Шантаво

В крайна сметка се събудих чисто гол върху овъглена клада на брега на плажа. О, чакайте малко, забравих, че не възприемате времето така нелинеарно, както аз го правя. Сега трябва да разкажа случилото се отначало. Леле, колко разсеян съм станал напоследък…
Добре, да видим дали ще мога да наредя цялото шантаво нещо като хората.
Всичко започва три месеца преди раждането ми, когато магическият ритуал, проведен от родителите ми с цел осигуряването на моето безсмъртие и пълния ми контрол върху всичко на света, неизвестно защо се проваля по средата. Подозирам, че ледът се е пропукал в последния възможен миг и скелетите… всъщност я да не ви занимавам със скучни подробности.
Както и да е, церемонията е трябвало да протече докрай, защото, ако бъдем честни, днес е трудно да се намерят толкова много кофи кръв. В резултат на това получените от този ритуал ползи по един или друг начин не изглеждат толкова впечатляващи. Не е нужно да казвам, че не съм безсмъртен; трябва само да ме намушкат на двадесет и девети февруари и след това да ме хвърлят от самолет в активен вулкан, което е отегчително лесно. Също така вместо обещаните ми свръхестествени сили аз съм се сдобил с някои… не чак толкова полезни умения. Да, може и да съм способен да изглеждам еднакво добре както в анцуг, така и в костюм (облекла, които са тъждествени едно на друго в някои региони на страната), нямам проблем да върша няколко неща едновременно (така че спрете да ме питате дали слушам, като ми говорите – ако не ми се слушаше, щях да съм се преместил) и мога да раздробя човешки мозък само с три изречения (но това го могат повечето жени; знаете, че съм прав, господа). Все пак се чувствам ограбен от възможността да владея всичко, което видя.
Момент, пак се разсеях. А, да, кладата! А преди това – ритуалът! След раждането ми и напълно стандартното отрязване на козята опашка моята сянка е била открадната от блуждаещ огън. Тези гадинки са известни с това, че си падат по подобни Питърпански простотии. Хе, пет поредни почващи с „п“ думи! Както и да е, крайно разочаровани от първоначалния си провал, родителите ми са взели крайни мерки за нейното връщане. След месеци на търсене и случаен екзорсизъм, те са успели да ми я дадат. Не са ми споделили детайлите до ден днешен, но съм убеден, че историята има нещо общо с това странно петно на гърба ми, което свети при всяко новолуние.
Цялата история със сянката ми разгневила Хел – скандинавската богиня на смъртта. Да, оказва се, че тяхната митология е била факт през цялото време. Кой да предположи! От мен да знаете обаче, всичките ми яростни лексикални пристъпи на лудост (точно като този) не могат да се мерят с митовете там. Ако мисълта за това как Локи, преобразен в кобила, ражда кон с осем крака на име Слейпнир, който Один си опитомява преспокойно и си джитка с него насам-натам из деветте свята ви се струва откачена, да знаете, че това е най-обикновеното събитие, на което можете да се натъкнете, когато четете тези митове. Ако това обаче доведе до филм, в който Том Хидълстън забременява от кон с размерите на хълм, моля ви да не казвате на моята приятелка, че съм написал това изречение, защото ще поиска от мен да си довърша мисълта.
Пак взех да се разсейвам, ей! За да ме спасят за пореден път, родителите ми са проучили погребалната церемония на викингите и след като са решили да не се занимават с истински кораб и са използвали каменен такъв (едри камъни, подредени в очертание на кораб), те я преработили в така наречената от тях „реметаморфоза на второто раждане“. Въпреки че звучи като заглавието на особено префърцунена стихосбирка или на забравено произведение на филмовото изкуство, най-вероятно част от дадаизма, макар и заглавието да има лек привкус на италиански неореализъм, целта на церемонията е била да пресъздаде пристигането ми във Валхала, но тук, на Мидгард. Паралелите между раждане и погребение са били преплетени до такава степен, че накрая и двете страни да останат доволни – Хел получава доказателство, че съм достоен воин или нещо такова, а аз продължавам да си живея. Единственият ми проблем с цялата тази история е плажът. Някоя поляна щеше да ми хареса повече, а и щеше да бъде по-автентично преживяване.
След като са се намотали има-няма двадесетина години, преди няколко седмици моите родители явно са ме замъкнали обратно към морето, където са извършили реметаморфозата на второто раждане без моето знание и изрично съгласие. Как са пренесли спящото ми тяло на четиристотин километра разстояние, питате? И аз питах. Не знам, не ми казват. Знам само, че след събуждането ми върху кладата в средата на каменния кораб на плажа още измивам пясък и сажди от неудобни за измиването им места.
Оттогава насам се чувствам доста по-спокоен, дори не ме пускат никъде без надзираване от компетентно медицинско лице и вечерно време да отнемат телефонните ми привилегии. Сигурно затова забравям да се обаждам на нашите от няколко дни насам. Мамо, тате, моля да ме извините. Не е като да не знаете защо го правя. Следващия път искам да ми кажете, когато сте предизвикали или се опитвате да усмирите гнева на някое божество.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Хаотично, Fantasy

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: