Хикс

„Аз съм влюбен в нея.“
Дълго време това беше една лъжа. Добре де, може би не беше толкова лъжа, колкото неосъзнатост на истината. Това е по-точно обяснение, макар и на пръв поглед да няма смисъл. Преди и аз сигурно бих решил така. Сега знам къде се крие смисълът.
Това е историята за моята Хикс.
Едно от големите клишета на живота е онази лична ретроспекция, в която се връщаме с години назад и в която осъзнаваме това колко глупави сме били. Самият аз изобщо не мога да повярвам що за идиот съм бил, отчасти защото съм критичен към себе си до степен на някаква полуосмислена самоомраза, отчасти защото в действителност съм идиот, но го скривам добре от повечето хора. Горе-долу на всеки две-три години разглеждам своята минала версия и тихо отправям леки до умерени попръжни към нея, като едновременно с това се старая да открия нещо в себе си, което мога да нарека по-добро от тази предишна версия.
Е, аз се върнах десетина години назад. Не беше лесно да си припомня какъв съм бил, но беше повече от очевидно какво съм успял да подобря. Може би най-важното, което съм успял да науча, е да различавам любовта от увлечението.
Тук идва и моята Хикс. Моето увлечение отпреди десетилетие.
Защо „Хикс“, ли? Главно с цел да придам някаква анонимност на цялата ситуация. Така ми се вижда честно. Подобно на „екс“, но без значението на „бивш(а)“, аз реших да я нарека Хикс именно заради нейния статус. Тя не само е завинаги останала в моето минало, но и никога не е знаела за моята псевдолюбов. Защото аз не съм бил влюбен в нея. Тогава не го знаех. Сега ми е пределно ясно.
Като тийнейджър аз си мислех, че знам всичко. И сега си го мисля де, но греша по-малко, отколкото преди десет години. Конкретно си въобразявах, че разбирам любовта на базата на нещата, които съм чел и които съм гледал. Иначе казано, същото като да смятам, че мога да се изкача на върха на Емпайър Стейт Билдинг с голи ръце, понеже съм гледал всички епизоди от анимацията за Спайдър-Мен (и да, ще си го изписвам с тирето).
Прекарах години в това да си мисля, че съм влюбен в това момиче. Един ден проумях, че не съм. Може би съм се събудил твърде късно от илюзията, която бях създал около нея. За мен тя беше красива, умна, мила, можех да ѝ доверя тайните си, а и тя правеше същото. Така и не ѝ казах какво изпитвам към нея. Сякаш това ме караше да се чувствам достатъчно добър за нея, без да съм си направил труда всъщност да ѝ покажа, че съм такъв.
Защо ли? Защото на тази възраст несподелената любов ми се виждаше романтична, ето защо. Затова пусках най-различни подсказки в нещата, които ѝ споделях, гледах винаги да съм на нейна страна в каквото и да е, а това… това не се прави. За бога, та аз бях просто някакво си тъпо хлапе, как съм си представял, че ще се развият нещата? Какво, щеше ли тя да в един миг да осъзнае, че само аз я подкрепям безусловно? Че вечно съм насреща със съвет или глупава шега, с която да я развеселя? Не. Тя ме имаше за приятел и нищо друго. А аз дори и толкова не бях.
Когато казах, че съм прекарал години в това да си мисля, че съм влюбен в това момиче, не преувеличавах. Пет години. Пет години от живота ми преминаха в самозаблуда и то заради мен. Не заради нея. Аз бях виновен, че не съм успял навреме да видя нещата такива, каквито бяха. Ядосах се. На себе си, на нея, на всички. Но това мое ядосване продължи кратко. Извадих късмет поне в това отношение.
Това беше моята неосъзнатост на истината. Мислех си, че съм влюбен, когато просто съм бил увлечен. Защото ако това наистина беше любов, щях да си призная. Не, моето увлечение по Хикс не можеше да бъде нищо друго. Буквално я обожествявах, съвсем по тийнейджърски. Създадох приказката, която винаги съм си представял, без да разбера, че тя е точно това. Една приказка.
Нищо друго.
Пръстите ми явно обичат тази фраза. Пишат я за трети път. Не се изненадвам, те се водят по това, което искам да изразя, а в момента то е по-силно от това, което искам да скрия от вас. Нуждаех се от много време, за да може да ми се изясни всичко. Как не съм бил способен да оставя увлечението си от страх, че няма да се „влюбя“ повече. Как съм се боял, че ще страдам и не бих го понесъл.
Но аз се влюбих. Този път наистина. Не се получи и страдах, също наистина. Преживях и това. Днес знам какво е любов. Знам, защото мога да погледна своята любима в очите, да ѝ се усмихна без капка съмнение и да ѝ кажа, че я обичам. И макар нищо да не е сигурно, не мога да си позволя да мисля само за това как всичко може да се провали. Любовта действително е по-силна от това чувство, не ме интересува какво ще ми кажете.
Колкото до моята Хикс, тя ще си остане точно там, където ѝ е мястото. Назад в историята, далече от очите ми и в най-замъглените ми спомени. Но аз все пак успях да науча нещо от нея. Научих с какво се различава тя от истинското усещане да се разкриеш пред друг човек и да се изправиш пред него сам и уязвим. Никога не успях да постигна това пред нея.
Въпреки всичко, което споделих тази вечер, аз искам да ѝ благодаря. Не би трябвало да го сторя сам обаче. Всеки от нас е имал или все още има своя или своята Хикс. Хора, които по един или друг начин ни помагат или принуждават да прозрем множество истини. Моята беше за любовта, но съвсем не е единствената. Затова съм благодарен на Хикс. Блянът, от който се отърсих, за да приема реалното околко себе си. Колкото и да ме е ранила навремето, все още съм тук, нали така? Значи не може да е била чак толкова лоша.
Благодаря ти, Хикс. Дано намериш някого, който да ти даде приятелството, което аз не успях да ти дам.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: