Хамлет

О, майчице. Този път и мен ме е срам от мен.
Шекспир, така ли? Ще поругавам Уилям Шекспир този път? Просто си знам, че няма да ми се размине. Ще ме разчекнат за това.
Добре, нека видим ще успея ли да се измъкна този път от собствената си глупост.
Преди време си обещах, че ще си поиграя с произведенията на барда, за да осмея онези стереотипи, свързани с моя роден град. Макар вече да съм правил нещо подобно, списъкът си беше оригинален. После се зачетох наново в „Хамлет“. Не ми е ясно как събрах двете неща на едно място. Знам само, че ми се видя интересна идея да преработя Шекспир, а пък бургаският жаргон си плаче за подобни цели.
Защо причинявам това на датския принц ли? Винаги съм смятал, че е преекспониран. Не ме разбирайте погрешно, „Хамлет“ ми харесва като произведение само по себе си, но вече до такава степен съм свикнал да го виждам във филми като пиеса на фона на главното действие и се сещам за толкова много негови адаптации, че понякога просто ми писва и това е.
Така реших да…

  Из втора сцена, второ действие

ХАМЛЕТ:
А пък аз ще ви светна защо; и моята догадка ще издуха вашето признание, тъй че от клетвата за „Трай си бе, мой!“, която сте дали на краля и кралицата, няма да падне и косъм. Не зная защо, напоследък съм загубил цялата си чукозност, заебал съм напълно телесните упражнения и изобщо съм изпаднал в такова празно настроение, че тази прекрасна сграда — земята — ми се вижда слабата работа; този цъкнат над нас прозирен шатър на въздуха — дори не можете да си представите! — този свежнал свод над главите ни, този величествен покрив, избаран със златни огньове; всичко това е за мен само едно гадно скупчване на зловонни пари. Манякът! Какво великолепно творение е той! Колко благороден е с разума си; колко безкрайно богат откъм способности, лафове, флексове; колко изумително съвършен в пиенето си; колко приличен на ангел в своята прозорливост; колко подобен на бог! Върховна красота на Бургас! Венец на всички живи мойки! И какво е за мен тази квинтесенция на праха? Той не ме кефи… И тръбите също, колкото и да се усмихвате.

 

О, не, сериозно ли? Сериозно ли?! Толкова ли нямам капка търпение да си навлека гнева на хората, че сам ще се прекъсвам в собствения си блог?
Това изобщо не е добре.
Е, поне съм започнал с по-малко известен монолог. Не е като да съм сложил черепа най-отпред. Така, ами малко информация за идеята ми? Ползвах превода на Валери Петров, но се поколебах в началото да погледна този на Гео Милев и…

  Из пета сцена, първо действие

ХАМЛЕТ:
Дай да го скивам. (Взема черепа.) Бедни ми, Йорик! Аз го познавах, Хорацио. Беше лице с неизчерпаема харабежност, с маняшка фантазия! Колко пъти ме е спотвал на лежанка! А сега какво отвращение извиква в мен! Чак ми се додрайфа! Тука са били бузите, които съм шамарил хиляди пъти. Къде са твоите шеги сега? Твоите подмятания, твоите пости? Къде са твоите мълнии от тъпоумие, които караха всичките авери да избухват в смях? Не ти ли е останала нито една от тях, колкото да се направиш на това, как си се направил? Добре си увесил челюст, приятелю! Хайде, изтичай до спалнята на вървежната пръчка и ѝ кажи, че ако ще да си слага и чак тен изкуствен, пак накрая ще стане като тебе. Разсмей я с това, ако можеш…

 

Ох…
Да, мисля, че мога да приключа дотук. Идеята беше прилична на хартия, но сега, когато я виждам осъществена, не мога да не разбера хората, които сигурно биха били обидени от това, че съм посмял да превърна творбата на един от най-знаменитите автори в историята на цялото човечество в евтина сатира. Дори не съм използвал ексклузивно бургаски жаргон; сигурен съм, че част от…

  Из трета сцена, първо действие

ХАМЛЕТ:
Нацепен или не? Туй е въпросът.
Дали е харабежно да понасяш
псувните на релефната тълпа,
или захванал лост, да се опълчиш
срещу на мускул треска и в таз битка
да ги напомпаш всички? Твърд… Набираш…
И толкова… И в твоя гръб изчезват
душевният ти гнет и всички болки,
измъчващи плътта ти. Такъв завършек —
от батка да го просиш! Твърд… Набираш…
Набираш… И сънуваш може би?
Ха, луд е батката! Защото туй —
какви ли сънища ще го споходят
в тоз смъртен сън, когато после бръкне
в кутията с креатина — то го спира,
таз мисъл прави сериите му мъчни
тъй дълголетни. Кой търпял би инак
безчетните кибици на века ни,
неправдите на шматката потисник,
високомерието на шопа,
от мършите отритнатата обич,
брътвежа на пагона, произвола
на тлъстия чиновник, злия присмех,
със който шанаджията заплаща
на тихата заслуга — всичко туй,
когато едно бодване тук вляво
оформя трицепсите? Кой би пъшкал
под бремето на отмилял живот,
ако не беше този страх пред него
зад зоба, в неоткритата страна,
отдето ни маняче се не връща?
Той смазва волята ни и ни кара
да се мирим с познатите беди,
наместо да летим към непознати.
Тъй размисълът прави ни на мишки
и тричките черти на мъжеството
посърват под отровното белило
на многото мъдруване. И ето,
мечти свежарски, почини с размах
отбиват се встрани и губят право
да се зоват „дела“!… Но шът ве! Ей я
изкъртена Офелия!… Въй, кифло,
в моленията си къмто небето
пий шот за всички мои мизерии!

 

По дяволите!
Няма смисъл да се мъча повече с оправдания. Стига толкова излагации за днес. Молете се да не попадна на друга пиеса.
О, какво е това? Хм, „Ромео и Жулиета“?
По дяволите!
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Поетично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: