Поука

Беше един от онези чудати есенни дни, в които слънцето явно беше объркало сезоните. Момчето свали блузата си и остана по тениска, след което се обърна с гръб към двете люлки и попита:
– Готови ли сте?
В отговор на въпроса му се разнесоха две продължителни „Да!“. Двете напълно еднакво изглеждащи руси момиченца едва успяваха да стоят на едно място от вълнение, но пък затова компенсираха липсата на движение напред-назад като се въртяха на място. Момчето ги улови за ръце и ги заведе до люлките.
Наблизо седяха група негови съученички. Доколкото ми е известно, когато не са на кафе, няма нищо необичайно в това момичетата на тази възраст да заемат и по някоя пейка. Та те разискваха разгорещено поредното лишено от смисъл музикално риалити шоу, когато детския вик на неподправена радост ги накара да се озърнат в опит да разберат кой прекъсва важната им дискусия.
Момчето сложи сестричките си на двете люлки и им заръча да се държат здраво. Четири малки юмручета се свиха едновременно. Люлките бяха от онзи хубав стар тип, който дори и покрит с ръжда нямаше как да се разпадне без помощта на форсиран камион. Момчето все пак се беше уверило набързо, че седалките са в добро състояние и че няма много силно скърцане при люлеенето, преди да качи близначките по местата им.
Междувременно момичетата вече бяха изоставили предишната тема и сега обсъждаха своя съученик. За по-малко от две минути те минаха през всички слухове за това коя го харесва, коя не го харесва, коя харесва той и как всички тези изключително важни неща се припокриват или не в някаква пермутация. До последното невярни, разбира се, но това никога не пречи.
Момчето изобщо не беше обърнало внимание на това, че наблизо има други хора, камо ли че ги познава. Мисълта му беше ангажирана единствено с това да изпълни задълженията си на по-голям брат и да задоволи една разбираема детска прищявка. Затова настани сестрите си удобно, показа им как да се държат по-добре, а след това се хвана за дръжките и застана зад момиченцата, като стъпи внимателно на люлките.
И така започна да се люлее.
В началото беше доста бавно, но постепенно люлките набраха скорост. Двете момиченца си умираха от удоволствие, че батко им ги вози по начин, който в техните очи не беше нищо по-малко от невероятно и изумително страхотен. От своя страна той също си беше позволил да се поотпусне за малко и да се почувства отново като в ранното си детство, когато би дал мило и драго да си играе с по-големи брат или сестра. Разбира се, отдавна беше осъзнал, че повече предпочита той да е отговорният и да командва. В общи линии големите братя са си такива. Но сега му беше прекалено приятно, за да запази типичното си хладнокръвие и се смееше заедно с мъничетата.
Разговорът за сложните гимназиални многоъгълници на харесване и нехаресване беше прекратен. Сега съученичките на момчето се надпреварваха да жонглират помежду си както с възклицания колко ужасно мило от негова страна е това, че все още намира време за сестрите си, така и колко ужасно лигаво от негова страна е това, че все още си играе с малки деца, били те и негови сестри. Ще пропусна всякакви коментари по въпроса.
Само едно момиче не беше взело думата от самото начало на разговора. Когато другите в крайна сметка се допитаха до нея за мнение (най-вероятно поради получилото се равенство), те с изненада видяха, че приятелката им ги е оставила и върви към люлките. После очевидно заговори момчето, което се изненада доста, но и определено не възрази нейната компания.
В групата се зароди съвсем нова дискусия, и аз вече не помня за какво точно. Докато тези момичета обаче само говореха, онова, което се отдели от тях, се беше осмелило да действа. И когато се разотидоха, за да гледат глупавото риалити, момичето все още не се беше върнало. Играеше на феи с близначките, а брат им беше злият магьосник.
Някои истории, особено простичките като тази, не се нуждаят от поука. Вярвам, че това е една от тях, не само защото не ме бива в това да правя добри заключения или задно салто. Но ако трябва да се намери поуката тук, може би тя ще е, че най-истинските моменти се откриват в спонтанните решения.
Или пък, че момичетата обичат да играят на феи. Вече казах, че не съм добър с поуките. А, и със задните салта.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Романтично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: