Облекло

Е, станаха три! Да, малката групичка списъци под общата идея „Ако можеха да говорят“ вече наброява три попълнения и това ме наведе на мисълта, че не би било зле да преминат от неформална категория към формална такава. Все пак ще е по-подредено така, нали? Всичко да си е на едно място и лесно достъпно при евентуален читателски интерес. Нямам търпение да направя същото и с останалите си писания през лятото… но за това друг път.
Прегледах обаче обичайните си списъци и тези просто не ми се виждат подходящи, за да ги наричам така. Приличат ми повече на кратки колекции от микроразкази (освен „flash fiction“, не мога да намеря по-подходящ термин от този, така че силно се надявам, че това е приличен еквивалент на български език). Ето защо поместих новата категория под топлото и приютливо крило на останалите ми разкази. Беше ли нужно да давам всички тези обяснения, когато знам, че никой от вас не би могъл да ме спре да правя каквото си поискам относно това какво правя с блога си? Не. Бих ли го направил отново? О, да.
Както и да е, време е за прелюдията да приключи. Отдавна бях писал за дрехите си и за техните… по-малко от обикновени приключения. Те не продумаха нито веднъж, а това не ми се струва справедливо спрямо тях. Съответно, след немалко разсъждения и глътка уиски, за да си задействам мозъка с неговата версия на плесница в лицето, аз се постарах да намеря гласа на своите дрехи* и да го предам така, както те биха искали, независимо към кого точно са решили да се обърнат:

Ако можеха да говорят: Облеклото ми

Тениска:

Аз не съм просто дреха. Аз. Съм. Твърдение**! Какво, мислите си, че цветът ми е избран случайно? Че надписът или картинката по мен няма нищо общо с настроението? Аз се намирам директно под лицето му, хора! Когато говорите с него, виждате мен! Е, освен ако не е студено навън… което не е! Освен напоследък, разбира се… хмм. Но пък може да носи нещо с цип или копчета отпред и това нещо да е разкопчано и пак ще съм право и леко надолу пред вашите очи! Не можете да не ми обърнете внимание, така че свиквайте!

Риза:

Както всичко по света, аз мога да бъда каквото си пожелая, човече! Мога да съм част от елита, ако се докарам с някаква по-официална компания, но мога и да съм нещо по-семпло, за през деня. Нека другите да си приказват каквото искат, аз лично нямам против и да ме оставят в гардероба – рано или късно все ще потрябвам отново. Знаете, че е така. Защо иначе ще има толкова приказки и поговорки за ризи? Там, как беше бе… „само ризата на гърба си“, „ако имаш две ризи“ и както и да е нататък. Ние сме навсякъде.

Блуза:

Повечето от колегите ми ме смятат за извор на безкрайна скука. И са прави! О, Шивачо, милостиви Създателю! Защо съм толкова скучна?! Блузите са най-типичните и пренебрежими артикули от облеклото. Може да сме шарени или едноцветни, от вълна, памук или синтетични, широки или вталени – няма значение! Никога не ни обръщат внимание, ако не броим тогава, когато почти нямаме плат. Кога за последно някой е чул: „Хайде да ходим до мола за блузи!“? Дори самата дума звучи селски! Блуза! Никой не ме обича…

Суичър Суитшърт Анорак:

К‘во ве, маняк, и аз ли тря‘а с‘я да разпра‘ам нек‘ви простотии кат‘ тия катили преди и след мен? За блога било, викаш? Тоз пък… А‘е, ху‘у. Например… въй, например, мно‘о е тъпо с‘я някой кат‘ ми ка‘е, че съм бил „суичър“ или „суитшърт“ или к‘вот‘ уж е там името. Че к‘во си му има на „анорак“, ебати? Ши ка‘еш, че е най-тъпанарската дума, нали толко‘а време нея са ползвали. К‘во ми са оплаква блузата?! Аз тука, кат‘ съм с качулка, тря‘а задължително да съм нек‘ъв дивак, така ли? А’е, ма’ай са, че ни мо’а да та гле’ам!

Панталони:

Каквото и да си говорим, ние сме нужният минимум. Без нас всичко отива по дяволите. Кога ще го видите да се разхожда без панталони? Само вкъщи, и то през лятото, понякога през другите сезони, ако го хване мързелът. Ако тръгне нанякъде без нас, всичко пропада. Е, сега, не е като да искаме постоянно да обвиваме титаничния му задник или бедрата му, които са по-обширни от тучните ирландски пасища, но и това е работа, нали така? Така че ни благодарете, задето спасяваме света от подобна гледка.

Костюм:

Здравей, скъпа. Надявам се, че не те безпокоя. Просто си седя тук и си мисля как би ти провървяло да ме видиш. Определено би могла да се възползваш от присъствието ми тук. Аз изглеждам еднакво стилно както върху него, така и на пода ти или преметнат на стол. Когато ме видиш вечерта, знаеш, че нощта е още млада; когато ме видиш на сутринта, на теб ти се иска да не тя да не е приключвала. Роклята ти изглежда доста добре, между другото, особено върху теб, но повече преметната с мен на стола. Наздраве!

Маратонки:

Нямате си представа колко е добър с нас този тип! Всеки чифт обувки ще е щастлив да е негова собственост! Не сме очаквали, че ще можем да си разпознаем подметките след година, камо ли след шест. И това е, като се вземе под внимание това, че все пак си ни използва доста активно, съвсем по предназначение. Хем ние сме доволни, хем на него му е удобно. Едва ли има някой***, който да може да се оплаче от страхотните ни взаимоотношения! Нищо чудно, че обича да ни носи толкова често.

Обувки:

Да, ние сме съгласни с маратонките. Макар и да разполагаме със значително по-рядък брой възможности да се покажем пред други хора, когато такава възможност настъпи, няма-по добри от нас. Дори и прибрани, той се грижи за нас. Ето, да кажем, последния път. Извади ни и ни полира до прекрасно матово черно с лек отблясък точно по върховете ни. Съвършенство! А в комбинация с костюма сме просто неотразими. Нека да се самопровъзгласява за завоевател колкото си иска, ние правим крачките към завоеванието.

Боксерки:

Не. Не искате да знаете. На онези, който тайно си мислят, че искат да знаят – не, наистина не искате да знаете. Нашата работа е да държим всичко под контрол… това не прозвуча както трябва. Нашата работа е просто да сме сигурни, че няма да се получават някакви фалоси, така де, фалове! Добре де, крием гениталиите му, доволни ли сте?! Нямаме интересна история за разказване! Това е всичко, което правим! Оставете ни най-после и си намерете някакво друго занимание… и това не прозвуча както трябва. Ужас!

*Шалът и ръкавиците си траят, защото знаят, че ги обичам най-много и нямат нужда да казват нищо.

**Шапка:

Да, да, друг път! Я виж кой е най-отгоре и пак ми говори!

***Чорапи:

… помощ… помощ… помощ…
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Ако можеха да говорят, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: