Архив

Мой. Само мой. Все още не мога да повярвам, че след толкова време най-накрая имам собствен апартамент. Не мога да се сетя за друг момент от живота си, в който да съм изпитвала такъв разнообразен букет от емоции. Радвам се, че най-накрая съм независима, малко се боя от отговорността, която поемам, а навсякъде между тези две главни състояния са разпръснати най-различни комбинации от усещания и аз едва мога да ги преброя, камо ли да ги назова.
Ще се наложи да постегна това място. Никой не е живял тук от четири-пет години. Когато предишната собственичка е починала, синът ѝ не е пожелал да се нанесе и апартаментът е бил оставен на праха и паяжините. Човекът дори не искаше да бъдат запазени вещите; той живее в чужбина от доста време и беше категоричен, че няма намерение да се връща за какъвто и да е оглед, което ми се стори донякъде тъжно, но въпреки това ме улеснява изключително много. А пък аз така или иначе смятам да прегледам всичко, преди да го изхвърля.
Пълно е със стара покъщнина. В началото се притеснявах, че няма как да се справя сама с разчистването. После се взех в ръце и малко по малко започнах да изнасям всяка захабена или разнебитена мебел, да отварям и да преравям шкафове и чекмеджета и да се навирам с мъка по ъглите, за да не пропусна нещо. За има-няма две седмици успях да се отърва от по-голямата част от покъщнината. Всичко от табуретките с избеляла тапицерия до потъмнелите и на места ръждавеещи прибори изчезна за два дни; последваха ги, макар и по-бавно, леглото и диванът, който се оказа изтърбушен отдолу. Успях да спася един килим, за който се оказа, че е напълно здрав и се нуждае само от хубаво изпиране. Към него прибавих две доста запазени масички за кафе и един комплект чаши, но не успях да намеря нещо друго, което си струваше да задържа.
Това се промени, когато открих голямата кутия в издрасканата дървена ракла.
Бях се захванала с последното разчистване на стари вещи и раклата беше останала най-накрая. Нямах нужда от старите одеяла и спално бельо в нея, но изпод тях се показа картонена кутия със средни размери. Може би е била от някакъв уред, не мога да преценя. А и нейното съдържание предизвика интереса ми много по-силно от първоначалната ѝ употреба.
Тетрадки. Беше пълна догоре с тетрадки. Малък и голям формат, тип спирала, с твърди червеникави корици, някои поразядени по ръбовете от времето, но иначе бяха практичестки непокътнати. Преустанових каквато и да е дейност за около пет минути. Просто седях на пода и гледах всички тези тетрадки. Чувствах се ужасно превъзбудена, толкова много, че даже не си и помислих да ги разлистя, докато телефонът ми не звънна и аз се разсеях от транса си.
Отнесох кутията в другата стая и я сложих на една от масичките, после започнах да вадя тетрадките една по една и да ги преглеждам. В тях открих останките от един човешки живот и изобилие от литература. Прекарах остатъка от деня в поглъщането на всичко написано.
Предполагам, че са принадлежали на предишната собственичка на апартамента, едва ли биха могли да са нечии други. Почеркът, изпълващ ги от корица до корица, изглежда елегантен дори и в онези абзаци, където си личи колко е била развълнувана, докато ги е писала. Стегнат, сбит и съвсем леко наклонен надясно, без да си позволява излишни украси, като единственото изключение е необичайното завъртане на ченгелчетата в долния им край. Приличат на капки роса, отронващи се от края на стръкче трева. Но не само почеркът е красив.
Очаквах дневници, когато отворих първите няколко тетрадки. Открих разкази в големите и поезия в малките. Бях попаднала на цял един творчески архив и доколкото успях да разбера впоследствие, аз бях единственият човек, който го е виждал. Синът ѝ не успя да си спомни за тях, когато му писах, без да издам за съдържанието им. Каза ми само да ги изхвърля, щом няма да ми свършат някаква работа.
Как бих могла да ги изхвърля? Побиваха ме тръпки всеки път, когато прочитах датите на написването им. Та в тази кутия имаше неща, писани преди почти седемдесет години! Вярно, не мога да нарека абсолютно всичко качествена литература, но стиховете имат приятна и почти мелодична стъпка, към половината от разказите са най-малкото интересни, а една отбрана част от тях ми се сториха покъртително лични. Това не бяха просто някакви тетрадки; в този архив се помещаваха страхове и надежди, мечти за бъдещето и послания към миналото. Както казах – един човешки живот.
Преместих ги в нова кутия. Дъното на старата явно е било прогизнало преди време и сега по него се виждаше плесен. Цяло чудо е, че не беше плъзнала по тетрадките на дъното. Сега са в нова метална кутия, подредила съм ги по дати. Оставих я при едни познати за известно време и ще си я взема веднага щом приключа с основния ремонт. Апартаментът определено ще се нуждае от някоя и друга кофа боя на мястото на пожълтелите тапети, дограмата е за сменяне, банята и тоалетната трябва да бъдат облицовани наново, ще искам да пренеса шкафовете от старото си жилище в кухнята…
А когато всичко приключи, когато се нанеса и превърна този апартамент в свой дом, ще съм запазила все нещо от предишния му вид. Дузина хубави чаши със здрав и лъскав месингов поднос, в които ще сервирам вино на първите си гости. Две масички за кафе, които ще лакирам повторно, за да запазя дървото все така ненадраскано по-дълго; ще сложа по-голямата от тях в хола, а по-малката ще намери употреба в моята стая, точно до прозореца, може би пред някое удобно и меко кресло. Там ще пия кафето си през уикендите.
Колкото до тетрадките, ще реша какво точно ще направя с тях. Бих искала да отделя един ден и да ги сканирам внимателно до последната страница. Така ще знам, че каквото и да стане с тях по-нататък, поне в някаква степен ще съм ги запазила във вида, в който ги открих. Може би ще помоля някого за помощ да препишем съдържанието им. Не би било зле да имам тези разкази и стихове и в електронен формат. Ако имах някакъв дар слово, сигурно бих опитала да издам наистина хубавите с някакво предсловие, в което да опиша как съм се сдобила с тях. Но всичко с времето си.
В момента се прибирам в полузавършения си апартамент. Ключът за новата врата е само мой и я отключва с изщракване, което мога да слушам с часове наред. За момента може да се живее само в две от стаите – работя и спя в спалнята с оголени стени, а когато огладнея, отивам до малката кухня, вадя нещо готово от хладилника, стоплям го набързо и се връщам обратно в спалнята. Още няколко месеца ще обитавам така. След това ще мога да заживея.
Кой знае… бих могла да започна и свой архив по някакъв начин. Нещо, което да създам между стените тук и в което ще бъде заложена част от мен. Нещо, което да показва на хората след мен, че и аз съм била жива.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: