Обич

Тя лежеше срещу мен и дишаше бавно и тежко. Гледаше ме с големите си очи и дори не помръдна, когато докоснах лапата ѝ. Изскимтя тихо, а след това запремига с очи по-често.
Когато бях малка, ужасно много се страхувах от кучета. Не помня защо, а и родителите ми не си спомнят да е имало някаква причина, но са ми разказвали, че още след прохождането ми съм започнала да ги избягвам.
Баща ми не е можел да позволи нещо такова. Ето защо на десетия ми рожден ден той ме взе в колата си и кара около половин час, като през цялото време ми обясняваше сума ти неща за отговорности и какво ли още не. Очаквах, че ще ме изненада с нещо, все пак имаше повод.
Хубаво ме изненада де. Заведе ме да си харесам куче.
Толкова бях уплашена, че не смеех дори да избягам. Стисках вцепенено ръката на татко и се надявах, че кучетата около мен няма да успеят да излязат от клетките си. Струваше ми се, че до последното са по-едри от мен. Разбира се, баща ми не беше направил това нарочно. Ние всъщност отивахме при кученцата, просто първо трябваше да минем през един дълъг коридор със страшни животни от двете страни.
Останахме дълго. Всичките кученца бяха толкова хубави, а за моя най-голяма изненада се оказаха по-уплашени и от мен. Не можех да избера. Не исках да избера, исках да ги взема всичките и да ги обуча да ме пазят от непознати кучета. Леле, колко странно дете съм била…
Както и да е, за десетия ми рожден ден аз се сдобих с домашен любимец. Или по-точно домашния ми любимец ми се сдоби с мен. Тя беше най-прекрасният малък бийгъл на света и се нуждаеше от име и дом, където да я обичат. Попитах татко дали е възможно да я обичаме в нашия дом, той се засмя с онзи негов гърлен смях, който едновременно ме плаши и разсмива, а после кимна. Обясниха му препоръчителната за породата диета, а той си записваше всичко в най-малка подробност, за да може след това да ми го даде и да си изпълнявам задълженията правилно.
Мама беше тази, която измисли името. Как ѝ е хрумнало точно Чери, не мога да разбера, но определено прилягаше. Ето как вечерта след рождения ми ден двете с Чери бяхме в стаята ми. Сама ѝ направих легълце от голяма картонена кутия, която постелих с едно старо одеяло, поне докато не ѝ вземем истинско. Няма да забравя колко се обиди баща ми, когато се оказа, че Чери предпочита застлания кашон пред новото си легло, което беше и по-голямо. Върнаха му парите за покупката, така че знам, че не се е бил намусил заради това.
Нямах много приятели като дете. Чери промени това. Другите деца започнаха да идват при мен, най-вече защото имах собствено кученце, което обожаваше да си играе и да играят с него. Някои от тези деца обаче оставаха при мен и си говорех с тях. Така се научих да не страня от хората. Това особено много ми помогна през пубертета.
Най-добрият ми приятел обаче беше тя. Винаги Чери. Останахме неразделни при толкова много събития – началото ми в гимназията, първата ми връзка, първата ми раздяла три месеца след това, нейните кученца, онова падане, при което само си изкълчи крачето, но за малко да го счупи и още, и още…
А днес трябваше да се сбогувам с нея завинаги.
Чери вече имаше навършени десет години, когато забелязах, че коремчето ѝ се подува странно. Започна да се движи по-малко и да диша по-трудно. Ветеринарят, който я прегледа, постави като диагноза нещо, наречено пулмонална стеноза. Беше изненадан колко късно се е проявила. Каза, че трябва да е била в много лека форма, за да може Чери да доживее толкова дълго. За съжаление каза и че на нейната възраст операцията на сърцето ѝ би била прекалено рискована. Същата вечер се прибрах и цяла нощ я прегръщах.
Чери живя още около година, като се грижих да стои на по-тихо и по-спокойно място, по възможност далече от други хора. Редовно ѝ давах необходимите лекарства. Но тя вече беше остаряла. Дишането ѝ ставаше все по-тежко. Видимо се затрудняваше да ходи.
Тя страдаше.
Не беше лесно да взема това решение. Не исках… не исках да я загубя. Не исках обаче и да я боли. Затова тази сутрин просто я качих в колата и отидохме при ветеринаря.
Тя лежеше срещу мен и дишаше бавно и тежко. Гледаше ме с големите си очи и дори не помръдна, когато докоснах лапата ѝ. Изскимтя тихо, а след това запремига с очи по-често. За последен път видя лицето ми. Опитах се да не плача. Исках да съм силна заради нея.
Заплаках едва когато сърцето ѝ спря.
Обичах я. И тя ме обичаше. Знам, че някои хора не биха ме разбрали. Биха се съгласили, че е тъжно да загубиш някого, когото си познавал през половината си живот, но биха теглили чертата пред тази обич. Кучетата не обичат, те се привързват. Но аз просто не мога да приема това. Тези хора не биха могли да знаят какво съм преживяла с най-добрия ми приятел. Не биха могли да разберат колко важна е била през живота ми и колко трудно ми е да побера нейния в думи, без да си спомня всеки един от тези моменти, които трябва да бъдат почувствани, а не описани. Така че когато говоря за обич, мисля, че знам какво искам да кажа.
Сбогом, Чери. Съжалявам, че не можа да останеш с мен по-дълго.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: