Тайна

Имам чувството, че трябва да дам някакво предупреждение тук, но не съм сигурен точно за какво да бъде то. Не съм написал нещо противоречиво или с вулгарно съдържание. В хода на редакцията успях да си спомня, че съм бил в някакво извънредно кофти настроение, но като изключим това, не мога да се сетя нито за повода, нито за каквато и да е подробност. Реших да го публикувам с идеята, че каквото и да се е случило тогава, то е било част от мен и няма защо да се притеснявам от него.

***

Тайната е отрова за рационалния ум.
Ако си представим ума като замък, тайната ще е онази стая, която винаги е заключена, но от която не спира да се чува нещо. Обитателите на този замък – нормалните мисли, свързани с всекидневието, например – ще знаят какво има зад вратата, но всячески ще се преструват, че скритото вътре в стаята не съществува.
Напразни усилия. Ние сме неспособни да отричаме истината, когато тя е толкова дълбоко затворена в нас и удря толкова силно по стените на килията си. Можем да го правим, а често и успяваме да я заглушим, стига да викаме по-силно от нея, но това не означава, че тя вече не е в нас. Няма смисъл да се залъгваме – какво толкова може да се направи при един свършен факт?
Дори в чисто исторически план наблюдаваме същото нещо. Рано или късно погребаните тайни излизат на бял свят и променят из основи представата ни за света, независимо дали са малки или големи. И въпреки това продължаваме да пазим тайни от другите. Защо? Отговорът е елементарен, също като въпроса.
Защо не?
Като оставим настрана необходимостта от някакво лично пространство, нежеланието да разкриваме всичко за себе си и чисто практическата страна на тайните, като например пазенето на лични данни и пароли, ние все още бихме продължавали да съхраняваме нещо далече от очите на останалите хора или да доверяваме тайни на част от тях, натоварвайки ги със същото бреме, което тежи на нашите рамене. В природата ни е да искаме това. Тайната е информация, която винаги е ценна. А всичко ценно, реално или метафорично, привлича погледите ни, макар и никога да не ни предупреждава какво има зад бляскавото му покритие.
Естествено, не всички тайни са опасни. Не съм тръгнал да говоря за конспирации, просто разисквам концепцията зад тайните. Някои биха спорили, че има и такива, чието скриване е полезно, като онези, които замаскираме зад така наречените благородни лъжи. Колко обаче са благородни тези лъжи е трудно да се каже. Затова си намираме какви ли не оправдания, за да се залъгваме, че стореното от нас е правилно. Сякаш еднолично сме способни да отсъждаме кое предприето от нас действие ще има най-слаб отзвук във времето.
За себе си мога да кажа, че съм убеден в едно: най-добрата тайна е тази, от която рано или късно (но по-добре рано) няма нужда. Колко съм убеден ли?
Тайна.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: