Вапцаров

Говоря за поезия в този блог много по-рядко, отколкото понякога ми се иска. Намирам това за противоречиво в мен самия, тъй като преди да се захвана с редовното писане на проза, аз бях започнал бавно и неуверено да пиша стихове и в крайна сметка зарязах творчеството си в рими в значително малък обем. Донякъде се срамувам от тази си постъпка.
Разбира се, с течение на времето стигнах до извода, че съм направил това, което е било необходимо. Все още обаче се случва да си спомня с известно умиление за онези дни, в които сядах и се мъчех да спазвам рими и стъпка. Никога не съм бил почитател на тенденцията да се пише в „бял стих“; може би това е причината да не мога лесно да смилам Шекспир (с някои изключения, които, ако ме сполети извънредно добро настроение и достатъчно желание, бих могъл някой ден да обсъдя тук) и отявлено да не понасям по-голямата част от съвременната поезия. Не, аз като абсолютен глупак бях решил да се разписвам възможно най-сложно според ограничените си заложби и в крайна сметка вече съм споделял един от по-сполучливите си резултати в блога.
Засягам по-отдалече въпроса за поезията, защото днес ми се иска да обърна внимание на един автор, който се нарежда на първо място сред източниците ми на вдъхновение. Ако не сте прочели заглавието (което не би трябвало да е възможно, защо иначе сте кликнали), става дума за Никола Йонков Вапцаров.
Нямам намерението да обсъждам живота му. Запознат съм с политическите му възгледи и революционната му дейност, но за мен те никога не са били фактор, който трябва да се взима под внимание в творчеството му. За съжаление винаги ще се случи така, че през анализите на нечие произведение неминуемо ще бъдат отразени паралелите с житейските преживявания на автора. Но ако изкуството е изкуство, защото е способно да трансцендира отвъд границите на своето време, нищо не ни пречи да разглеждаме стихотворенията на Вапцаров като това, което са във всяка една лишена от ненужни интерпретации действителност – опит за извисяване на човешкия дух над изкуственото и наложеното от другите. Разгледайте отново стихосбирката му и ми кажете, че не съм прав и че там няма нищо, което да подкрепи тази мисъл.
В стихотворенията му аз открих неподправен патос, който много други автори се опитват да предадат в собствените си произведения, но често не успяват и получилото се звучи някак пресилено или недоизказано в зависимост от това колко са се старали да го балансират. Когато Вапцаров иска да каже нещо, той не си губи времето да го обрисува излишно, но въпреки това го маскира в метафори, които трудно могат да бъдат наречени натруфени.
Той има и най-прецизната стъпка, на която съм имал удоволствието да попадам. Дали е бил повлиян от машините, до които е бил през толкова голяма част от живота си… всъщност, не е изключено да е точно така, но в стиховете му винаги е присъствала тази деликатно отмерена, почти механична отсеченост. Именно тя придава на римите му техния сякаш напевен тон; нищо чудно, че стихосбирката му е озаглавена „Моторни песни“.
Мога да приключа дотук с гимназиалните си излияния, макар и да се чувствам способен да си дискутирам всяко едно стихотворение, както прозата му, а и ако успея да си я припомня, пиесата му „Вълната, която бучи“. Не това обаче е целта на това мое откровение. Когато сам се опитах да създам поезия, аз се постарах да се поуча най-много от Никола Вапцаров и въпреки крайните разминавания в тематиката, иска ми се да вярвам, че съм успял да науча поне малко от него ако не в друго, то в чисто техническото изпълнение. Остава ми само да препоръчам повторен прочит на творчеството му на всеки, който се интересува от наистина добра поезия.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: