Вратата се отвори рязко и с лек трясък. В добре осветената стая с масата и двата стола, където седях вече половин час, влезе пълен мъж на средна възраст в ужасно грозен костюм и метна една папка със следи от изпотени пръсти на масата. После средна троснато срещу мен и ме гледа около минута, след което ме заговори.
Въпреки смесените ми чувства на гняв, страх и колосално недоумение, аз се постарах да се държа горе-долу благоприлично спрямо ситуацията и обстоятелствата, в които се намирах. След като потвърдих самоличността си и исканите от него лични данни, той разлисти папката и се зачете.
– Получихме доста интересна информация за Вас – избоботи той с лице, наполовина скрито зад един бял лист със ситно напечатани букви.
– Някой от враговете ми вероятно е изфабрикувал тази информация – опитах се да се пошегувам аз, защото явно не разбирам времето и мястото, в които е подходящо да го правя. Опитът ми се провали феноменално, когато той удари папката обратно в масата и ме изгледа на кръв.
– Тази дума, която използвахте… „врагове“. Много врагове ли имате?
– Така, не знам какво става тук, но не ми харесва. Нямам ли право на адвокат или нещо такова?
– Тенденцията е да се пренебрегват определени правила и човешки права, когато става въпрос за държавна измяна или каквато и да е друга заплаха за националната сигурност! – изрева той гневно. Малки, но гъсти пръски слюнка се разхвърчаха във всички страни. Ако не бях толкова уплашен, щях да се зарадвам, че не ме е уцелил.
Като изключим тънко завоалираната алюзия към желанието му да ме изтезава, все още не ми беше ясно какво правех там.
– Сега вече нищо не разбирам – казах аз. – Защо съм тук и за за каква заплаха говорите?
Той се подсмихна и извади белия лист, който разглеждаше преди малко. Изправи го със замах и зачете:
– „Как се чупи бронирано стъкло“, „Техника на използване на снайпер“, „Приготвяне на домашни експлозиви от подръчни материали“, „Градоустройствени планове и транспортна инфраструктура“, „Крадене на коли“. Това са само някои от въведените в търсачка термини, които съставляват Интернет хронологията на най-глупавия терорист, който съм срещал.
– Момент…
– Сред списъка с любими статии, на които дори няма да чета заглавията, има медицински нововъведения в хирургическите интервенции, технологични открития с военно приложение, проникване в компютърни системи и видове ръкопашен бой…
Изведнъж всичко ми стана ясно.
– Чакайте, да не твърдите, че съм някакъв терорист?!
– Не го твърдя аз, аз този списък! – изрева мъжът и удари с потната си месеста длан по масата.
– Така – казах аз, – в този списък има ли търсения за нещо различно от това, което току-що изброихте?
– Има всичко това и още. Не мога да повярвам, че имаш наглостта да седиш срещу мен и да играеш такава игра. Едва на двадесет и три години, а се кани да извърши някакъв преврат!
Този път прекали. Изправих се рязко и го погледнах право в очите, след което понижих глас:
– Всяко едно нещо в този списък е с цел проучване за книга, идиот такъв. Ако не сте били толкова заети да си скалъпвате разни небивалици, а бяхте използвали цялата тази очевидно незаконно събрана срещу мен информация като хората, щяхте да знаете, че се занимавам с писане в свободното си време.
Лицето на мъжа мина всички разцветки от яростно мораво до мъртвешки бледо.
– Какво? – попита той глухо.
– Точно така – занимавам се с писане. Художествена литература. Отнема ми почти цялото свободно време от денонощието след лекции и работата от разстояние. През останалите пет или шест часа се опитвам дори да спя. Нямам нито време, нито възможност, нито желание да съсипвам държавата си, най-вече когато разни тъпанари със слаб контрол над импулсите като теб вършат това още отпреди раждането ми.
Реших, че театралниченето ми е изгубило смисъла си и продължих с ясен глас:
– Тъй като очевидно не сте имали каквото и да е основание за задържането ми поради липса на конкретни доказателства, както не сте имали и основание за събирането на косвените такива, смятам, че ще е най-добре за всички да проверите казаното от мен възможно най-бързо, след което да ме пуснете незабавно. В противен случай не ми се мисли за възможния медиен скандал.
– Ама…
– И ако не го направите, ще опиша цялата тази история, като пропусна цялата тази скучна процедура и Ви направя дебел и потен, ясно ли Ви е?!
Потният дебелак изхвърча от стаята, последван от миризливото си мънкане.
***
Познахте: нищо от това не ми се е случвало.
Но ако някой някога все пак се е чудил дали детайлите, които проучвам, за да си пълня глупавите разкази с по-точна информация са способни по някакъв начин да ме вкарат зад решетките, тази напълно непроучена драматизация на събитията би трябвало да отговори на това странно и конкретно… чудене.
Advertisements
Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!
Напиши ми нещо!