Лъжец

Държах те в ръцете си и те гледах. Беше толкова малък, почти се побираше само в дланите ми. Спеше и дишаше спокойно. Майка ти ни наблюдаваше отстрани, все още уморена, но си спомням как ми се усмихна. Каза ми колко много обича и двама ни. Аз се приближих до нея и те пренесох в нейната прегръдка, после я целунах и останах до вас сякаш часове. В онзи миг се заклех пред себе си, че ще сторя всичко по силите си, за да ти дам живота, който заслужаваш.
В онзи миг те излъгах за първи път.
Беше на три, когато започна да ми задаваш всякакви въпроси. В повечето случаи можех да ти отговоря съвсем лесно и правилно; както сам видя по-нататък, нямаше да съм вечно толкова по-висок от теб. За някои трябваше да ти обяснявам малко по-дълго, защото не е проста работа да отговоря на въпроса защо небето е синьо, например. Но ги имаше и тези моменти, в които послъгвах. Съвсем невинно, разбира се. Ти вярваше, че аз съм най-силният човек на света и аз не можех да те разочаровам. Затова отвърнах, че съм, когато ме попита. Не можеш да си представиш колко много се зарадва тогава.
Понякога те лъжех за забавление. Веднъж ти казах как е трябвало да мътя яйцето, от което си се излюпил и в продължение на цяла седмица те оставих да си мислиш, че всичко живо по света идва от яйца. Не знам дали си спомняш, но майка ти ми се скара за това, когато разбра защо отказваш да ядеш омлет. Постепенно започнах да те лъжа и с някаква лична цел. Когато ти сложиха първата пломба и ти казаха, че не трябва да ядеш и пиеш в следващия един час, аз после добавих, че не трябва и да говориш. Ти беше на пет и половина и устата ти беше навъртяла по-голям километраж от колата ми. Просто исках малко тишина, нищо повече.
Ти не спираше да растеш; това беше най-любимото ти занимание. Не знам как порасна толкова бързо. Все по-често хващаше лъжите ми, защото четеше за всичко. Превърна се в един от най-умните и най-проницателните хора, които някога съм познавал. Но така и не разбра за онази, най-първата ми лъжа.
Казвах ти, че можеш да станеш какъвто си поискаш, а вътре в себе си се страхувах от това, че ако не успееш, ще обвиниш мен. Дните отминаваха, а с всеки един от тях ти опознаваше живота и откриваше неговите нюанси. Разбра, че хората не могат да бъдат разделяни само на добри и лоши, че положените тежки усилия невинаги водят до заслужената за тях награда, че справедливостта не може да възтържествува всякога. Отговорите, които аз бях давал на твоите въпроси, накрая се оказаха прекалено прости за един така сложен и голям свят. Нямаше как да разбереш това навремето.
Затова аз станах такъв лъжец, скъпо мое дете. За да те предпазя поне още малко от истината, защото тя рядко е хубава. Тя е това нещо, което е в състояние да сложи край на детството и идеалите. Затова ти казвах, че повечето хора са добри и че трябва да си помагат взаимно, когато със собствените си очи виждах как тези, които уж управляват, действат само в своя полза и си прехвърлят вината в опит да избегнат гнева на народа. Затова ти обяснявах как това, че някой е различен от теб не го прави твой враг, докато по света се водеха войни именно заради това, тъй като някои не са способни да приемат външния вид, начина на живот или вярванията на същия този различен човек. Затова ти четях приказки и ти предавах поуките им, понеже и до днес се надявам, че следващото поколение ще успее да заличи грешките на тези преди него.
Направих всичко това за теб, сине. Исках да ти дам нещо, което никой да не може да ти отнеме. Исках да ти дам същата тази надежда, която тая в себе си. Съжалявам, че трябваше да се превърна в лъжец, за да го сторя. Съжалявам, защото ме е страх, че съм ти предал това свое проклятие.
Години преди да се родиш, аз също бях такъв, какъвто си ти сега. Млад, способен да поеме по толкова много различни пътища, може би малко наивен, ако ми простиш думата. Струва ми се, че бях някъде около твоята възраст, когато една вечер моят баща дойде при мен и ме повика при себе си на терасата. Слънцето почти беше залязло, по небето се бяха появили няколко по-ярки звезди, но в града е така, не може да се очаква друго. Баща ми мълчаливо наля две чаши уиски, сложи кубче лед във всяка и ми подаде едната. Пихме по глътка, след което той каза нещо, което никога няма да забравя:
– Прости ми.
Не разбрах какво трябва да му простя. Попитах го. Той продължи:
– Прости ми, задето съм те подвеждал. Не, не подвеждал. Лъгал.
Не помня колко време мина в разказа му след това. Говореше всичките тези неща, които аз говоря на теб сега. Разбира се, примерите съвсем не бяха същите, но баща ми пак сподели с мен страховете си, а днес знам, че неговите страхове са станали мои. Разказваше ми как ме е подкрепял във всичко, в което съм се впускал, макар и да се е боял, че в случай на неуспех окуражителните му думи са щяли да се превърнат в непреднамерена лъжа. Ето защо и той, също като мен, наричаше себе си лъжец.
– Може би някой ден, някъде по света – каза ми той накрая – някой баща ще може да погледне детето си в очите и да му обещае всичко, без да се притеснява, че няма да може да изпълни това обещание. Може би и сега има такова място, но тука е така. Ние избираме да продължим живота си, оставяйки мечтите си, или да се осмелим да вървим по пътя на тези мечти и да ги направим реалност. Точно такива мечти се опитах да ти дам. Затова искам да ми простиш за всички онези пъти, когато съм те лъгал. Лъжите ми скриваха от теб грозната истина и те научиха да мечтаеш за по-добра такава.
Не смятах, че баща ми е прав. Не смятах, че е нужно да иска прошка от мен. Сега вече знам защо го е направил. Тогава не разбирах колко силно е това чувство, което той е изпитвал. Чувството, че би могъл да подведеш собственото си дете в името на това да му покажеш, че не е страшно да преследва нещата, които само би пожелало. Това беше причината да вложа толкова много усилия в теб, сине. В начина, по който съм те възпитавал заедно с майка ти, в образованието ти, независимо колко трудно ни беше в началото и ми се наложи да сменям работата си, в това да ти предам всичките свои лъжи, маскирани като ценности. Сега е мой ред да поискам от теб прошка за стореното, но не мисля, че я заслужавам. Затова ще те помоля за друго.
Продължавай да вярваш на стария лъжец срещу себе си. Продължавай да мислиш, че ценностите ти имат място в един свят, който сякаш не вижда смисъла в тях. Защото без моите лъжи ти нямаше да добиеш характера, който се заформи в теб още с най-най-първата ми лъжа. Обещах, че ще сторя всичко по силите си, за да ти дам живота, който заслужаваш. Не успях. Ти обаче пое това бреме от плещите ми и сам извоюва правото си да мечтаеш за по-добър живот. Аз просто стоях до теб и се стараех да те подкрепям напук на страховете си. На толкова бях способен. Надявам се да е било достатъчно.
Продължавай да ми вярваш, защото самият аз невинаги си вярвам. И когато някой ден се сдобиеш със собствено дете, може би светът най-накрая ще е станал такъв, че да можеш да го погледнеш в очите и да му обещаеш всичко, без да се притесняваш, че няма да можеш да изпълниш това обещание. Защото дали тука е така или иначе зависи само от теб и хората като теб. А ако има поне едно нещо, за което да съм убеден, че не е лъжа, то е това, че вие ще можете да превърнете едно напразно обещание за по-добър живот в новата истина.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в За Кутията, Разказ, Трагично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: