Разпит

Вратата се отвори рязко и с лек трясък. В добре осветената стая с масата и двата стола, където седях вече половин час, влезе пълен мъж на средна възраст в ужасно грозен костюм и метна една папка със следи от изпотени пръсти на масата. После средна троснато срещу мен и ме гледа около минута, след което ме заговори.
Въпреки смесените ми чувства на гняв, страх и колосално недоумение, аз се постарах да се държа горе-долу благоприлично спрямо ситуацията и обстоятелствата, в които се намирах. След като потвърдих самоличността си и исканите от него лични данни, той разлисти папката и се зачете.
– Получихме доста интересна информация за Вас – избоботи той с лице, наполовина скрито зад един бял лист със ситно напечатани букви.
– Някой от враговете ми вероятно е изфабрикувал тази информация – опитах се да се пошегувам аз, защото явно не разбирам времето и мястото, в които е подходящо да го правя. Опитът ми се провали феноменално, когато той удари папката обратно в масата и ме изгледа на кръв.
– Тази дума, която използвахте… „врагове“. Много врагове ли имате?
– Така, не знам какво става тук, но не ми харесва. Нямам ли право на адвокат или нещо такова?
– Тенденцията е да се пренебрегват определени правила и човешки права, когато става въпрос за държавна измяна или каквато и да е друга заплаха за националната сигурност! – изрева той гневно. Малки, но гъсти пръски слюнка се разхвърчаха във всички страни. Ако не бях толкова уплашен, щях да се зарадвам, че не ме е уцелил.
Като изключим тънко завоалираната алюзия към желанието му да ме изтезава, все още не ми беше ясно какво правех там.
– Сега вече нищо не разбирам – казах аз. – Защо съм тук и за за каква заплаха говорите?
Той се подсмихна и извади белия лист, който разглеждаше преди малко. Изправи го със замах и зачете:
– „Как се чупи бронирано стъкло“, „Техника на използване на снайпер“, „Приготвяне на домашни експлозиви от подръчни материали“, „Градоустройствени планове и транспортна инфраструктура“, „Крадене на коли“. Това са само някои от въведените в търсачка термини, които съставляват Интернет хронологията на най-глупавия терорист, който съм срещал.
– Момент…
– Сред списъка с любими статии, на които дори няма да чета заглавията, има медицински нововъведения в хирургическите интервенции, технологични открития с военно приложение, проникване в компютърни системи и видове ръкопашен бой…
Изведнъж всичко ми стана ясно.
– Чакайте, да не твърдите, че съм някакъв терорист?!
– Не го твърдя аз, аз този списък! – изрева мъжът и удари с потната си месеста длан по масата.
– Така – казах аз, – в този списък има ли търсения за нещо различно от това, което току-що изброихте?
– Има всичко това и още. Не мога да повярвам, че имаш наглостта да седиш срещу мен и да играеш такава игра. Едва на двадесет и три години, а се кани да извърши някакъв преврат!
Този път прекали. Изправих се рязко и го погледнах право в очите, след което понижих глас:
– Всяко едно нещо в този списък е с цел проучване за книга, идиот такъв. Ако не сте били толкова заети да си скалъпвате разни небивалици, а бяхте използвали цялата тази очевидно незаконно събрана срещу мен информация като хората, щяхте да знаете, че се занимавам с писане в свободното си време.
Лицето на мъжа мина всички разцветки от яростно мораво до мъртвешки бледо.
– Какво? – попита той глухо.
– Точно така – занимавам се с писане. Художествена литература. Отнема ми почти цялото свободно време от денонощието след лекции и работата от разстояние. През останалите пет или шест часа се опитвам дори да спя. Нямам нито време, нито възможност, нито желание да съсипвам държавата си, най-вече когато разни тъпанари със слаб контрол над импулсите като теб вършат това още отпреди раждането ми.
Реших, че театралниченето ми е изгубило смисъла си и продължих с ясен глас:
– Тъй като очевидно не сте имали каквото и да е основание за задържането ми поради липса на конкретни доказателства, както не сте имали и основание за събирането на косвените такива, смятам, че ще е най-добре за всички да проверите казаното от мен възможно най-бързо, след което да ме пуснете незабавно. В противен случай не ми се мисли за възможния медиен скандал.
– Ама…
– И ако не го направите, ще опиша цялата тази история, като пропусна цялата тази скучна процедура и Ви направя дебел и потен, ясно ли Ви е?!
Потният дебелак изхвърча от стаята, последван от миризливото си мънкане.

***

Познахте: нищо от това не ми се е случвало.
Но ако някой някога все пак се е чудил дали детайлите, които проучвам, за да си пълня глупавите разкази с по-точна информация са способни по някакъв начин да ме вкарат зад решетките, тази напълно непроучена драматизация на събитията би трябвало да отговори на това странно и конкретно… чудене.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: