изчервява тя, – случва ми се да се увлека в подробности без конкретна причина…
– Не, няма нищо – прекъсна я той и се усмихна почти незабележимо. – Просто ме хвана напълно неподготвен за потока от информация, това е.
Момичето побутна с пръст очилата си по-нагоре и се понамести в стола си. Момчето отпи от бирата си и попита:
– Санскритът за нещо тайно ли е, или мога да се поинтересувам за какво ти е?
– О, ами… не е нещо особено. Малко проучване, това е.
– Щом казваш – примири се момчето и се върна обратно към нетбука си, като добави с игриво намигване: – Макар че съдейки по обема на книгите ти, каквото и да проучваш, едва ли е малко.
Тя прехапа долната си устна замислено и отвърна:
– Възможно е да пиша нещо.
Нетбукът беше затворен и цялото внимание на момчето беше насочено към момичето.
– Една идея, по която работя от известно време насам – продължи тя малко по-уверено. – Един от героите ми е петстотингодишен будистки монах, по чието тяло са изписани специални символи, даряващи му изключително дълголетие. Преди векове той е бил прокуден, след като е открил доказателства, сочещи към общото събитие, от което са се зародили всички религии. Разглеждам определени вярвания в различните клонове на будизма от този период, за да мога да го направя по-достоверен.
– Това определено не е малко проучване – изумено каза момчето.
– Е, в сравнение с всичко останало…
– И за какво става въпрос в книгата ти?
– Не съм казала, че пиша книга – отговори момичето и скръсти ръце, но отново прехапа долната си устна.
– Очевидно пишеш някакво художествено произведение.
– Очевидно – засмя се тя.
– Това е едната половина. Другата е в това, че на тази маса има поне пет килограма книги и ако ползваш толкова много материали за достоверността само на един герой, едва ли пишеш нещо по-кратко от петдесет хиляди думи. Особено след като каза, че монахът е един от героите ти.
Момичето се впечатли, но все пак реши да не се дава толкова лесно.
– Ще ти кажа дали си прав за книгата, ако ми отговориш на един въпрос – намигна му тя на свой ред.
– Харесва ми сделката, слушам.
– Как разпозна санскрита?
– Харесвам „Междузвездни войни“.
– Ъм… добре?! – обърка се тя. – А за санкрита да кажеш нещо?
– В част от хоровата музика от саундтрака на „Междузвездни войни“ се пее на санскрит – поясни момчето.
– Ясно – каза момичето и прикри усмивката си с ръка.
– В „Епизод I: Невидима заплаха“.
– Аха.
– Заглавието на произведението е „Duel of the Fates“.
– Започва да ми се струва, че искаш да избълваш информация – намигна му тя отново.
Той извъртя очи, раздразнен на самия себе си, а после си пое дъх и изстреля:
– Музиката звучи на фона на финалния дуел между Куай-Гон Джин, Оби-Уан Кеноби и Дарт Мол, а текстът се води превод на средновековна уелска поема, чието заглавие не мога да произнеса, но означава „Битката на дърветата“. В „Епизод II: Клонираните атакуват“ се повтаря, когато Анакин търси майка си, а в „Епизод III: Отмъщението на ситите“ – при дуела между Йода и император Палпатин. Чакай, по това време Палпатин вече се е разкрил като Дарт Сидиъс.
– Уау!
– Знам. Да взема да си тръгвам, а?
– Защо, да не те хвана срам? – подкачи го момичето.
– Не, просто… едва ли те интересува – отвърна момчето и махна с ръка към книгите ѝ.
– Е, вярно е, че предпочитам фентъзи пред научна фантастика, но това не означава, че не ме интересува…
Десетина минути по-късно двамата получиха вторите си питиета и продължаваха да си говорят за жанровите си преференции.
– Значи и ти пишеш? – оживи се тя внезапно при един негов коментар относно Законите на роботиката.
– Да, но… ами нали ти го спомена първа и ми се стори, че ако и аз го кажа, ще изглежда… и аз не знам. Все едно… все едно се опитвам да те сваля или нещо такова.
– Ако това ще те успокои, така или иначе си го мисля – отвърна момичето, а в следващия миг бузите и на двамата поруменяха.
– Ами… ъм… за какво става дума в книгата ти? – опита да смени темата той.
– О… аз май забравих да ти отговоря преди малко, така ли стана?
– Да. Ако не искаш…
– Не, не, ще ти кажа. Просто гледам да си работя без много шум по нея, иначе си умирам да споделя на някого.
– Аз съм някого… – намигна ѝ той подканващо и почти веднага си помисли колко смотан изглежда отстрани. Флиртът определено не беше силната му страна.
– Да, така е – усмихна се тя и сякаш за да противоречи на мислите му, неволно се заигра с косата си. – Ами… съвсем накратко, в една огромна част от религиите и митовете, ако не и във всичките, всъщност, същестува темата за светлината и мрака, за доброто и злото. Моята идея се състои в това, че Злото, по-точно физическата форма на абстракцията, наречена Зло, е било изначалното състояние на Вселената, един перманентен мрак, който съществува, без да живее, докато хората не са създали Светлината, за да го прогонят и да проправят пътя за собственото си развитие.
– Това е доста интересна идея – удиви се момчето.
– Мерси! Ъм… впоследствие тази най-първа човешка цивилизация постепенно отмира и започва да включва във вярванията си темата за противовеса между светлина и мрак, понеже липсват писменост и реч, естествено, и така предават случилото се на следващите поколения. Оттам в по-нататъшните митове и евентуални религии се вплитат съпоставките между добро и зло, ден и нощ, слънце и луна – всички първосимволи на тази битка. Целта е да бъде забравено изначалното Зло. В един момент обаче се оказва, че прогонвайки Злото от Вселената, хората не са успели да защитят сърцата и умовете си от него, ето защо продължават да извършват дела, за които светът приема, че са лоши. Колективната човешка маса продължава да нараства все повече и се стига до мига, в който вече човешкото Зло става толковао могъщо, че придобива форма отново и започва да предизвиква края на света.
– С риск да прозвуча досаден и какво ли още не – прекъсна я момчето, когато тя си пое дъх, – това може би е най-доброто фентъзи, което никога не съм чел.
– Чакай да ти кажа къде идва завръзката, пък после прецени – отвърна тя, но си личеше, че е поласкана. – Носителите на Светлината все още съществуват. Това са хора, които въпреки проникналото в тях поколение след поколение Зло несъзнателно му се противопоставят. Те са способни да пресъздадат тази Светлина и да се спасят от повторната заплаха. Това, разбира се, не ги прави имунизирани срещу влиянието на Злото, просто могат да окажат много по-силна съпротива срещу него.
– И един от тези хора е твоят монах?
– Точно така. Има и други, но за тях предпочитам още да не говоря. Той дори не е главен герой, но искам да изпипам всички детайли около него.
– Нямам търпение да видя резултата – каза той искрено.
– Нито пък аз – засмя се момичето. – А ти какво пишеш, струва ми се, че съм започнала да ти надувам главата тук.
– Аз… ами аз всъщност от време на време допринасям към едно списание. Основно пиша разкази, колкото да си тествам способностите.
– Ти си публикуван? – изненада се тя.
– Не точно, списанието е в електронен формат. Веднъж на месец излиза като .pdf файл на съответния сайт… чакай, направо ще ти покажа.
Момчето отвори нетбука си и след минута-две момичето вече разглеждаше един брой на списанието.
– Всичко твое ли мога да намеря тук? – попита тя.
– Всичко, което съм се осмелил да публикувам. Иначе имам една шепа неща, които съм си оставил за дооправяне. А и… – тук той се поколеба и реши да отпие от бирата си.
– Кажи де.
– И аз работя по нещо като роман, може би… горе-долу.
– Искаш ли да ми кажеш, когато се чувстваш по-сигурен? – пошегува се момичето.
– Не, виж… твоята идея е много по-интересна и сега ще звучи тъпо.
– Нека аз да преценя.
– Е, добре. Имах идея за трилър преди около година и в момента съм я развил почти към края. Историята е за едно момиче, което се занимава с паркур. Тя случайно става свидетел на убийство на висшестоящ политик и въпреки опита си да избяга от извършителите бива хваната от тях. Докато се колебаят какво да правят с нея… всъщност, по-точно ще е да кажа, че се чудят как да я убият, тя успява да разбере част от плана им за масов терористичен акт посредством нов щам на вируса на грип, разпространяван чрез нанороботи. Не че разбира целия план де, тя просто дочува някои ключови изрази и в момента, в който се измъква от тях преди да я убият, тя се свързва със свои приятели и заедно успяват да стигнат до този извод.
– Технотрилър? Страхотно! Тях ги обичам.
– Наистина?
– Мхм. Докъде си стигнал?
– Имам още три-четири глави за запълване. Иначе ми отне сравнително малко време да напиша всичко, повече ми трябваше, за да проуча модели на разпространение на вируси и да измисля как бих могъл да ускоря процеса. Реших да ги комбинирам с нанотехнология, понеже по този начин ще могат да останат защитени по-дълго време в латентното си състояние. Самите нанороботи са необходими за равномерното разпръскване на моя вирус на строго определени места в града, където съм ситуирал действието на романа.
– За да могат да заразят най-голям брой хора едновремнно ли?
– Именно. Сега, без да разкривам замисъла зад биотехнологичния терористичен акт, ще кажа само, че по този начин ще бъде невъзможно да се открие така нареченият Пациент нула. Подобни места с много хора са големите възли на транспортната инфраструктура, да кажем. Метростанции, летища и гари – през тях минават хиляди хора на минута. А пък моята героиня и нейните приятели ще разполагат само с някакви си часове, за да предотвратят всичко. Гледал съм видеа с паркур в продължение на месец, за да мога да опиша акуратно движенията им из града, докато преследват терористите и сглобяват плана им.
– От това би могъл да излезе филм – спомена момичето.
– При идеални условия, да. Но такъв филм няма, затова реших да си го напиша. Започна като сценарий, впоследствие разбрах, че не ме бива да пиша сценарии и го обърнах на роман.
– Няма много научна фантастика в това резюме обаче.
– Има повече в досега написаното, просто не е от толкова голямо значение за историята. Поне в основата на историята, има едно-две места, където се появява и подпомага сюжета, но това вече ще си го запазя за другия път.
– Какъв друг път? – усмихна се момичето.
– Другия път, когато се видим.
– Много ли си сигурен, че ще се видим? – попита го тя игриво и му се оплези.
– Не, но малкото ми останала самоувереност не би ми попречила на шансовете.
– А тук ли ще се видим? Ако изобщо ще се виждаме де?
– Възможно е – каза той и се облегна. – На мен ми харесва тук.
– На мен също.
Половин час по-късно и двамата си бяха отишли. Но не и преди да си разменят номерата, а след като се сетиха, че не го бяха направили, все пак се представиха един на друг. Писатели, какво да ги правиш. Разсеяни хора могат да бъдат, хич не ги бива във флиртовете. Хванат ли ти вниманието обаче, това вече е нещо друго.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Романтично, Fantasy, Sci-Fi

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: