Влак

След тридесет и шест часа ще пътувам за София. Налага се; сесията ще мине и без моето присъствие, но за мен би било много по-добре да се появя на изпитите. Ще направя същото, което правя всеки път: ще се оставя на любимото ми БДЖ да скърши духа и търпението ми, за да спестя пари, които да дам по-късно за храна, но ако сме реалисти, по-скоро за пиене. Добре де, и за двете.
Излезе интересно съвпадение, когато видях, че преди време съм писал за свое подобно преживяване. Не, не онази псевдохроника, този път беше истинско. Установих, че пътуването с влак през нощта може да се окаже много интересно, когато батерията на телефона тръгне да пада. От метафорична гледна точка то представлява пълна противоположност на живота.
Гответе се за разсъжденията ми преди повече от година в нощния влак!
Гледайки през прозореца в тъмното купе, ограден от заспали пътници, аз си припомних една от най-често срещаните метафори за живота. Говоря за живота като път – тема, за която съм почти напълно сигурен, че всеки един човек, стигнал до това изречение, вероятно е бил принуден да разисква или развива в писмен вид поне веднъж в училище.
Какво обаче представлява тази метафора? Ние вървим нанякъде, като често си мислим, че знаем къде точно искаме да пристигнем. Истината е обаче, че не всяко събитие подлежи на нашия контрол. Тук няма да обсъждам лична или чужда вина, просто нещата стоят така. В един момент нашият път може да стигне до задънена улица. От нас зависи какво ще направим по въпроса, за да се измъкнем от нея.
Може би беше заради умората или заради желанието ми да се разсея от хъркането на шест гласа около мен, но пътуването с нощния влак от Бургас за София ме накара да осъзная противоположността, за която споменах още в началото. Знаех накъде отивам, знаех (поне относително) кога ще пристигна там, но не виждах абсолютно нищо по пътя си. Съотнесено към метафората за живота като път, това би било равносилно на воденето на едно разграфено до последната секунда съществуване, непозволяващо разсейването от крайната цел.
Това би направило живота съвършен в някои отношения, ако се замислим. Липсата на разсейване би помогнала за бързото достигане на желаните резултати и също така…
Не, не мога да продължа по този начин. Това би ограбило живота от най-характерното му качество – непредсказуемостта. Зад една част от тези разсейвания, колкото и да са нежелани на моменти, се крият възможности. Някои от тях са неограничени, други – еднократни, а трети са някъде по средата. И още преди да стигнем до задънената улица, а дори и да няма такава, понякога нищо не ни струва да се отбием встрани и да се полюбуваме на гледката.
Естествено, докато пътувах по обратния път известно време след това, аз виждах всичко навън и бях сигурен в мястото и (отново относително) часа на пристигането си. Подобен живот би бил много по-добър, нали?
Само че този живот засега си остава само в мислите на мечтателите. А за съжаление вече твърде много хора са забравили да мечтаят. Не би било зле да потърсим начин да променим това, не мислите ли?
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: