Разговор

Асансьорът беше развален за пети път през последните два месеца. Младият мъж тихо въздъхна и се заизкачва по стълбите, понесъл покупките в една ръка и търсейки ключовете си с другата по джобовете на якето си. Четири етажа не бяха кой знае какво, но в коридорите беше доста хладно. Затова той се зарадва, когато наближи апартамента си.
Зад вратата се чуваха силни крясъци, но това ни най-малко не го притесни. Завъртя ключа в ключалката и влезе.
Свари младото момиче точно в момента, когато зареждаше следващото ниво. Играеше „Mortal Kombat“. Беше доста добра, отбеляза наум младият мъж. Но пък тя винаги се учеше от това само да го гледа, а след това го надминаваше. Явно не беше по-различно и с видеоигрите.
– Как върви? – попита той, докато оставяше торбата с покупките на масата.
– Бива – отвърна тя, без да се обръща. – Сега трябва да бия тези трима идиоти с Рейдън, а имам неограничени подсилени специални атаки, които в това ниво са и по-силни.
Без да обръща внимание на пикселираното разчленяване на монитора, той извади нещо от торбата и го разгледа.
– Винаги съм се чудел защо не обичаш нормалния шоколад.
– Заради расизма ми – отговори тя. – Мога да ям само бял шоколад. В него е истината.
– Това дори не е шоколад, въшла такава! – изсмя се той, като остави десерта до нея и я разроши. После отиде до кухнята, за да прибере всичко друго.
Когато се върна след две минути, момичето вече играеше с Джони Кейдж срещу Джони Кейдж. Той извади телефона си и се загледа в него, като седна на креслото и попита:
– Кога се събуди?
– Не знам. Може би преди около час.
Тя беше прехапала език съсредоточено, докато съсипваше опонента си от бой. След като приключи, спря играта и отвори шоколада.
– Кажи ми, че това не ти е закуската.
– Ох, не ставай като нашите – нацупи се тя.
– Просто искам да съм сигурен, че малката ми сестра няма да надебелее.
– Ако има начин да кача поне два килограма, още не съм го намерила. Имам момчешки метаболизъм.
Той се усмихна. Припомни си за миг как преди седем-осем години тя все още го караше да я люлее, а после я носеше на гръб до вкъщи. Сега пред него не стоеше дребното момиченце с пискливия глас и голямата руса плитка. Тя беше пораснала – не съвсем, но постепенно и това щеше да стане.
– Ти къде ходи? – едва успя да проговори тя с половин шоколад в устата.
– Нали ти казах снощи? Отидох с един колега да пием по кафе и да обсъдим някои неща.
– Онова, дето май ще те повишават ли?
– Точно така – отговори той. Ставаше му странно, като се сетеше за това. Изобщо не беше очаквал, че на своята възраст ще има шанса да получи подобна длъжност. С нея без съмнение щеше да си навлече и страхотни отговорности, но си заслужаваше поне да опита. Не всеки ден предлагаха ръководството на цял маркетингов отдел на хора под двадесет и пет години.
Сякаш в отговор на мислите му сестра му попита:
– Представял ли си си някога, че ще седим и ще говорим за работата ти?
– Да ти кажа честно, не съм си представял, че изобщо ще живея самостоятелно. В смисъл, минавало ми е през ума, че ще се наложи, но не съм отделял кой знае колко внимание на това какво точно означава. Сметки, наеми, работа – на твоите години ме вълнуваха съвсем различни неща.
– Мацки, нали така? – подкачи го тя.
– Не съм бил по-различен от хлапетата, които сега се избиват за теб.
Тя се разсмя на висок глас и едва успя да каже:
– Чак пък да се избиват…
– Да, затова имаш по двеста и петдесет харесвания на статус и по петстотин на снимка.
– Завиждаш – отсече тя и започна да сгъва опаковката от „закуската“ си.
– Аз да завиждам?! – каза той невярващо и се засмя на свой ред.
– Ами да. Пишеш си там някаква поезия от време на време и едва събираш по десетина харесвания и едно „Много е хубаво!“.
– Поне ми го пишат без цинизми, правописни грешки и на кирилица.
– Туше.
Тя скочи рязко на крака, остави контролера на масата пред телевизора и отиде до малкия куфар до дивана. Извади три-четири тениски и чифт дънки, облече се и след това започна да рови из чантата си в търсене на шнола.
– Кога ти тръгваше влака? – попита я той, докато тя сресваше къдравата си коса.
– Имаме около час и нещо. Нали сме с колата?
– Да, но все пак е добре да побързаш. Отивам да извадя един сак от багажника, за да има място за куфара ти, а ти си го оправи и си сложи нещо по-топло. Има доста силен вятър.
След около двадесет минути те вече пътуваха към гарата. Момичето се отказа да търси музика по радиостанциите и скръсти ръце, като се загледа през прозореца.
– Мислиш ли, че съм се справила?
– Не знам – отвърна той, докато изчакваше светофара. – Ти нали си писала?
– Да, ама…
– И ми разказа цялата тема – прекъсна я той.
– Да, само че не съм учила теми. Просто препрочитах едни стари анализи от домашни.
– И какво от това?
– Наясно си, че балът е по-висок за момичетата, нали?
– Наясно съм, да. Видях обаче, че ти излезе напълно доволна от себе си, а сега започват да те гризат излишни притеснения, за които нямаш никакво основание и които въпреки това се появяват у теб след всяко контролно, всяка олимпиада и всеки тест от първи клас насам, така че те съветвам да забравиш за изпита. Опитай се да прекараш спокойно времето до излизането на резултатите. Цялото тревожене на света няма да промени оценката ти и ти го знаеш.
Той помълча малко и после добави:
– Иначе те познавам достатъчно добре, за да съм убеден, че ще те приемат. Не го казвам само защото си ми сестра. И това го знаеш.
Тя му благодари тихо и се загледа нанякъде през прозореца. По лицето ѝ обаче се разля доволна усмивка.
Когато се прибра час и половина по-късно, той излезе на балкона и седна на единствения стол там. Запали цигара и изпусна дима бавно. Вече беше почнал да обмисля факта, че сестра му ще дойде да живее при него; сега той беше отговорният, работещият, а тя малко или много беше студент.
Толкова бързо ли щяха да растат и по-нататък?
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: