Каубой

Понякога съдбата изненадва с нещо абсурдно. Абсурдно, защото в днешния циничен свят няма място за мечтатели и идеалисти, на които винаги се гледа през мъглата от високомерие, наречена реализъм. Тази мъгла ще дишаме всеки ден, докато в дробовете ни не остане място за друго.
Понякога обаче се случва така, че нещо ще разсее привидно постоянната неяснота около нас за секунда и ни изпълва като глътка свеж въздух.
В този истински случай става въпрос за онази стара и крайно романтична представа за мистериозния непознат. Героят, който се появява като че ли отникъде, свършва си работата и си отива, без изобщо да очаква, че някой ще го последва или ще си спомни за него на другия ден. Който не иска отплата за труда си, не иска името му да бъде запомнено.
Именно такива хора се превръщат в легенди.
Историята започва с паралел към Дивия Запад. Той влезе със спокойна, почти отмерена крачка през вратата, премина покрай шумните посетители на заведението на фона на приятна музика, сложи поизсветлялото от годините, слънцето и дъждовете тежко палто от кафява кожа на една закачалка и си поръча пиене. Две студени бири по-късно той остана в историята. След третата бира остана в историята втори път.
– Това е нещо, което не се случва често, но когато се случи… Е, когато се случи, няма как хората да не говорят за това – каза ниското момче с очилата. – Беше изумително! Не се сещам за друга дум, която да го опише по-добре. Никога преди не съм го виждал, но сега се надявам, че ще го видя отново. Още повече искам да го чуя отново. Как го нарекохме ли?
– Караоке Каубоя, да! – добави пълният тип с голата глава. – Мернах го с поглед някъде още в началото. Дойде, изчака да минат десетина песни и след това ни застреля с Тина Търнър. Двадесет песни по-късно и излезе пак – бам, Фреди Меркюри! Имаше и по-добри от него, спор няма, ама какво шоу направи!
– Да, първият път гласът му се пропука на две-три места, а при втората песен пя с октава по-надолу, обаче като присъствие нямаше равен – съгласи се момичето с плитката (Откъде пък ѝ беше хрумнала тази плитка, машината на времето да не я е докарала от ранните години на социализма?!). – Повечето стояха на едно място и гледаха текста на монитора. Караоке Каубоя обаче се раздаде с глас, с тяло и най-вече със сърцето си! Когато падна на колене към края на „Goldeneye“ и задържа последната нота докрай, нямаше човек, който да не ръкопляска!
– А пък в началото на „I Want to Break Free“ едно от момичетата, които пяха по-рано тази вечер, излезе с мокър парцал на подиума и му го подаде – добави през смях високото момиче с нетипичната за сезона къса блузка. – Той очевидно не го очакваше, те дори не се познаваха, обаче веднага грабна парцала и започна да чисти с него по сцената! И не помня дали бяхме всички, но толкова много хора пяхме заедно с него!
– Какво, Каубоя ли? Трябва да си е тръгнал някъде към пет или пет и половина сутринта – каза барманът. – Направи ми впечатление това, че не съм го виждал досега, а се държа, все едно само ходи по караоке барове. Все пак малко шоу от време на време не вреди на бизнеса.
– О, да, приятелката ми му беше адски навита – призна висока слаба блондинка, сочейки към друго момиче, също русо. – И аз го намерих за сладък. Имаше лицето на много мъжествен, но и дълбокомислещ тип човек, сигурно в свободното си време води страшно интересен блог или нещо такова. Предложихме му да се позабавляваме само тримата някъде, но той ни отказа много любезно. Обясни, че си е патил с блондинки преди и оттогава му е останал белег за цял живот. Чак ми се прииска да си боядисам косата друг цвят. Жената, която ще го опитоми някой ден, несъмнено ще бъде много щастлива.
Където и да е сега, Караоке Каубоя няма защо да разчита на славата – тези дни тя е нещо мимолетно и едва ли ще трае повече от ден-два. Но той все още е някъде там, готов за ново приключение след заслужената си почивка. Колкото и абсурдна да е неговата история, едно е сигурно. Тя съвсем не е близо до своя край.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Епично, Комично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: