Забравена

Има едно сравнение, което много обичам. Онова със снежната топка, която, докато се търкаля надолу по планината, събира сняг и набира скорост. Започва почти незабелязано и с времето се натрупва и натрупва, и нищо не може да я спре… Винаги съм си го представял като онази сцена в „Похитителите на изчезналия кивот“, само че в този случай Индиана Джоунс не успява да избяга от гигантския камък.
Така де, понеже обикновено аз бягам пред тази сферична лавина.
По този начин усещам онзи момент, в който човек осъзнава, че е имал страхотна идея, но по някакъв начин я е забравил и каквото и да прави, не може да я възпроизведе. А отчаяните му опити все пак да го стори само го карат да я забравя още повече. Чувствтото е точно като търкалящата се скала зад Харисън Форд.
Дотук с Индиана Джоунс, че ще ми се догледа поредицата и хептен никаква работа няма да свърша тук днес.
Предполагам, че няма как да се случва единствено на мен, така че смятам, че не говоря ексклузивно от свое име. Въпреки това ми се струва, че ще е честно да ви предупредя отсега –случаят, който ще разискам сега, засяга лично мен. На всичкото отгоре взе, че се случи преди не повече от половин час, малко преди да седна да пиша. Както е казал навремето великият и неповторим Имануел Кант: „Шанс, чуек.“.
Хм, нещо не ми е точен цитатът май. Дали не беше от Хегел?
Някъде в задната част на главата ми е дразнещото, почти кълвящо мозъка ми усещане, че знам какво точно ми е хрумнало по-рано. То се е загнездило там и ме предизвиква арогантно да го издърпам напред, но по необясними за мен причини аз не мога да го направя. Опитах всичко – проверих бележките на десктопа си за заглавие, прегледах историята на браузъра си за всякакви четени статии, проследих мислено голяма част от процеса си на разсъждаване през деня; изобщо прерових всяко тъмно кътче на изненадващо перверзното си същество в опит да намеря нещо, което да ми покаже какво съм искал да напиша.
Изненада – не успях да се сетя нищо! Не казвам, че животът е несправедлив, обаче съм виждал по-големи прояви на милост от гладна лъвица към куца газела. Колкото и да се мъчих, не можах да си спомня какво толкова е успяло да ми задържи вниманието, че да съм пожелал да пиша за него.
Подозирам, че това се дължи на неочакваната дрямка, която се промъкна тихо зад гърба ми преди няколко часа и натика лицето ми във възглавницата, докато не загубих съзнание. Тя е великолепна кучка, тази дрямка. Появява се тогава, когато най-малко очаквам. Предава ме за собственото си удоволствие. Изпива силите ми и ме оставя слаб и немощен, краде парчета от ума ми и протяга шепата си отвисоко, а аз не мога да я стигна и да си ги взема обратно.
По дяволите, не трябваше да хабя този абзац за днес! С малко преработка спокойно би могъл да влезе в нещо мое по-нататък. Е, какво да се прави…
Убеден съм, че поне веднъж в живота на всеки от вас се е случвало да рестартира по принуда компютъра си, като преди това е работил немалко време по някаква задача, домашна, проект или каквото и да е нещо, без да е съумял да запази прогреса си. Още по-тежко е, ако по някаква причина автоматичното запазване е отказало да свърши единствената си работа. Няма по-гаден удар по креативността от това целият ти труд да отиде на вятъра за секунди, както ми се е случвало на няколко пъти през последните има-няма две години (нека не забравяме, че съм започнал да пиша преди направата на блога).
Цялото това сравнение с рестартирането съвсем спокойно може да се отнесе към мен, след като се събудих. Нямаше нито следа от идеята ми, като изключим спомена за това, че ми беше харесала доста. Сякаш мислите ми са били жертва на хакерска атака от страна на някой подъл тип с особено силно желание да ми вгорчи живота. Все едно Лео ДиКаприо е влязъл в съня ми и е откраднал идеята ми, а след това е изтъркал всичко с белина… о, да! Някой да ме свърже веднага с Кристофър Нолан, имам страхотна идея за продължение.
Накратко казано, невинаги успявам да запиша някъде идеите си, преди да започна да работя по тях. Обикновено разполагам със списък; този път съм забравил да си въведа каквото и да е в него, което би могло да ми подскаже за какво съм искал да пиша. Доста нечестно ми се струва. Има много по-оправдаващи вината ми варианти: не ми е харесал крайният резултат, не съм успял да осмисля навреме хрумването си, лаптопът ми е бил откраднат от енот… списъкът може да продължи така до утре, няма за какво да се заигравам. Не мога обаче да се позова на нито едно от тези оправдания. Чисто и просто забравих какво съм искал да напиша. Добре дошли в творческия Ад! Ако погледнете наляво, ще видите купчината от яростно изтърканите ми зъби, с които съм скърцал и нервничил с часове, докато съм проследявал без успех нишката на мисълта си. Надясно от вас се намира камарата от изскубаните ми коси, която самичък съм си натрупал след обзелата ме в последния момент паника, че съм изгувил нещо важно. Не се приближавайте до мен, не са ми били всичките ваксини и обичам да хапя.
Разбирам, че това е възможно най-глупавото извинение. Изпарилата се във въздуха идея е като идея, която никога не ми е хрумвала – няма смисъл да се тормозя заради нея. И въпреки това съм напълно наясно, че ще се измъчвам в следващите няколко дни, ще я преживея и ще я забравя. Като оставен на произвола на съдбата счупен чадър, ще ми бъде мъчно за нея, но ще знам, че няма какво да направя, освен да я подмина и да продължа напред.
А след това, в рамките на три до четири седмици, ще се сетя каква е била идеята ми, ще се ядосам, че съм я забравил и ще я напиша напук на досегашните си ядове, а когато го сторя, процесът ще се повтори в близкото бъдеще и аз няма да приложа нищо от наученото досега.
Винаги става така. Прекрасно е, няма що.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: