Седмица

Ако можеха да говорят. Винаги ми е допадала тази фраза. Особено когато става дума за нещо, за което не съм се замислял какво би могло да каже.
Тази идея ми хрумна във връзка с доста стабилен брой оплаквания на някои хора около мен по повод натоварените им графици. Реших, че щом тези хора (а и не само те) се оплакват от дните на седмицата, никак не би било изключено и седмицата да се оплаква от някого поне веднъж месечно.
Така се роди първият по ред на написване, но вторият по публикуване в блога ми списък под общото заглавие „Ако можеха да говорят“, като смятам, че биха създали добра поредица, стига след време да имам още идеи, с които да я допълня. Без повече разсейвания! Ето какво желаят да споделят участниците в седмицата:

Ако можеха да говорят: Дните от седмицата

Понеделник:

Колкото и трудно да е за вярване, аз наистина обичам работата си. Тя е отговорна, пълна с перспективи и най-важното – от жизнена необходимост. Да, пределно ми е ясно, че хората не ме обичат, но я ми кажете: какво ще се случи, ако забравя да дам начало на седмицата? Хаос. Хаос навсякъде. Затова съм приел за своя мантра, че ако ме мразят, това е понеже не знаят колко много се нуждаят от мен в действителност. Това… това никак не е тъжно. Нали?

Вторник:

Противно на очакванията, аз нямам нищо против да съм втори. Не съм сигурен, че бих могъл да издържа на стреса. И все пак смятам, че съм достатъчно способен в това, което правя, иначе защо да го правя? С две думи – аз успокоявам. От мен зависи преходът; онзи преход от „Как ми е омръзнало това безсмислено бачкане за жълти стотинки!“ до „Добре, да видим дали пък не мога да направя нещо по-добре от другите!“. Следващият обаче е такъв натегач…

Сряда:

В средата (охо, игра на думи) на всеки един добре организиран и сплотен екип е този, който най-добре умее да ръководи останалите с цел насочването към най-голяма ефективност. И така, именно в средата на работната седмица, аз помагам с това, че осигурявам най-добрите предпоставки за творческа дейност и критично мислене. Не, сериозно. Разполагайки с такъв силен когнитивен катализатор, повечето хора не намират проблеми в това да се вземат в ръце.

Четвъртък:

Какво бе, мой ред ли е вече? Че аз не правя нищо особено в момента! Аз просто си седя между работохолика и купонджията и си мълча. В мен няма нищо специално – като започне някой да си мърмори под носа „Ох, само да дойде петък…“, знаете ли кога е най-вероятно да го направи? Познахте – в четвъртък! Аз съм изморителен, а на всичкото отгоре съм и изморен. Да можех и аз така да бъда свободен ден малко по-често като останалите…

Петък:

Да му имам проблемите на тоя бе, хленчещия! Да не мислите, че само ми се купонясва?! Чувствам се отвратително! Колегите ми ме мислят за безотговорен! И как иначе – моята работа очевидно е да съм безотговорен, точно като всички хора, решили да се съберат през моята вечер и да ми надуват главата с кофти музика и евтин алкохол! Писнало ми е, разбирате ли? Писнало ми е! Спрете да гледате стенния часовник и ходете да си гледате таваните в спалнята.

Събота:

Ако ще се оплакваме, мисля, че аз трябва да получа поне малко признание. Не стига, че половината от мен е изгубен в спане, ами трябва и да трая махмурлука на, кажи-речи, една планета пияници. Не казвам, че всеки човек е пияница, ни най-малко, обаче вероятността за това през предходната вечер нараства с физическото приближаване до бутилката. И пак пият бе! Поне веднъж ми се иска да бъда изцяло оползотворен. Не искам толкова много.

Неделя:

Здравейте! Радвам се, че сте стигнали до мен! Не им се сърдете на другите шестима, ако казаното от тях по някакъв начин е обидно – те, като всички останали, си имат проблеми, но не им се случва често да ги споделят. Дори помежду си не говорим много. Моят проблем пък е, че не обичам другите – по принцип дните, но понякога и хората – да имат проблеми. Ето защо се опитвам да създавам хубаво настроение, нищо, че невинаги успявам. Хайде, успешна седмица!
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Ако можеха да говорят, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: