Сфери

На моменти изглеждаха неестествено правилни. Съвсем умишлено, разбира се, ето така омайваха жертвите си. Прозрачните сфери приемаха напълно съвършена форма и това ги караше да изглеждат не просто красиви, но и безобидни. Тя знаеше, че са смъртоносни, но мисълта за това колко перфектни и приканващи ѝ се струваха пробягваше през ума ѝ и тя не можеше да я спре.
Трябваше да се измъкне на всяка цена. Не биваше да им позволява да я хванат.
Докато търсеше спасение от сферите, тя неволно си припомни нещо. Първият път, когато прозря през илюзията. Беше съвсем мимолетно, но тя остана потресена от случилото се. Онази огромна и появила се сякаш от нищото сфера се въртеше във въздуха, бавно и величествено, напомняща балетния танц на космическите тела, докато не беше потръпнала за миг. Страните ѝ се бяха сплескали почти незабележимо.
Почти.
Минаващата през сферата светлина мигом се превърна в покъртителна гротеска. Като че ли светът зад сферата най-накрая показваше истинското си лице: изкривено до неузнаваемост, заличило всички обещания за справедлив и добър живот. Маските падаха от лицата на хората и се натрошаваха на прах с болезнени предсмъртни писъци в почернелите им от студа боси и разранени крака. Огромната човешка маса се завъртя неудържимо и бързо се разми в миазма от страдание и колективна духовна нищета. А Вселената… Вселената се смееше на цялата тази гледка. Смееше се невинно като малко дете.
Всичко се беше случило само за миг. Сферата продължи грациозния си танц из въздуха, но момичето вече знаеше истината. Обърна се в безсмислен опит да се откъсне от реалността. Вече беше късно.
Преди час се бяха появили останалите. Тя не можеше повече да бяга. Никой друг не би бил в състояние да го направи. Въпреки решителността на ума да последва инстинктите си за самосъхранение, тялото се беше изтощило. Те я настигнаха.
Сферите се спускаха отгоре ѝ, без съмнение изпратени от някой покварен и всемразещ Бог, превърнал се в отшелник и заклел се да поправи грешката на Сътворението. Тя се озърна; те я заобикаляха и бавно, почти методично се приближаваха към нея. Как беше възможно да са толкова красиви и едновременно с това да са такива хищници?
Тя нямаше накъде да бяга повече, дори и да имаше силите да го стори. Беше попаднала в ъгъла между две стени и сега гледаше безпомощно как те идваха все по-близо. В последен опит за съпротива тя замахна отчаяно с ръце. Някои се отдръпнаха, но повечето продължиха към нея. Тя затвори очи и удари най-близката.
Сферата се взриви в дъжд от милиони парчета. Ръката на момичето остана невредима. Тя стисна зъби и яростно се хвърли срещу останалите. Една по една сферите бяха унищожени. Но към нея се задаваха нови, още по-големи и кръвожадни…

***

– Какво ти става?! – чу се глас зад него.
Мъжът се обърна и видя невярващата физиономия на съпругата си, застанала в средата на широко отворената врата с две торби покупки в ръцете ѝ.
– Нищо – побърза да каже той. – Просто си играем.
Малката му дъщеричка тичаше след сапунените мехури и ги пукаше с двете си ръце, след което надаваше радостен писък. Не изглеждаше на повече от три години.
– Знам, че ти е скучно, задето трябва да стоиш вкъщи заради стачката и че нямаш нищо за вършене, но не е необходимо да се преструваш на Стивън Кинг, или изобщо подходящо да го правиш, когато играеш с дъщеря ни – скастри го жената.
– Извинявай, скъпа.
– Хайде, отиди да я изкъпеш и се пригответе за вечеря.
– Добре, скъпа.
Той вдигна момиченцето и го гушна. После поеха към банята.
– И не смей да правиш балони с пяната за вана! – чу се вик от кухнята.
Мъжът въздъхна неодобрително, но не каза нищо. А момиченцето се загледа в тавана.
Там летеше малък сапунен мехур.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: