Герой

Една продължителна гърлена въздишка подготви фоайето за последвалия глас на пушач от двадесет години:
– За какво, по дяволите, реши да ме извикаш по това време?
Главният детектив имаше право да се ядосва на новобранеца, който му се беше обадил в два сутринта. Единственото, което го спираше да го засипе с викове в този момент беше това, че болницата се намираше на няколко минути път от дома му.
Стреснатият новобранец преглътна, за да отпусне сухото си гърло и каза:
– Съжалявам, че Ви безпокоя по това време, но ми беше наредено да се обадя именно на Вас.
– И защо не можа да ми кажеш нищо по телефона?
– Сър… мисля, че се налага сам да видите това.
Поеха по дълъг коридор към една от манипулационните зали. По пътя главният детектив разглеждаше бележника с началния рапорт на новобранеца.
– Откога си на този пост? – попита той, докато прелистваше внимателно малките бели страници между евтините подвързии от изкуствена кожа.
– От четири месеца, сър.
– Не си роден тук, нали? С този южняшки акцент…
– Така е, сър, роден и отгледан в Остин.
– Харесва ли ти да обикаляш из града?
– Честно казано, сър, някак безразлично ми е. Не мога да се оплача, но не се и вълнувам много.
– Жалко.
– Защо, сър?
– Защото ако всички тези глупости тук ми загубят време от отпуска, ще се погрижа да те преназначат като патрулиращ полицай.
Преди новобранецът да опита да се защити, колкото и напразно да му се струваше да го направи, главният детектив посочи напред с кимване и попита:
– Това ли е момичето?
– Да, сър.
В последвалия разговор с все още треперещата от адреналина брюнетка се изясниха две неща. Първо, измореното момиче не беше пострадало с изключение на леките насинявания около китките ѝ, причинени от нападателите. Второ, след края на повторните ѝ показания по всичко изглеждаше, че новобранецът беше на път да прекара следващите месеци в някоя стара патрулка.
Също както детективът беше прочел в бележника, инцидентът беше протекъл по следния начин. Малко след два сутринта момичето напуснало без придружител партито, където била пристигнала с приятели. Въпреки че не се намирала в опасна част на града, липсата на улично осветление я накарала да върви по-бързо. Трима мъже я следвали на известно разстояние от нея в продължение на няколко пресечки, след което единият се приближил до нея и сграбчил ръкава ѝ. Тя се опитала да се измъкне, но другите двама я хванали и запушили устата ѝ с ръце. После я завлекли в една по-тъмна уличка наблизо. Тя не виждала как би могла да се измъкне, а намеренията им били повече от ясни.
Тогава мъжът, който вече бил започнал да разкопчава ризата ѝ, неочаквано изкрещял и се хванал за дясното рамо. В уличката се появил непознат мъж, облечен в черно и с качулка на главата, който стигнал невъзможно бързо до другите двама нападатели. Те дори не разбрали какво се случва. Той хванал единия за ръката и го хвърлил към другия. Двамата се блъснали в близката стена и се свлекли на земята. Непознатият се обърнал към третия и силно натиснал с палец болното рамо, след което набил глава в носа му и го бутнал в краката на момичето. През това време другите двама се съвзели. Единият се хвърлил върху непознатия, който бързо се завъртял и се засилил с гръб към стената, а след като се измъкнал от хватката му, го свалил до една кофа за боклук с един удар в брадичката. Последният се опитал да избяга, но непознатият го догонил и го съборил с коляно в стомаха. След като събрал тримата мъже на едно място, той свалил коланите им и завързал всеки с гръб към другите двама.
Всичко това се било случило, от началото до края, за не повече от минута. Непознатият мъж в черно изчезнал, като преди това казал на момичето, че вече се е свързал с полицията и се е обадил за линейка.
Когато станаха и продължиха към манипулационната, детективът се зачеса по главата и промърмори:
– Нямам си представа откъде ги е измислила тези небивалици.
– Точно за това Ви се обадих, сър.
– Не ми казвай, че си се вързал на приказките ѝ! Какво, да не би да вярваш, че си имаме работа с някакъв супергерой?
– При цялото ми уважение, сър, няма как да обясня това, което ще Ви покажа.
Вече бяха стигнали пред вратата на манипулационната. Щом влязоха, бяха посрещнати от дежурния травматолог.
– А, вие трябва да сте тук, за да откарате пациента ми – каза той някак разсеяно, докато сваляше ръкавиците си.
Детективът и новобранецът се представиха, след което първият попита травматолога дали раненият е в състояние да ги придружи до участъка за разпит и задържане.
– О, да, никакъв проблем – беше отговорът. – Раната му не беше много дълбока, нито пък кой знае колко сериозна. Това обаче определено предизвика интереса ми.
Докторът протегна длан. В нея имаше малък, все още окървавен по ръбовете метален диск.
– Какво е това? – попита детективът.
– Това е проектилът, който извадихме от рамото му.
– Да, досетих се. Питам какво представлява.
– Погледнете сам – отговори травматологът и поднесе дланта си към голяма настолна лупа.
Детективът огледа металния диск внимателно. Имаше сребърен цвят, беше с правилна форма и почти гладък в средата. Почти, защото детективът успя да различи нещо. Тъкни ивици, които сякаш изобразяваха…
Не. Не е възможно, помисли си той. Вгледа се още по-добре в ивиците, но със сигурност не се лъжеше.
– По дяволите… – възкликна детективът.
Малкият метален диск беше сплескана монета, очевидно хвърлена достатъчно силно, че да пробие кожа и мускул от поне петнадесет метра разстояние.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Епично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: