Феи

На Тинкър Бел 😉

Мъжът с тъмните очила смутено надникна иззад вратата и се обърна към жената.
– Това ли е тя? – попита той.
– Да. Това е дъщеря ми.
– Твоята дъщеря…
– И твоята племенница – добави жената. – Хайде, умира си да се запознае с вуйчо си. Не я карай да чака.
След като беше прекарал дни в притеснения какво ще се случи, след като най-после беше пристигнал, след като беше извървял сякаш километри по коридора от дневната до тази врата, мъжът въздъхна нервно и влезе в стаята. За негова изненада детето не му обърна внимание – куклата в ръцете му очевидно се нуждаеше от нова прическа и тънките пръстчета решително прокарваха розов гребен през косата ѝ.
Мъжът се приближи и седна тромаво на пода до малкото момиченце със светлорусите къдрици и дългата зелена рокля със сребърни цветя навсякъде. Той се загледа тихо в играта на племенницата си, като прецени, че ще е по-добре да я остави сама да го забележи, вместо да се опитва да привлече погледа ѝ.
Момиченцето продължи да сресва куклата, но се обърна и разгледа непознатия човек до нея.
– Здравей – каза тя, докато гледаше очилата му.
– Здравей. Какво правиш там?
– Правя прическа за бала на феите – отговори момиченцето и остави куклата на пода.
– Ще има бал на феите?
– Да, и всички трябва да са красиви за бала. Затова цял ден съм заета – каза тя уморено и посочи към наредените на леглото останали кукли.
– Разбирам – кимна мъжът, а една бегла усмивка пробягна през лицето му.
– Ти си моят вуйчо, нали? Баткото на мама?
– Точно така.
– Мама каза, че много пътуваш и затова не съм те виждала никога.
– Наистина пътувах много. Сега обаче си дойдох и не мисля да ходя никъде повече.
– Какво работиш?
Труден въпрос. Как може да се обясни на петгодишно дете какво представлява работата на един етномузиколог? Докато мъжът търсеше начин да каже нещо различно от „пътувам по различни държави и слушам музиката им“, момиченцето попита:
– Защо носиш очила?
– Не искам да те уплаша – отговори той.
– Страшни очи ли имаш?
– Не, не са… не са страшни. Ако искаш, ще махна очилата и ако кажеш, ще ги сложа пак. Става ли?
Момиченцето кимна бързо, а къдравата коса се залюля немирно напред-назад. Мъжът свали очилата си и погледна племенницата си. Тя ахна от изненада.
Той имаше хетерохромия. Дясното му око беше с наситен тъмносин цвят, а лявото беше яркозелено. Момиченцето гледаше ту едното, ту другото и не продумваше.
– Това не те плаши, нали? – притеснено попита мъжът.
– Не.
– Значи няма да си слагам очилата. Заради теб не ги свалих. Майка ти каза, че може да се стреснеш; аз си помислих същото.
– Защо имаш различни очи?
С по-голям успех щеше да обясни професията на етномузиколога по разбираем за едно дете начин. Той обаче не беше откъснал поглед от многото кукли в стаята и така в главата му се роди нещо като идея. Наведе се към момиченцето и прошепна:
– Можеш да пазиш тайни, нали?
– Мога – прошепна момиченцето в отговор, а очите му почти удвоиха размерите си. Тя много обичаше тайни и да ги пази.
– Слушай много внимателно тогава.
Момиченцето се завъртя на пода и седна точно срещу вуйчо си, като прегърна коленете си. Мъжът започна да разказва:
– Докато пътувах по света, аз чух от много хора за една гора, където се намира царството на феите.
– Феи! – повтори момиченцето в захлас и сякаш спря да мига.
– Да. Търсех ги много дълго време. Даже един ден спрях да вярвам, че ще ги намеря.
– И тогава ги намери, нали?
– Как позна?! – престорено се изненада мъжът.
Племенницата му се зарадва и се заклати на място от вълнение.
– Красиви ли бяха?
– Много красиви. Бяха големи колкото твоите феи тук, но дрехите им бяха направени от светлина и имаха криле като на пеперуда. Заведоха ме при своята царица; казаха ѝ, че съм ги търсел отдавна. Тя ме попита защо. Аз ѝ отговорих, че търся най-красивата фея, за да мога да я пазя от чудовища.
– Тя ли беше най-красивата фея?
– От всички, които видях тогава, нямаше по-красива от нея. Но тя ми каза, че има друга фея, която минава дори нея по красота.
– Коя е тя?
– Царицата на феите ми даде листо от най-горните клони на едно огромно дърво и ми каза да се вгледам в росата по него. Там видях едно име. То беше… – мъжът се приближи до племенницата си и прошепна нещо на ухото ѝ.
Тя изпищя от радост:
– Това е моето име! Значи аз наистина съм фея!
– Да, но трябва да си много внимателна.
– Защо? – момиченцето се върна към мирното седене и се заслуша още по-добре.
– Защото ако чудовищата разберат, че си фея, ще дойдат, за да откраднат магията ти.
– Не!
– Затова се върнах, за да те пазя. Царицата на феите ми подари малко магия, за да мога да виждам дали има някакви чудовища наоколо. Когато се огледам, синьото ми око не вижда нищо магическо. Зеленото обаче може да разбере, ако чудовищата са се скрили и къде.
– А аз защо не мога да ги виждам?
– Защото… – замисли се мъжът за секунда. – Защото царицата на феите още не е дошла, за да отключи магията ти.
– И моите очи ли ще станат като твоите тогава?
– Не, защото ти вече имаш магия в себе си. Ти си най-красивата фея, забрави ли?
Момиченцето се изправи и се метна на врата на вуйчо си от щастие. Мъжът си отдъхна, знаейки, че е спечелил доверието на племенницата си. Преди да излязат от стаята и да отидат при майка ѝ, тя го попита:
– Ще провериш ли за чудовища?
– Разбира се – отвърна мъжът и се огледа, след което каза: – Няма чудовища нито тук, нито навън.
– Благодаря – зарадва се момиченцето и го целуна по бузата.
После излязоха.

 

 

Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: