Край

Е, стигна се до това. Не мислех, че ще напиша и публикувам тези думи толкова скоро, но ето, че се случи. Рано или късно щях да го направя, не ме разбирайте погрешно. Знаех, че няма как да поддържам този блог твърде дълго. Просто се надявах, че ще се задържа повече време.
Затова искам без много шум да публикувам нещо тук за последен път и да насоча поглед към нови възможности.
Работата е там, че изведнъж ми се събраха значителен брой отговорности, които не мога да пренебрегна с лека ръка. Какви точно са те не намирам за необходимо да обяснявам. Може би ако някой ден се върна към блога, ако някой ден започна да пиша отново, ще разкажа с най-големи подробности всичко, което ми се е случило.
Днес искам единствено да си взема довиждане с вас. Моите приятели, които ме навиха изобщо да се занимавам с това, моите роднини, които не ми се месиха особено, а накрая, но не по важност, онези от вас, които не ме познаваха, преди да се срещнем тук. Не ми дава сърце да ви нарека почитатели, но знайте, че за мен винаги ще си останете хората, които са ми дали шанса да се докажа като нещо повече от един леко смахнат тип с няколко малко по-смахнати идеи. Искрено ви благодаря и се надявам да не ви разочаровам с това развитие на нещата.
Иска ми се да вярвам, че постъпвам възможно най-добре. Уморих се, да си кажа честно. Уморих се от това да влагам толкова много усилия в нещо, което обичам и ще продължавам да обичам, но да не виждам дали то влияе на хората, с които го споделям. Не обвинявам никого за това, освен себе си. Не съм способен да обвиня когото и да е друг. Всичкото неопределено време, което ще прекарам далеч от блога, аз възнамерявам да използвам в търсене на гласа си. Същият онзи глас, който ми помогна да се захвана с писането на първо място. Надявам се, че това някой ден ще върне всички ни отново тук.
Сега обаче е време за промяна.
Не искам да пиша тези последни абзаци. Не обичам нещата да приключват, когато мисля, че още не им е дошло времето. Трябва да приема действителността обаче. Дойде времето да сложа край на този блог. Но не се тревожете – всичко ще си остане онлайн и ще можете да го откриете тук по всяко време. Поне толкова ви дължа.
Остана само да ви кажа довиждане…

… и честит Ден на шегата! 😀

Никъде няма да ходя, спокойно.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: