Изопачаване

Следната история е безсрамно преувеличена и изопачена, защото е много по-забавна така. Имам предвид за определена, крайно специфична дефиниция на забавна. Ужасите не са винаги забавни.
Както и да е.

***

И да искам, не мога да разкажа как съм се озовал в онзи коридор. Част от спомените ми за онзи ден изчезна сама, друга – накарах да изчезне. Но нещото, което няма как да забравя, беше угасването на светлините. Една по една, сякаш маршируваха, всички лампи около мен започнаха да изгарят, а мракът се приближаваше и от двете ми страни.
Когато стана съвсем тъмно, нейната ръка се впи в рамото ми и ме завъртя към лицето ѝ. Приличаше на бледо отражение в изцапано огледало. Нещо червеникаво течеше от китката ѝ по лакътя и оттам капеше в босите ѝ крака.
Гласът ми беше замръзнал на едра буца в гърлото. Не можех дори да мигна, толкова се бях уплашил. Момичето явно знаеше това, защото ме хвана и с другата си ръка и ме повлече след себе си. Вървяхме заедно – тя, почти носейки се във въздуха, и аз, неспособен да спра краката си, – докато не стигнахме до покрита с драскотини дървена врата, която се отвори от само себе си и разкри пред мен висока стълба. Момичето сякаш щракна гневно със зъби при вида ѝ.
Тя ме погледна с маниакална искра в окото и прошепна през широката си, неестествено симетрична усмивка:
– Искаш ли да се качиш?
Когато каза това, тя разклати прашната метална стълба заплашително.
– Б-бих предпочел д-да не се к-качвам, благодаря – отвърнах аз, веднага след което бях изритан в стомаха. Свлякох се без дъх до стената, а тя ме хвана за лицето и го стисна. Малките ѝ ръце се впиха като менгеме в черепа ми.
– З-защо ми з-заекваш?! Единствените заекващи са истеричните жени и лигавите мъже! Ти кое от двете си?
– Почти съм сигурен, че този коментар е невероятно сексистки от твоя страна.
– Извинявай, Снежанке, не исках да те обиждам така. Сега се качвай горе – заповяда тя монотонно и ме вдигна на крака, след което ме бутна към стълбата.
– Защо?
Тя ме изгледа така, сякаш обмисляше каква точно е била грешката, която еволюцията е допуснала при мен.
– Защото ми е интересно – отговори тя бавно. – Хайде, по-бързо, че нямаме много време.
Реших да не споря повече с нея и погледнах нагоре. Стълбата водеше към нещо, което подозрително ми приличаше на едно от онези тавански помещения във филмите за ужаси. Същите, които просто представляваха някакво пространство между тавана на последния етаж и покрива, колкото да се извършва ремонтна дейност по-лесно.
– Стълбата ми изглежда доста нестабилна – отбелязах аз в смел опит да се измъкна като страхливец.
– Аз ще я държа – каза тя. Неизвестно защо пак я разклати.
Нямах друг избор. Започнах бавно и неуверено да се катеря по тесните и, както се оказа, лепкави стъпала, докато се молех наум да не издърпа стълбата и да ме убие, което щеше да е доста разочароващо за хората, които редовно ме заплашват със същата участ. Особено онзи неизвестен номер, който всеки ден в продължение на две седмици ме събуждаше с думите „Добро утро, бъдещ мъртвецо!“ и после затваря. Така и не разбрах кой се обажда; по-важното е, че не намирах заплахата за смислена. Технически погледнато, не сме ли всички хора бъдещи мъртъвци?
– Какво има там? – извика тя подир мен, а гласът ѝ отекна с такъв ентусиазъм, все едно очакваше да срещна перуанска мумия, която да разтвори гърдите си, а оттам да излети армия от скакалци, които да оглозгат главата ми до кокал.
– Няма мумии – извиках аз.
– Питам какво има, а не какво няма!
– Просто прах и някаква изолация. Май покривът капе на места. Общо взето това е.
Изпод мен се чу отегчена прозявка.
– Добре. Хайде, по-добре слизай, преди да издърпам стълбата и да те убия. Сигурно ще е доста разочароващо за хората, които редовно те заплашват със същото.
Когато слязох, нямаше никаква следа от нея. Лампите внезапно се включиха отново и аз се озовах обратно в коридора. Вратата и стълбата също не се виждаха никакви. Не си спомням как съм излязъл оттам и как съм се прибрал, но вече спя, прегърнал бухалка. Не женски бухал, а онова дървеното, с което се удря. За всеки случай.
Не че ще има някаква полза…
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: