Азимов

Здравей. Ще те помоля да се обръщам към теб на „ти“. Така ще е по-малко объркващо за мен, а и предполагам за всеки, който реши да прочете това обръщение.
Отдавна исках да говоря с теб. По-скоро да говоря на теб, ако трябва да съм точен, а и ти несъмнено би предпочел по-голямата точност. Все пак си мъртъв от двадесет и три години, а аз не умея, доколкото ми е известно, да говоря с мъртъвци.
Преди време си позволих да споделя мнението си за един от любимите ми автори. След това се замислих и прецених, че ти трябва да бъдеш следващият. На теб дължа значителна част от това как разбирам и оценявам научната фантастика, макар и много дълго време да не съм го осъзнавал. Колкото до самия жанр, вече съм разсъждавал върху начина, по който ми е повлиял и затова е възможно да се повторя в известна степен. Нищо, в това мое обръщение фокусът е повече върху теб, отколкото върху литературата.
Намерих те, а и донякъде все още те намирам за противоречив в няколко отношения. Те не ме отблъскват от творчеството ти обаче, защото представляват както известно разминаване, така и немалко припокриване между собственото ми възприемане на някои неща и твоето. Не смятам, че това е по твоя вина като автор. В разказите и романите ти винаги е имало заложени идеи, които си се постарал да изразиш възможно най-ясно и незавоалирано, за да те разбере читателят. Що се отнася до моята лична интерпретация на произведенията ти, тя едва ли би се различила толкова много от това, което първоначално си се опитал да предадеш. Нищо чудно, че литературните критици стоят по-настрана от теб; как е възможно да анализираш думите на човек, който малко или много е казал всичко, което е имал да каже в прав текст?
Понякога обаче ми се случва да не разбирам целта на този твой изказ. Наясно съм, че си наблегнал повече на действията на героите, на експозицията на множество детайли, свързани със сюжета, на една обща тема, но се питам дали научната фантастика има нужда от такова… не знам, мисля, че фактологично звучене е най-близката до това, което се опитвам да изкажа фраза. Разбирам отлично, че си се стремил да разкриеш възможно най-много на читателя чрез недвусмисленото излагане на всяка една подробност, но има моменти, в които ми се струва, че му нямаш доверие да сглоби сам парчетата в едно цяло. За мен няма по-голямо удоволствие от това да достигна до даден извод, без да разполагам с пълната информация за това как да го направя. По тази причина съм на мнение, че ако е крайно необходимо за един автор изрично да посочи основната си мисъл в художествено произведение, би следвало да се направи към края на това произведение, а не да вмъква тази мисъл във всяка сцена и всеки диалог, докато не създаде вероятност за пренасищане. Когато съществена част от творчеството ти е посветена на авторски трактати, това може да доведе до моменти, в които на читателя (като в частност тук имам предвид себе си) може да му омръзне постоянното повторение и в резултат на това да го тласне към прелистването по-нататък и четенето по диагонал.
Във никакъв случай не твърдя, че така става винаги, когато те чета. Аз също така харесвам и уважавам избора ти да пишеш по такъв недвусмислен начин, тъй като не ми допадат особено много свръхпреплитащите се теми и чуждите анализи върху тях. Все пак бих могъл да поспоря в полза на някакъв баланс. Нещо, което да съчетае твоя изчистен стил с малко повече метафори и така да достигне до онази среда, в която едновременно да изразиш достатъчно ясно мисълта си и да оставиш поне малко място за свободна интерпретация. Повечето хора всъщност биха предпочели да разполагат с такава възможност. Ние имаме нуждата от това да ровичкаме и да търсим онова, което е скрито от очите ни, докато не го открием, за да можем да го споделим с други и да говорим с тях за това какво са разбрали те, до какво са достигнали те самите и кой е по-близо до истината зад всичко – подходящ паралел, струва ми се, за самата наука.
Науката, да. Тя е следващата. Не мога да си позволя да те критикувам за нея. Все пак днес разполагам с много по-обширна база от тази, до която ти си имал достъп по твоето време. Не би било справедливо да посочвам минималните неточности, които си допуснал тогава, защото повече от достатъчно си компенсирал за това. Какво по-голямо доказателство за това мога да посоча от „Фантастично пътешествие“? Ти не просто си адаптирал филмът в роман, а си решил да направиш всичко по силите си, за да приложиш реално съществуващи научни принципи към една невероятно сложна и фантастична концепция като смаляването. Аз помня този филм. Бях го гледал много преди да попадна на книгата, дори ми се струва, че още не съм бил тръгнал на училище, но все още го помня, защото идеята му ми се стори изумителна още тогава. След като прочетох книгата обаче, не съм изненадан, че често бъркат филма за нейна адаптация. Имаше толкова много детайли, които си вложил в нея и които правят историята в пъти по-интересна.
С технологията си се поразминал. Това е съвсем в реда на нещата; ако беше доживял до днес, щеше да си станал свидетел на феноменален технологичен бум, най-вече в методите на комуникация. Днес едва ли ще се приеме за реалистична идеята, че човечеството, вече успяло да напусне Земята, да колонизира планетите, пръснати навсякъде из Млечния път и да основе Галактическата империя, все още би използвало хартиен носител, когато в началото на този век разполагаме с компютри, които са стотици пъти по-мощни от машините с размерите на голям хладилник в средата на миналия. Компютри, които можем да поберем в джобовете си и които са просто добавка към поначало елементарната джунджурийка, до която сме свели телефона. Убеден съм, че ако беше могъл да предскажеш в каква посока би се развила технологията, тази моя дребна едва-критика към масивните светове и даже галактики, създадени от теб, щеше да бъде още по-незначителна и да не заслужава да бъде дори бележка под чертата на бележка под чертата.
Някои от съвременниците ти са те обвинявали, че не обръщаш достатъчно вмимание на героите си, че те са просто средства за развитието на сюжета. В известна степен съм съгласен с тях. Намирам за най-подходящо да се прави баланс между характеризацията на протагониста и детайлите и техническото реализиране на хронотопоса (поне един човек е отворил Google, за да провери значението на думата; Google е най-близкото нещо до електронна версия на твоята Енциклопедия Галактика, но ограничена до Земята и със значително по-обемно порнографско съдържание). Въпреки това съм запознат с фундаменталните идеи зад научната фантастика и знам добре каква е била причината да пишеш така. Жанрът винаги е имал за цел да представи не човека, а човечеството. Да покаже как днешните социални, политически, дори всекидневни битови тенденции биха могли да формират света в следващите години, десетилетия, векове и още по-нататък. Това не може да бъде постигнато само с гледната точка на един човек, но за мен това не означава, че човешката драма е по-маловажна на индивидуално ниво, отколкото на нивото на цялото население на една планета. Например, смъртта на Илайджа Бейли е много повече от катализатор за обуславянето на Нулевия закон. Тя е и начин за Р. Данийл Оливо да осъзнае нейната неизбежност. В резултат на това не може ли да се каже, че макар и в полза на човешкия вид, за формулирането на Нулевия закон е допринесло едно единствено човешко същество, чиято лична драма е успяла да направи впечатление на една машина?
Каквото и да кажа обаче, не бих могъл да те засегна с нищожните си забележки и техните рехави основи. Не само защото си мъртъв и защото ти самият едва ли би вярвал в живота след смъртта, камо ли за общуването между тези две форми на съществуване. Между другото, със сигурност трябва да ти поднеса уважението си за това, че въпреки атеистичните ти възгледи ти никога не си оспорвал правото на хората да бъдат религиозни, защото очевидно си разбрал, че религията не е еквивалент на невежеството, а просто една от многото предпоставки за него и че вярата и науката поначало не лежат в двата края на един спектър, за да се неутрализират взаимно. Много хора днес не осъзнават това и се нападат един друг, вместо да се учат един от друг и да приближават света до идеите ти.
Не, това, което искам да направя сега е да ти благодаря от сърце за научната фантастика такава, каквато е днес, защото ти си един от хората, които са положили най-здравите основи в нея. Ти си човекът, който е сторил най-много за роботите след Карел Чапек. Мога да седя пред монитора цяла нощ и да изреждам сума ти други неща, за които ти си отговорен, но те няма да са предназначени за теб. Те ще са отправени към онези хора, които ще прочетат думите ми и в резултат на това биха могли да решат да дадат шанс на товрчеството ти. Това е всичко, на което съм способен в момента.
Ще си позволя да приключа моето скромно обръщение с един твой цитат. Мисля, че той ще обясни защо толкова ти се възхищавам и защо, въпреки че не се старая да ти подражавам, аз все пак те взимам за пример:

„Пиша по същата причина, поради която дишам, защото ако не го правя, ще умра.“

Айзък Азимов

Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: