Кран

Беше тъмно, а за младия мъж това беше страхотно предимство. Той се озърна набързо и каза:
– Здравей. Помниш ли ме?
Пожарният кран насреща не му отвърна. Подобно на всички останали пожарни кранове, не го направи от неучтивост, а защото не можеше. Младият мъж само въздъхна.
Той седна внимателно на бордюра при завоя, като съобразително се обърна настрани от движението и свали козирката на шапката си над очите, за да не го дразнят фаровете. Наоколо имаше няколко улични лампи, но в десет и половина все пак беше тъмно и повечето светлина идваше от минаващите по улицата коли.
Помисли си за секунда колко глупаво изглежда отстрани. После отпи две големи глътки от бирата си и потупа пожарния кран.
– Как върви работата? – попита той. – Сигурно си помогнал при не един и два пожара, а?
Не му отне много време, за да прецени, че опитът за диалог с неодушевен предмет е излишен, а в някои случаи би могъл да доведе до освидетелстване. Тогава заговори по-тихо:
– Доста е странно да съм тук отново, да знаеш. Не само защото не съм идвал отдавна, а защото последният път сега ми се струва като част от някакъв съвсем друг живот.
Наблизо минаха група момчета, забързани нанякъде. Те хвърлиха по един поглед на мрънкащия тип на бордюра; решиха, че не си заслужава да му обръщат особено внимание и продължиха по пътя си.
Той остави почти празната бутилка на плочките до себе си. Стъклото издрънча леко – чу се, понеже вече нямаше жива душа наоколо и от минута насам не беше минавала кола.
– Едва ли помниш този път – поде отново. – Последния де. И аз не съм сигурен кога точно беше. Мисля, че беше през лятото. Беше топло, но не прекалено – значи някъде към края. Не, сетих се: беше около края на април или началото на май. Тоест… през пролетта. Така де, късна пролет, ранно лято. Не тези де, преди няколко години…
Отнякъде полъхна слаб вятър. Нападалите около пожарния кран сухи есенни листа се помръднаха мързеливо, но в крайна сметка си останаха, кажи-речи, по същите места.
– Да карам по същество, така ли? – подсмихна се той. – Добре тогава. Искам да ти кажа, че тогава много не те харесвах.
По улицата вдясно от него профуча скъпо изглеждащ автомобил. След изфукалото се новобогаташче зад волана минаха още десетина шофьори. Накъде ли бързаха по това време?
Той отново се обърна към крана и продължи:
– Навремето не обичах много да идвам тук. Поводът ми харесваше, обаче ти винаги беше пръв, винаги пред мен. Може би затова съм те запомнил, знаеш ли? Как в началото не можех да продължа покрай теб? Защото освен предназначението, което изпълняваш по принцип, ти влизаше и в ролята на бариера. Само че малко по малко започнах да си позволявам да вървя и по-надалеч. И един ден просто спрях да идвам. А сега дойдох, защото… защото… по дяволите, толкова е глупаво.
Няколко секунди по-късно от бирата остана само бутилката. Вместо да я остави на земята обаче, той започна да я върти бавно в ръцете си, сякаш се чудеше какво да прави, докато не намери подходящите думи:
– Помниш ли колко красива беше тя тогава? Колко млади бяхме? Все си спомням колко се притесняваше, когато исках да я целуна за довиждане тук. Мислеше, че някой познат ще ни види и ще разтръби навсякъде, сякаш имаше някакво значение кой какво ще каже.
Той се покашля леко, после продължи:
– С времето тя се отпусна. Ти, разбира се, няма как да знаеш това – вече не идвахме при теб, а и освен това си пожарен кран и имаш по-важна работа от това да се интересуваш от две натискащи се хлапета. Но трябва да ти кажа, че следващите няколко години бяха прекрасни. Не спирах да си представям колко по-хубаво може да стане с всеки изминал ден, а често пъти беше още по-хубаво. И един ден… един ден всичко свърши.
С периферното си зрение младият мъж забеляза, че вляво от него наближава полицейска патрулка. Спокойно и ловко премести празната бутилка зад гърба си и се престори, че завързва връзките на обувките си. Униформените дори не му обърнаха внимание и завиха в посоката, в която гледаше.
Той въздъхна тихо и каза:
– Стори ми се справедливо да дойда тук и да ти кажа тези неща. Не ме интересува колко е безсмислено и че не можеш да ми отвърнеш, или колко побъркан изглеждам отстрани. Ти беше свидетел на началото на нещо красиво и въпреки неговия край то ще остане един хубав спомен и един ценен урок за мен, а вероятно и за нея. И двамата продължихме напред, както е в реда на нещата. Ти обаче беше от специално значение за мен. До теб постепенно разбрах, че тогава съм изпитвал нещо истинско за първи път през живота си. Дойдох, за да ти благодаря и да се сбогувам с теб.
Той се изправи и взе бутилката; на двадесетина крачки от него имаше кош за боклук. Погледна за последно към крана и каза:
– Знай, че съм щастлив. Че и тя е щастлива. Това е важното. Ние вече не сме онези деца – да, точно така, деца, – които се срамуваха от другите преди толкова много време. Трябваше да пораснем, а понякога това означава да се разделиш с много повече, отколкото би искал. Но го преодоляхме. И днес аз не съм тъжен. В момента те гледам и мога само да се усмихна както се усмихват хората, когато си припомнят нещо хубаво, но неясно и отдавна избледняло. Исках да знаеш това. Нищо, че е глупаво да си мисля, че би могъл.
След тези думи младият мъж си взе последно довиждане и си тръгна с усмивка.
Пожарният кран остана на мястото си. Друго не би могъл да направи.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: