Устройство

Нещо сепна полузадрямалия мъж внезапно. Той се понадигна в креслото си и се огледа. Беше сам.
Чу се ново пукане – същото като преди няколко секунди. Дървата в камината се оказаха виновни за събуждането му. Той стана и посегна към ръжена; разрови жаравата и се загледа в пламъците. Обикновено те го успокояваха, но този път играта им не успя да укроти мислите му.
Това беше последната му нощ.
Около час по-късно чашата за кафе беше оставена на масата. Трябваха му две доливания, за да се разсъни. Ръженът беше подпрян изправен на мястото си, а огънят беше почти изгаснал. Единствената светлина идваше от тлеещата жарава.
Малко по-късно той вече беше облечен в дълго тъмносиво палто и стоеше надвесен до масата. Грубите пръсти на дясната му ръка леко потрепваха, докато калибрираше малкото и изключително фино устройство, което щеше да закопчае на лявата си китка до няколко минути.
Устройството приличаше на хромирана пластина с два циферблата, разположени един до друг върху нея. Самата пластина беше дебела около сантиметър, широка пет сантиметра и поне два пъти по-дълга. Между циферблатите имаше малък червен бутон и нещо, приличащо на светодиод, който не работеше и беше още по-миниатюрен от бутона. Две широки кожени каишки, всяка разположена под съответния си циферблат, прикрепиха здраво устройството към вътрешната страна на китката му. Той натисна бутона и скръцна със зъби. Светодиодът се оцвети в червено; оказа се, че всъщност е капсула, напълнила се с кръв.
Жаравата угасна съвсем.
В стаята ненадейно стана светло. Мъжът закри с ръка лицето си. Светлината премигна бързо няколко пъти, подобно на повечето стари лампи при буря. Само че тази светлина идваше през прозореца. Когато мъжът отвори очи, видя, че навън е станало ден. Погледна китката си, въздъхна и излезе.
Половин час по-късно стигна до уличен телефон. Говори кратко, после набра нов номер. Това се повтори още няколко пъти. През цялото време гледаше към двата циферблата.
Зад стрелките на левия се виждаха два дребни дисплея. Изписаните на тях числа бяха стойности – те измерваха жизнените му показатели. Десният циферблат имаше само една стрелка. Тя се придвижваше веднъж на две минути. Дисплеят зад нея отброяваше с по-голяма подробност чак до милисекунди.
Когато вдигна слушалката за последно, той се поколеба за миг. Но вече беше късно. Той беше дошъл тук и трябваше да стори необходимото.
От другата страна на линията му отговори познат до болка глас. Гласът попита кой се обажда, но слушалката беше рязко затръшната на мястото си.
Мъжът имаше не повече от петнадесет минути. За негово щастие паркираното наблизо такси измина необходимото разстояние до дадения адрес за по-малко от половината време, след като едрата банкнота бе пъхната в ръката на шофьора. Щом слезе от таксито, той хукна с всички сили през отворената врата на жилищната сграда. Пробяга два етажа по стълбите и заблъска по боядисаната в синьо дървена врата.
Отвори му самият той.
Без да губи миг, мъжът извади дясната си ръка от джоба на палтото си и я насочи напред. Малката стреличка се заби в рамото на изненаданото му копие, чиято уста беше светкавично запушена. Вратата се затвори десетина секунди след отварянето ѝ.
Копието му седеше вдървено на пода и отчасто подпряно на стената. Силният паралитик в стреличката действаше невероятно бързо: тялото му не отговаряше на волята му и беше напълно неподвижно. Мъжът посегна към брадичката и повдигна лицето на копието си към своето. Две ужасени зеници се разшириха рязко в немигащите очи.
Мъжът показа лявата си китка и каза бавно:
– Идвам от къщата. Разбираш ли ме? Мигни един път за „да“.
Едно мигване.
– Това е петият път, когато използвам… използваш… използваме това устройство. Знаеш отлично какво ще се случи с мен след малко. Ще го сваля от ръката си и ще изчезна веднага, щом пръстът ми пусне червения бутон.
Копието му мигна още веднъж и продължи да го гледа.
– Гениално е, нали? Идеята също, разбира се, но изпълнението – то е истински шедьовър. Да се върне човек назад във времето, за да поправи една своя грешка, вече е факт, поне за нас. Но парадоксите са реална опасност, нищо не е толкова лесно. Затова човек трябва да бъде в постоянен физически контакт с машината на времето. Така след като самото ми присъствие в миналото неминуемо променя бъдещето, особено моето, или по-скоро, твоето собствено, тази малка джаджа ми осигурява достъпа до новата реалност. Защото старата вече не съществува за мен и един и същи човек не може да съществува два пъти в едно и също време.
Устройството изсвири с кратък пронизителен тон.
– А, разбира се! Другата гениална част. Разполагам само с два часа да предам машината на миналото си копие и ако не успея, тя ще се самоунищожи. Информацията в нея ще изчезне завинаги и никой няма да се възползва от възможностите, които предлага. Естествено, това ти е известно, но колко пъти си се замислял наистина по същината на проблема? Виждаш бъдеща своя версия, която ти казва всичко това и после изчезва. Ти нямаш този проблем, докато не се наложи сам да се върнеш.
Мъжът изтри една напираща сълза и започна бавно да разкопчава каишките.
– Спомням си как се видях за първи път. Помня и другите, разбира се, но първият път… Знаеш за какво ти говоря – засмя се той нервно, – и ти беше там. Не го разбрах тогава, но сега, когато всичко е пред края си, на мен ми е повече от ясно, че рано или късно трябва да спрем.
Вече държеше устройството само с ръка. Притискаше го здраво към китката си и гледаше към копието си.
– Нямаше нужда да те парализирам, просто исках да съм сигурен, че ще ме изслушаш. Исках да остане все нещо от мен в теб, защото аз и ти… ние вече не сме един и същ човек. Все пак ще разбереш защо трябваше да се върна. Вече трябва да можеш да движиш пръстите си. До десет минути ще можеш да се помръднеш достатъчно, че да синхронизираш спомените ни с кръвната ми проба и да тръгнеш до половин час. Погрижих се да освободя целия ти ден. Отиди при дъщеря ни тази вечер. Не ѝ позволявай да дръпне спусъка. После унищожи устройството. Започни да живееш като останалите хора. Те нямат предимството да поправят своите грешки, никой човек не трябва да го има. Прекалено много сила е за такива слаби същества. Това са последните ми думи към теб. Към мен…
Той пусна устройството в скута на копието си и изчезна.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Трагично, Sci-Fi

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: