Комедия

Обожавам да пиша комедия. Като индивид със строго специфично чувство за хумор, на мен рядко ми се случва да попадна на нещо, което да ме погъделичка точно както и където трябва. Едновременно с това мразя да пиша комедия, когато знам, че ще я четат и други хора. И получих един прекрасен парадокс още в началото.
Започвам обещаващо, нали?
Ето например, последното изречение е измамно подканващо с леката си самоирония – нещо, което владея почти до съвършенство. Отвъд опита ми да се надсмея обаче, аз използвам обръщенията към читателя, за да вкарам известна доза фамилиарност в тона на написаното от мен. Очаквам, че това ще въведе допълнителна нотка на интимност в думите ми: „Да, говоря точно на теб и след като ме слушаш, нека видим дали по-нататък няма да стане по-интересно. Какво ще кажеш? Днес изглеждаш особено секси. Ела, легни тук. Ще те поразтрия малко, ще се позабавляваме и после ще си тръгнеш.“.
Откъде обаче мога да знам, че това ще се хареса?! Ами ако поне един човек си помисли, че това е най-идиотският възможен похват за пленяване на читателското внимание? Е, тогава няма да ми пука. Но ако са двама?! Не, и тогава няма да ми е особено неприятно.
Станат ли двадесет обаче, определено нещо не ми се е получило. Преди не осъзнавах, че всяко изречение, дали самостоятелно, дали свързано с останалите, би могло да окаже толкова голямо влияние върху мнението на четящия. Това, естествено, не важи само за въведението. Всеки път когато пиша, първо го правя за себе си, после за една шепа хора, които с интерес следят художествената хроника на загубата на разсъдъка ми, а най-накрая са потенциалните нови посетители на скромния ми храм на нескромността. Рисковете не са супер опасни, но си ги има.
Съвсем пресен пример: наскоро ми хрумна идея за пародия на noir история с детектив. За пояснение, обикновено първата асоциация за noir е чернобял Хъмфри Богарт, разхождащ се в нощния дъжд, докато гласът му изказва размислите му зад кадър. Лесно и приятно е да се напише подобна пародия, когато познаваш и обичаш жанра, а аз съм от този тип странни хора.
И тук идва шегата ми. Да кажем, че детективът ми срещне един от биячите на гангстера, когото преследва, защото разбира се, че нещо такова ще се случи. За целите на моята шега, този тип ще е потресаващо грозен. Веднага си представих как гласът зад кадър (да, представям си всичко като филм, понеже съм улегнал и зрял възрастен) казва: „Лицето му изглеждаше като неуспешен опит за аборт.“
На мен определено ми е смешно до пръсване, при това не само защото имам ужасяващо черно чувство за хумор на моменти. Асоциацията ми с Богарт прави сцената още по-забавна за мен ИМЕННО ЗАЩОТО съм наясно, че той никога не би казал това. Разбира се, не всеки човек ще тръгне да задръства главата си с милиони препратки към стари филми като мен, така че не мога да съм сигурен, че шегата ще е смешна за всеки. Ще я оставя ли в историята обаче? О, да, това е повече от сигурно! Но поне съм предупредил навреме за нея.
Говорейки за чувството ми за хумор, не мога да не спомена изречения, които обичам да пълня с възможно най-странно съдържание, за да прикова вниманието. Ето няколко нагледни примера:
Виждате ли какво имам предвид? Когато прочета тези изречения, лишени от всякакъв контекст, не мога да разбера за какво става въпрос. Знам само, че ми е страшно интересно. Искам да схвана цялата картина. Настроението на разказаното. Постоянно рискувам с подобни синтактични бомби, защото се надявам, че ще постигнат желания ефект. Също както току-що рискувах и с израза „синтактични бомби“, който, между другото, е страшно име за рок банда!
Общо взето съм решил да не страня от стила, който се опитвам да си изградя. Обичам да изненадвам хората и да слушам по-късно какви са били реакциите им. Рискът в комедията е огромен и точно затова отплатата е толкова опияняващо хубава.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: