Светлинател

Събраната по ръждясалите водосточни тръби дъждовна вода шуртеше звучно в голямата локва, образувала се до стария контейнер за боклук в глухата затворена уличка. Нямаше жива душа наоколо, а и кой с всичкия си би излязъл в такова време и при почти непрогледен мрак – от няколко седмици насам редовните аварии в електроснабдяването на квартала го правеха още по-опасно място след стъмване.
Никой нямаше да намери Светлинателя там.
Кръвта от раната в рамото му продължаваше да се стича под ръкава на подгизналото му яке чак до треперещите пръсти на ръката му, от които после капеше върху мокрия асфалт. Не беше предполагал, че човешките оръжия са станали толкова по-смъртоносни само за три века. По времето, когато го бяха осъдили на Непробудния сън, барутът все още беше причудливо нововъведение.
Той вече чувстваше цялата си лява ръка изтръпнала и знаеше, че е загубил много кръв. Налагаше се да действа бързо. Свали якето си въпреки хапещия костите му студ и слепешком опипа входа на раната, след което стисна зъби и пъхна пръст в нея. Куршумът беше одраскал големия сноп нерви там и ръката му потръпна леко. Мислите на Светлинателя за миг изведоха на преден план в съзнанието му смътен спомен за това как почти не познаваше случай, в който ръката да оздравее напълно при такова раняване.
Щеше да се нуждае от повече магия за това, но сега нямаше почти никакви останали сили и беше наложително да свърши работата много по-грубо.
Щом най-после успя да напипа куршума, той извади пръста си от раната и със здравата си ръка затърси нещо из джобовете си. Позволи си тихо да се изсмее, когато намери откраднатата запалка. Смехът му го стресна. Не беше привична за него реакция, което го накара да се стегне и да фокусира замъгленото си внимание върху запалката – сребриста, леко поодраскана „Зипо“ без излишни декорации по металното си тяло.
С едно щракване „Зипо“-то грейна в тъмната уличка. Късметът на Светлинателя още беше заспал като него, но явно постепенно наваксваше – запалката беше от малкото, които палеха в дъжда. Той закрепи „Зипо“-то между зъбите си и завъртя десния си показалец около пламъка, който бавно започна да се увива около пръста, докато не се отдели съвсем от запалката. После сякаш попи в кожата му.
Секунда по-късно пръстът светна. Светлината се усили, като накара кожата и тънкия слой мазнина под нея да станат достатъчно прозрачни, за да се види силуетът на кокалчето отдолу. С леки и въртеливи движения той докосна раната си и с дрезгав, накъсан шепот замърмори нещо неразбираемо под носа си.
Куршумът в рамото му се нагря болезнено, обгаряйки вътрешността на раната и спирайки силното кръвотечение. След това сам заизлиза навън и двадесетина парещи секунди по-късно падна с притъпен звън на земята. По лицето на Светлинателя се изписа уморено облекчение. Той поседя още малко облегнат на студената тухлена стена до контейнера за боклук, след това стана с известни усилия, повдигна олющения, но здрав пластмасов капак и с охкане се намърда в смърдящата купчина найлонови чували вътре.
Запалката щракна още няколко пъти и малките ѝ пламъчета се просмукаха послушно в мокрите дрехи на Светлинателя, не толкова за да ги изсушат, колкото за да ги стоплят. Той не трябваше да заспива, но умората му тежеше ужасно много. Реши, че няма защо да се противи и се унесе насред гниещата смет с надеждата, че когато се събуди, ще успее да измисли какво да направи, за да се измъкне от кошмара, наречен двадесет и първи век.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Fantasy

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: