Шепот

Форма. Вече нямам форма. Това не е добре. Формата е константа, сигурна и безопасна. Аз не съм в безопасност.
Не помня какво се е случило с мен. Преди бях нещо друго… може би човек, не мога да знам, да кажа със сигурност. Това, което е останало от мен, едва ли може да бъде оприличено на нещо повече от един шепот.
Човешкото тяло е твърдо. Много по-твърдо от тази моя липса на форма. Чувствам се така, както сигурно би се чувствала парата, ако можеше да изпита собственото си съществуване. Не е просто безплътност – усещам как някакви стари мои спомени ме държат на едно място и не ми позволяват да се разсея във въздуха, но колко ли ще продължи това. Струва ми се, че с всяка изминала минута губя представа за себе си и най-накрая наистина ще умра.
Не искам да умра.
Търся съд. Нещо, в което да успея да се побера. Нещо, което да ми даде форма, макар и само за малко. Опитвам се да удължа оставащото ми време, докато не открия начин да събера каквото успея от себе си в по-трайно състояние. Толкова е… толкова е трудно.
Нещо като че ли ме дърпа от всички страни със студените си пръсти. Опитва се да отчупи парчета от мен, да ме накара да се отпусна и разтворя безропотно в пространството около мен. Не мога да го позволя. Трябва да намеря съда. Нуждая се от неговата форма, за да мога да си почина и да помисля какво да правя.
Успявам да се промъкна в една електрическа крушка. Дори нямам време да осъзная що за странна ситуация е това. Светлината примигва за кратко, после става по-плътна. Усещам, че дава плътност и на мен, макар да разбирам, че само така ми се струва.
Опитвам се да си спомня нещо отпреди. Виждам нечие лице, не мога да разбера дали е мъжко или женско. Прекалено е мъгляво. Спомням си само топлината му и как се приближава до това, което някога е било моето лице. Почти мога да усетя целувката, но в следващия миг споменът се размива в мъглата и не се връща повече.
Останалото са само цветове, неясни и сменящи се бързо, все едно някой прелиства книга и гледа размазаните думи по страниците. Усещам как някога нечия ръка е докоснала моята. В същия миг крушката започва да примигва отново. Трябва да открия друг съд. Нещо по-голямо и по-здраво, което да издържи на… на каквото и да съм аз сега.
Докато търся, сякаш успявам да се сетя как съм попаднал в новото си съществуване. Това, което мога да сглобя от най-простите усещания, които са ми останали, е как излизам… толкова е странно, но излизам през собствената си уста заедно с дъха си. Точно като шепот, колкото и да знам, че не може да е така.
Стигам до огледало. Приближавам се, искам да погледна и да се видя с надеждата, че ще разбера какво съм. Напразно. Отразената в него светлина е прекалено силна за мен. Опитвам се да се приближа, но така само замъглявам повърхността му. Не знам защо се получава така. Отново усещам, че се разпадам, а не виждам къде мога да се скрия.
Не знам… не знам какво да правя. Вече нямам форма. Не съм в безопасност. Не искам да умра. Не искам…
Не. Какво? Откъде знам, че умирам?
Ами защото аз… това, което съм, каквото и да е то. Това не може да е живо.
Няма смисъл да помня. Няма смисъл да търся нова форма. Не мога да си върна живота. Аз съм само един шепот и нищо повече, и никой няма да ме чуе. Никой не може да ме чуе. Не и сега, когато нямам тяло. Когато виждам всяка своя мисъл да лети околко мен и разбирам, че каквото и да съм, няма връщане назад. Не и от това.
Какво мога да направя, освен да престана да се движа?
Студените пръсти ме настигат. Взимат мислите ми малко по малко и спирам да се боя. Спирам да чувствам студа им. Спирам да виждам беглите лица и да усещам забравените ръце. Няма нищо страшно. Няма нищо страшно…
Няма нищо…
Няма…
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Трагично, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: