Насилена

Думата може би е твърде силна, но аз знам какво се случи. Не просто знам – аз бях там. Бях там и видях всичко. Те се появиха отникъде. Тези сенки, които невинно се приближиха до нея. Тези ръце, които започнаха една по една да я опипват навсякъде, да се гаврят с нея като с най-обикновена уличница.
Така че да, моята брада беше насилена. Бях там и не можах да направя нищо.
Да, става дума за брадата ми. Ако сте си помислили друго… защо?!
Чувствам се отвратен от случилото се, но още повече от себе си. Това ли съм аз наистина? Правя се на мъж, а в действителност не съм нищо повече от боязливо момченце. Просто стоях, бях неспособен да помръдна. Така станах свидетел на тази несправедливост. Те… спомням си го толкова ясно… те… Господи…
Те разрошваха моята брада. Разрошваха я с малките си подли ръце! Още потръпвам от погнуса, като си го спомня.
Дори не мога да ги назова, но те си знаят кои са. Имам ги като приятели във Facebook, по дяволите! Това не значи ли нищо за тях?! Разбирам, че брадата ми се харесва, но тези неща си имат граници, а моите граници бяха престъпени. Исках само да ми е топло през зимата. Сега не мога да се погледна в огледалото.
Как можех да сторя каквото и да е? Те са момичета – не мога да им се развикам или да ги набия. Мама и татко са ме учили, че не трябва. Освен ако не тръгнат да ме обират де; тогава всичко е позволено. Не можех дори да ги помоля да спрат. Започнаха да ми гукат като на бебе. Или пък ме лигавеха като мъничко кученце. Определено беше едно от двете. Почувствах се толкова омерзен, толкова… емаскулиран. Точно така – емаскулиран! Сякаш наистина станах по-малко мъж. По ирония на съдбата точно тогава, когато изглеждах и се чувствах най-мъжествен.
И те са виновни, не само аз. Не очаквах подобна постъпка от тях, никога не бих. Особено от едната. Но особено от всички тях! Предадоха мен, предадоха изначалното ми доверие ми в хората, предадоха брадата ми. Изсмяха се, когато извадих гребена си, за да я среша в опит да възстановя предишната ѝ непокътната красота. Уви, за това бе твърде късно. Опитите ми бяха напразни; посрещаха ги вълна след вълна от разрошване и кикот.
Тя никога няма да бъде същата. О, ще изглежда по същия начин, ще я мия с шампоан, ще я сресвам пред огледалото, ще ѝ пея преди лягане, но тя няма да е същата брада. Няма да се смее с онзи звънък и сърдечен смях, който чувам само в главата си рано сутрин и понякога в четвъртък следобед. В отчаянието си тя сама посегна към самобръсначката в желание да сложи край на косматото си съществуване.
Мога единствено да се надявам, че тя ще намери начин да продължи напред. Да стане по-силна и по-дълга, да се опита не толкова да забрави, колкото да превъзмогне станалото. Да разбере, че лошите неща в живота рядко имат причина.
Ще бъде трудно. Може би дори невъзможно. Но аз няма да се откажа от нея. Тя все още се нуждае от мен. И аз се нуждая от нея. Поне докато не я обръсна. Лятото ще ми пречи.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: