Тишина

Когато излязох навън, първото нещо, което ми направи впечатление, беше дъждът. Не беше студен или проливен, просто капеше. По-скоро изпълняваше ролята на музикален фон. Погледнах телефона си. Минаваше три и половина, а щях да вървя поне половин час, докато се прибера у дома. Нямаше какво друго да направя, освен да вдигна качулката на главата си и да тръгна с надеждата, че няма да се простудя.
Отдавна не бях се разхождал из Бургас. За първи път се разхождах така след запиване, но пък свежият въздух успя да прочисти главата ми за една-две минути, така че през цялото време до прибирането ми сетивата ми бяха като че ли настроени да поемат колкото се може повече детайли от всичко наоколо. Студът хапеше пръстите ми, затова прибрах ръце в джобовете на якето си, където постепенно усещах как се стоплят. Малките капки вода, падащи по лицето ми, допринесоха към бодростта, с която се оглеждах наляво и надясно.
Гледката беше привлекателна по свой собствен и изненадващо странен начин. Бургас е град, който не съм свикнал да виждам безлюден; по тази причина бях очарован от опустялата главна улица, по която нямаше жива душа освен мен. Чувах единствено падането на дъжда по земята и собствените си крачки, като от време на време прецапвах през някоя незабелязана от мен малка локва, колкото да има някакво разнообразие.
Всичко останало беше потънало в тишина.
Очите ми попиваха жадно всяка светлина насреща ми. Ако не бяха студът и късният час, вероятно щях да скитосвам из улиците цяла нощ в преследване на тишината. Тя беше – поради липса на по-подходяща дума и съвсем не поради по-ранното ми донякъде нетрезво състояние – опияняваща. Цял един град само за мен, това си помислих. Глупава, смешна мисъл, но тогава беше напълно логична. Представих си за момент как сградите около мен са изоставени, как бих могъл да вляза навсякъде и да разгледам всичко, което си поискам, как тишината, подобно на наметало, би ме обгърнала и защитила от хората, които евентуално биха ме забелязали.
Разбира се, представих си го, както вече казах, само за момент. В противен случай може би нямаше да се събудя вкъщи и щеше да ми се наложи да давам доста обяснения на голяма група ядосани хора, част от които неминуемо щеше да се състои от полицаи.
Но да, прибрах се у дома и десетина минути по-късно вече бях в леглото. Само че не ми се спеше. Чувствах се сякаш зареден от тишината, която бях оставил навън. Тя беше разкрила една страна на Бургас, която не бях виждал преди. Огромен, безлюден и спящ, Бургас ме беше впечатлил с това свое ново лице. Седнах в леглото си и се заслушах в опит да доловя някакъв шум през прозореца си, но не можах. Беше тихо, но не по същия начин. Беше разочароващо различно от това, на което бях станал свидетел.
Будуването ми не продължи дълго, поне според часовника. Докато успея да се отърва от влиянието на тишината обаче, имах чувството, че е минала цяла вечност. Дори не разбрах кога съм заспал.
Може би… не, не може би. Някой ден ще повторя тази разходка. Ще открия тишината отново и ще се опитам да разбера какво е искала да ми каже онази вечер.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: