Въпроси

Той спеше. Спеше. Гърдите му се надигаха бавно и равномерно. Гадост.
Спеше, защото го накарах. Накарах го да спи, за да не почне да вика. Мразя ги, когато се развикат, всичко е толкова… карат ме да правя грешки.
Грешки. И те са грешки. Всичките. И той, и тя, и другата тя, и другият той…
О! Той се събужда! Мамка му! Не, не, още не, още не, още не, не трябва, какво… не съм сложил достатъчно ли?
Мамка му.
Сега се оглежда. Очите му са полуотворени, погледът му е мътен. Сигурно се чуди къде се намира. Спокойно, спокойно. Ще разбереш. Ей сега, само да се отърсиш от сънотворните. Всичко ще ти обясня, само и аз да се подготвя.
Може би брадвата. Беше пийнал доста, един нож няма да го впечатли. Още не разбирам как така успя да се събуди толкова рано. Нищо де, важното е, че сме тук. Можем да започнем всеки момент.
Ето, осъзнава се вече. Точно така. Хубаво ме огледай. По дяволите, чувствам се толкова добре така. Да виждам… страха му. Как главата му се мята настрани, как опитва да се измъкне от въжето, с което съм го вързал за дървото, как виковете му се давят в превръзката на устата му… прекрасно е.
Оставям брадвата, няма смисъл да го плаша повече с нея. Отивам бавно до него. Мога да видя лицето му на лунната светлина. Бледо точно като нея. Пот от ужас избива по челото му. Протягам пръст към главата му и го прокарвам по слепоочието. Облизвам го. Сякаш наистина вкусвам страха му.
Прекрасно е.
Хващам брадичката му силно. Не искам да си мърда главата, искам… искам да ме гледа. Точно така, право в очите. Виж как те гледам аз. Ти си едно нищо, просто още не го знаеш. Ще разбереш съвсем скоро.
Ще махна превръзката, казвам аз. Викай колкото си искаш. На десетки километри сме от най-близкото място, където биха могли да те чуят. Така че викай. Навикай се на воля. После ще ме слушаш.
Развързвам устата му. Той започва да вика. Нищо, обещал съм му да го оставя. И без това не знае какво точно иска. Можеше да ми се моли, можеше да ме псува, можеше да крещи за помощ. Мравешкият му мозък не е способен да избере алтернатива и всичко се смесва в един хленчещ писък и няколко дерящи се вика. После се поуспокоява.
Започва да ми задава въпроси. Заеква. Казвам му да млъкне и пак се приближавам до него. Още смърди на страх, вече дори се е напикал.
Отговаряй с „да“ или „не“, разбра ли?
Още ми говори. Удрям го през лицето с опакото на юмрука си. Мразя да не ме слушат.
Отговаряй с „да“ или „не“, разбра ли?
Кима. Така е по-добре.
Ще ти задам три въпроса. От тях зависи какво ще те правя. Разбра ли?
Да.
Ако поискам да допълниш нещо, ще ти кажа. Разбра ли?
Да.
Има ли нещо, заради което си струва да живееш?
Да!
Много бързо отговори. Нищо.
Има ли някой, заради когото си струва да живееш?
Да.
По-бавно. Добре.
Сигурен ли си, че си струва да живееш?
Да.
Удрям го отново. Силно. Мразя да ме лъжат. Особено много мразя грешките като него да ме лъжат.
Сега ще те питам отново. Има ли нещо, заради което си струва да живееш?
Да!
Какво е то?
Имам… имам работата, имам неща, имам неща, които трябва да направя…
Какви неща?
Н-неща… в работата, в живота… искам… искам да отида някъде, не знам, някъде навън…
Стига.
Какво?
Стига. Има ли някой, заради когото си струва да живееш?
Да.
Кой?
Има… има едно момиче. Каня се да, да я заговоря от няколко седмици насам. Виждам я всеки ден, отивам… минавам през една книжарница рано сутринта на път за работа, виждам я там. Понякога влизам, за да…
Стига.
Ама…
Стига, казах. Сега аз ще говоря.
Правя няколко крачки напред-назад. Вдишвам дълбоко. Знам точно какво ще му кажа. Искам обаче да му стане ясно. Искам да разбере защо ще го убия.
Ти нямаш за какво да живееш. Нямаш нищо. Наблюдавам те отдавна. Ставаш, излизаш, отиваш на работа, прибираш се, заспиваш. Повтаряш, после пак, общо пет пъти в седмицата. В събота и неделя ставаш, вършиш домашни задължения, работиш през остатъка от деня вкъщи, излизаш вечерта, пиеш сам, прибираш се, заспиваш. Понякога, пак през уикенда, си намираш някое момиче, с което спиш. Нищо повече. Само работа. Питах те за какво си струва да живееш, а ти не ми каза друго. Пътува ти се? Знам, че имаш възможности. Защо не си го направил още? Работа. Все тази работа. Нищо не те спира да си вземеш отпуск. Да пътуваш. Сигурно дори не знаеш къде искаш да отидеш. Видял си няколко снимки и си сметнал, че тези места биха били хубави. Това нищо не е.
Ти нямаш за кого да живееш. Нямаш никого. Видях това момиче от книжарницата. Хубава е. Беше мила с мен. Попитах я дали знае къде мога да намеря Джеймс Елрой. Тя ме заведе и ми показа. Усмихна ми се. Пожела ми приятен ден. Аз говорих с нея. Ти никога не си говорил с нея. Аз говорих с нея няколко пъти. Тя е на двадесет и пет, има куче, не обича да вижда книги с намачкани страници, но обича да подчертава любими мисли в своите. Каза, че знае, че това я прави малко лицемер, но просто така ѝ харесва. Засмях се. Права е. Тя знае какво иска. Ти не знаеш. Ти не я познаваш. Не я познаваш, а каза, че си струва да живееш за нея. Какво ми говори това за теб? За семейството ти? За приятелите ти? Нищо. Ти нямаш такива. Може и да имаш, но не го знаеш, значи ги нямаш.
Ти нямаш за какво да живееш. Ти нямаш за кого да живееш. Сега ми отговори на третия въпрос. Сигурен ли си, че си струва да живееш?
Мълчи. Гледа ме. Устата му трепери.
Сигурен ли си, че си струва да живееш?
Аз…
Стига.
Не, чакай, аз…
Аз. Дори това нямаш, нямаш Аз. Какво е да нямаш Аз?
Мълчи. Най-накрая… най-накрая разбра.
Приближавам се до него и милвам лицето му. Гледам го право в очите. Продължавам да го гледам, докато ножът се плъзва между ребрата му. Дори не вика. Просто ме гледа и се дави в собствената си кръв. Гледа ме.
Гледа ме. Най-накрая е разбрал.
Разбрал е, че му помагам. Че поправям грешката.
Гледа ме, а в очите му се чете само една дума.
Благодаря.
Няма защо. Сега спи.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: