Метод

Обичам да чета мистерии.
Не е тайна за всеки, с когото съм говорил повече от десетина минути, че канонът на сър Артър Конан Дойл е проникнал през кожата ми и циркулира из кръвообращението ми, сякаш е напълно естествена част от едва класифицируемата като организъм маса, която представлявам. Едно от нещата, които харесвам във Великия детектив, не само защото го откривам и в себе си, е енергията, с която се впуска в онзи случай, който се е оказал достатъчно интересен, че да го измъкне от обичайната му летаргия между престъпленията за разрешаване. Така се чувствам и аз, когато тръгвам да пиша нещо ново.
Друго нещо, което намирам общо с Шерлок Холмс, макар и незначително, е проучването. В жилището на Холмс има огромна картотека, пълна със сензационни престъпления, описани във всевъзможни вестници, както и библиотека, претъпкана с литература от енциклопедии по биология до монографиите му за видовете пепел от тютюн. Когато се нуждае от информация, за която е преценил, че не си заслужава да запомни наизуст, той преглежда всичко по въпроса, което му е под ръка. Така и аз разчитам на най-различни източници, за да вдъхвам бегла доза реализъм в иначе разтеглящите действителността истории, които пиша.
Холмс е героят от моето детство. Марлоу е героят, с който се запознах най-скоро. Знам, че съм стигнал до него малко късно, но не е моя вината. А може би пък е моя, де да знам. Има ли значение? Важното е, че открих Реймънд Чандлър и покъртително интересния му стил на писане покрай един крайно невероятен източник, който направи сравнение между романите на Чандлър и моите скромни азбучни кихавици.
Е, благодаря ти, тате. Сега когато хората четат словосъчетания като „азбучни кихавици“, ще знаят, че ти си виновен за тяхното първоначално поощрение (макар точно тази фраза да е с по-различен произход).
Марлоу е свръхестествено хладнокръвен на моменти, отявлен циник, но едновременно с това неспособен да предаде собствената си идея за справедливост. Целият му свят се събира в една малка кантора с леко прашни мебели и на дъното на служебната бутилка уиски, която се намира там. Хората, които го наемат, не го харесват особено, но пък и той не е тръгнал да се сприятелява с тях, така че докато му се плаща и не го замесват в излишни ядове, той се чувства възможно най-доволен.
Шерлок Холмс и Филип Марлоу нямат почти нищо общо помежду си. Точно затова реших да видя какво би се получило, ако смеся тези двама коренно различни герои в един и ситуирам резултата в днешно време, защото не ме кефи да ми е лесно. И така, ето как частното ченге се сдоби с всеизвестния дедуктивен метод:

***

– Свободно ли е до Вас?
Обикновено не заговарям непознати жени по разни заведения. Не обичам изтърканите клишета, а това е по-протрито от лактите на професорско сако. Въпреки това не можех да не обърна внимание на високата блондинка в червената рокля. Мнението ми за клишетата си има изключения.
– Всъщност да – отговори ми тя, като ме погледна през рамо. Бях поласкан; явно и на нея се беше харесало това, което бе видяла.
Седнах и разхлабих вратовръзката си. Не познавах почти никого на партито, затова не се безпокоях, че ще направя грешно впечатление. Все пак прецених, че три часа е предостатъчно време за неудобното стягане около врата ми. Достатъчно невидими примки вече се бяха впили в него, че да се оставям на някакво си парче плат.
Започвах да си мисля, че няма как да свържа смъртта на пианиста с внезапното изчезване на съпругата му. Двете събития определено не бяха паралелно случайни, но всяка проследена до момента следа се изпаряваше във въздуха като обещание от бивша съпруга. Надявах се, че телефонът в джоба ми ще звънне всеки момент и че ще чуя поне една добра новина от новия си партньор. Хлапето беше прецизно, признавам му го. Ако вземе да се доизучи, преди някой да му свети маслото, като нищо може и да стане кадърен лекар от него.
– Кажи ми какво те кара да си мислиш, че ще успееш там, където тази вечер не спряха да се провалят? – прекъсна тя мислите ми внезапно.
– Имам си метод – отвърнах аз, без да я поглеждам и поръчах чаша джин.
– И какъв е този метод? – попита ме тя закачливо.
– Мога да ти кажа пет неща за теб, които няма как да знам.
– Нима? Сигурен ли си, че не си ме проверил онлайн или нещо такова?
– Не трябва ли да знам името ти, за да направя това?
– Може и да си поразпитал тук-там.
– Възможно е. В такъв случай ще се постарая да са възможно най-конкретни. Свирила си на цигулка или виола в продължение на пет до десет години, но отдавна не се занимаваш с музика. По-интересното е, че си левичарка, въпреки че държиш чашата си с дясната ръка. Явно не си искала инструмент за левичари. Почти съм сигурен, че си преустановила заниманията си с музиката заради частична глухота. Не може да е много сериозна обаче, след като шофираш. За да не задълбаваме в толкова биографични неща, ще завърша с това, че отскоро имаш котка – всъщност не, малко коте – и че също като мен носиш черно бельо.
Тя остана подобаващо изненадана. Реших да прекратя неловкото мълчание:
– В повечето случаи сега е моментът да ме залееш с питието си и да си тръгнеш разярена.
– Как позна всичко това? – попита ме тя с настоятелна нотка в гласа.
– Не съм познал, само предположих. Цигуларите имат характерно изкривяване на лявото кутре, което е по-забележимо с течение на времето. Кожата по твоето обаче не ми изглежда загрубяла, което ми подсказа, че отдавна не свириш. Затова не бях много сигурен във времето и посочих интервал. По лявата ти предмишница има избледнели белези, които очевидно са от котка, но разстоянието между успоредните драскотини е съвсем малко, оттук и възрастта на домашния ти любимец. Подобни белези най-често се наблюдават по краката и по ръката, която гали котката, а не смятам, че ще тръгнеш да използваш недоминантната си ръка. В интерес на истината, тя ми показа доста за теб.
Отправих ѝ бърза усмивка и продължих:
– За глухотата познах по лекото инстинктивно накланяне на главата ти към мен и беглото присвиване на очите, докато ме слушаш. Когато дойдох от другата ти страна, ти ме чу веднага, а не мисля, че в момента е чак толкова шумно около нас. Връщаме се отново на лявата ръка, която явно иска да ми разкрие колкото е възможно повече за теб; дори на тази светлина мога да видя едва забележимия шофьорски тен по нея достатъчно добре, за да разбера, че нямаш много сериозни проблеми със слуха.
– Дотук добре – впечатли се тя. – Ами бельото?
– Червена рокля, червени обувки и червило в един и същи нюанс. Въпреки че сутиенът ти няма презрамки, подаващата се закопчалка отзад и няколко мои скрити погледа към деколтето ти потвърдиха, че е черен на цвят. Предположих, че красива жена като теб с такова внимание към детайлите не би пропуснала да координира и бельото си. Да видим резултата: струнен инструмент, левичарка, слухът, домашният любимец, бельото. Струва ми се, че станаха пет.
Тя ми се усмихна съблазнително и се наведе към мен.
– След като се завъртяхме около темата за бельото – каза тя, – бих искала да се уверя в думите ти.
– Кои думи?
– Че и твоето е черно.
Случаят преспокойно можеше да почака една вечер. Тъкмо да види какво е и аз да не му обръщам внимание.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: