Пристрастен

Минава полунощ, а пък както съм свикнал напоследък, все още не ми се спи. Напротив, чувствам прилив на енергия и се дразня поради това, че нямам посока, в която да я фокусирам.
От известно време насам обикалям из стаята си. Напълно безцелно. Не искам да седна и да пиша каквото и да е, не искам да си губя времето да търся филми, не ми се отваря и новата книга. А енергията бушува вътре в мен, блъска се напред-назад в главата ми. Постепенно се разлива по цялото ми тяло.
Нещо в мен внезапно прищраква. Обличам малко по-плътни дрехи. Умишлено оставям якето на закачалката в гардероба. Обувам старите си сиви маратонки (наистина са стари – ако бяха деца, вече щяха да са в първи клас) и грабвам връзката ключове. Изгасям всички лампи и излизам от общежитието.
В асансьора разплитам бавно и внимателно кабела на слушалките си. Избягвам да се погледна в огледалото зад гърба ми. Там, някъде в погледа ми, неминуемо има някакъв укор, нещо, което да посочи ирационалното в намерението ми. Поредните мисловни диалози, които не желая да водя.
Излизам навън и още от вратата зимата ми напомня за своето присъствие. За секунда виждам дъха си на парцали в студа. Очите ми, привикнали със светлината, не могат да различат почти нищо на десетина метра пред мен. Нямам време да стоя на едно място и да ги чакам. Тръгвам нанякъде. И аз още не съм сигурен накъде точно.
За около минута започвам да различавам все повече и повече фигури в тъмнината. С известно облекчение установявам, че няма много хора наоколо. Не искам да ме зяпат. Пускам си музика, за да изключа околния шум.
Случва се изведнъж. Също като обикалянето в стаята, няма абсолютно никаква причина. Няма никаква цел зад това.
Започвам да тичам.
Минавам директно на спринт. Не мога да бягам дълго и затова знам, че са ми нужни две-три минути, за да се изморя. Колкото и много да е, насъбралата се в мен енергия ще се изчерпа сравнително бързо. За всеки случай решавам да тичам, колкото мога физически.
Малко по малко студеният въздух се прокрадва в дробовете ми. Гърдите ми натежават, когато започвам да вдишвам дълбоко през устата. Сещам се, че това не е полезно. Опитвам се да дишам през носа, но човешкият организъм е прекалено добре устроен. Веднага щом усети понижената температура в устната кухина, препраща кръв към главата, за да запази функциите на мозъка. Резултатът – главата ме заболява.
Тялото ми изпада в състояние, което повечето хора едва ли биха харесали. Тъпа болка в слепоочията, задъхване, силна умора. Безпомощност, дори. За мен това не е нещо специално или страшно. Изпитвал съм го много пъти преди. Този няма да е последният.
Най-накрая спирам. Ръцете ми треперят силно – каквото и да правя, необходима ми е около минута, за да престанат да се тресат. Сърцето ми сякаш се удря в ушите ми. Оглеждам се. Преценявам, че за десетина минути ще съм обратно в стаята си.
Докато вървя, размишлявам върху случилото се. Не откъде е била излишната енергия. Това не е проблем. Чудя се защо се чувствам толкова добре, след като съм се изтощил. Защо изобщо е наложително да загубя тази енергия, за да се почувствам добре. Мисля за това, докато завъртам ключа в ключалката, докато мия лицето си преди лягане, докато се завивам. За съжаление достигам до един единствен извод.
Аз съм пристрастен. Не към някаква субстанция, а към липсата. Изпитвам мазохистично удоволствие от това нещо да ми бъде отнето. Пристрастен съм към абстинентната криза след това, а себеунищожителните ми тенденции само подпомагат целия процес. Най-лошото е, че не за първи път достигам до този извод. По дяволите, дори няма да е за първи път този месец.
Умората си казва думата. Преди да заспя си задавам само един въпрос: „Докога?“
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Трагично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: