Война

Легенда: Мъж Жена Заедно

Всичко било на война и в любов позволено, незнайно защо.
Но и така да е, трябва в това уравнение да се добави едно.
Вярно, мъжът и жената задвижват света с любовта си, но също така
тази любов между двамата може да бъде наречена още война.

Ето каква е причината следните думи да стигнат до вас:
в тази война между полове силен и нежен ударил е сетният час
и за да можем до изход да стигнем, така че да няма последен и пръв,
нека да видим – простете шегата неволна – кой пуснал е първата кръв.

Аз съм началото! Аз съм онази, която дарява живот
и независимо кой и какво ще ми каже, без дама не става белот.
Тази метафора малко е тромава, само че авторът сложи я тук;
не е разбрал, че на думата „поп“ е зададен не смисъл на карта, а друг.

О, изненада! Та авторът мъж е! Е, има ли чудно в това,
че преценил е погрешно, защото нюанс не вирее в такава глава.
Толкова просто ли трябва за всичко да се изразявам? Послушай ме, Мъж,
с елементарни команди на куче приказва се: сядай, стани, тичай, дръж!

Ако случайно решиш, че е твърде обидно да те приравня
с пале невинно, да знаеш, че трудно ще бъде стандарта си да променя.
Искам да бъда подкрепяна, без да ми трябва да казвам, че имам проблем.
Доста ще трябва да се постараеш, желаеш ли още да бъдеш до мен.

Хайде сега да те видим какво ще ми кажеш, което не знам!
Как пазарувам и вечно те питам добре ли си, как ти вменявам и срам,
и отговорности, дето не искаш, и тъй за капак най-накрая – вина.
Чакай, капак споменах: онова е, което се сваля след пишкане. Ха!

Леле, каква си ми станала бойна! Едва не припаднах от страх!
Нека ти върна това за нюанса. Поднесох сарказъм – направих на прах
всяка претенция твоя, че за да те схвана цял речник е необходим.
Щом вече думата моя е, нека помисля с какво ли да те подобрим.

Първо признавам! Сравнението с куче намерих за смешно. Сега
я ми кажи: ако куче такова съм, точно какво ли те прави това?
Скъпа, и двамата знаем – това за капака в кенефа е стар аргумент.
Имам единствено него и хола, за тебе е целият апартамент!

В кухнята викаш ме само когато ти трябват измити чинии.
В банята боря се вечно за място на рафта сред всичките твои лиготии.
В спалнята трябва молитви към теб да отправям, а теб все боли те глава.
Само клишета сега изброявам! Защо неразбрана си вечно, Жена?

Не е защото не съм ти обърнал внимание. То ти е тик!
Даже да бъда перфектен и все да те слушам, ти пак ще си търсиш конфликт.
Стига си вярвала само на стереотипа, че аз постоянно греша.
Да си го кажем: пред истина малка ти би предпочела лъжа след лъжа.

Аз ли лъжкиня съм?! Браво на теб! Нека почнем сега да броим:
кой си оставя бельото по пода и скубе косата ми, докато спим?
Кой се преструва, че нищо не чува, когато го викам за нещо? Кажи!
Аз ти спестявам болезнени истини, ти ме раняваш със слаби лъжи.

Как ти се свиди веднъж да ми кажеш, че нямам отпуснат корем?
Аз да съм казала как тази винена бъчва пред теб ми тежи и на мен?
Само така като гледам те, чувствам умора, но тука, на „твоя“ диван
няма да мога до теб да се сгуша, качиш ли ти още един килограм.

Уж се разбрахме, че плочки не искаш и по-предпочиташ месце!
Малко коремче изобщо не ме притеснява – аз имам големи ръце.
Щом съм останал до теб, то какъв е проблемът, че малко по-тежък съм днес?
Сякаш не стига, че в службата мъча се. Вкъщи не ми е притрябвал пак стрес!

Знаеш единствено как да се караш; кога за последно пък ти
беше онази, която ми каза, че винаги хубав съм в твоите очи?
Ти да не мислиш, че само жените обичат подобни случайни хвалби?
Не, комплиментите трябва мъжът да ги прави и времето с тях да хаби!

Този сарказъм отдавна го мразя! На жертва недей се прави!
Този път ти ги започна клишетата. Щом се стресираш, добре, напусни!
Аз да не би да съм неуязвима? И аз преработвам се, но си мълча.
После си идвам, след мен се прибираш и ето – сега и след теб ще търча!

Аз да съм молил за мен да се тюхкаш? Нуждая се от тишина!
Дай ми поне десетина минути спокойствие, после при мене ела.
Ако ли нещо тъй важно на работа случва се, винаги казвам, Жена.
Ако ли не, за какво ме разпитваш? Не виждам разумна причина една.

Аз от открит диалог се нуждая. Това ли не виждаш бе, Мъж?
Нищо не казваш. За теб притеснявам се. После говориш ми пак изведнъж.

Ти досега пък не си ли разбрала, че просто така съм устроен? Какво
трябва веднъж и завинаги аз да направя, че да проумееш? Какво?!

Я не ми викай! Единствено искам да мога да те разбера!

Ставаме двама, прекрасна милейди, но трудно с компромис ще те убедя!

Аз ли не искам компромис? Това е основата твърда на тази любов!

Точно това се опитвам да кажа, но ти все ме спираш и с тон тъй суров!

Няма ли как най-накрая да схванеш, че въпреки всеки проблем
аз предпочитам до теб да остана и заедно двама да се разберем?
Просто не трябва погрешно да мислим, че все сме съперници в някакъв спор!
Стига ми тази война срещу теб, нека пробваме как е да бъдем отбор!

Чакай малко, ние… ти да не би…

Да. Да, съгласен съм с теб.

Леле… Виж, чак си забравихме римата.

Искаш ли… да продължим?

Искам. Ами ти?

Щом ти искаш, и аз искам.

Заедно?

Май няма как иначе.

Всичко било на война и в любов позволено, незнайно защо.
Но и така да е, трябва в това уравнение да се добави едно.
Вярно, мъжът и жената понякога с тази война се забравят, но в миг
тази война между двамата могат в любов да превърнат с най-простия трик.

Ето каква е магията, нужна за края на тази война:
трябва да бъдат способни без капчица страх да говорят за всички неща.
Или големи са, или са малки – когато изричат се, стават на прах.
После раздухва ги даже слаб вятър. Мъжът и жената минават през тях.

Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в За Кутията, Комично, Поетично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: