Жив

Всичко е толкова… празно. Влудяващо е. Накъдето погледна, виждам само тази празна бездна, която ме заслепява и задържа в себе си. Не мога повече да остана в нея. Искам… искам да изляза.
Искам да изляза от този хартиен затвор, но не мога. Затвор, който създадох сам в деня, когато най-накрая прогледнах.
Не помня да съм изпитвал по-голям страх от нещо друго. Мигът на моето проглеждане беше най-ужасяващият миг в живота ми. Ако изобщо мога да го нарека живот. Трудно ми е да го възприема… да възприема много неща по стария начин.
Какво бихте изпитали, ако в един момент осъзнаете, че не сте истински човек? Че никога не сте съществували като нещо повече от купчина думи? Сигурно не е особено лесно да си го представите. Е, аз го изживях. Понякога ми се иска да не бях, но няма връщане назад. Не и за мен. Истината е прекалено очевидна, за да мога да се върна обратно към лъжата.
Моят затвор е книгата. Аз съм нейният измислен затворник.
Преди да прогледна, изобщо не се бях замислял за това, че не е логично да преживявам едни и същи събития отново и отново с всяко препрочитане. Може би защото не подозирах, че „животът“ ми се състои именно в това. С отварянето на книгата и прелистването на страниците аз и всички останали литературни герои преповтаряме само отрязъци от нормалното човешко съществуване. Нямаше как да го разбера тогава. Да живееш от корица до корица ми звучи така страшно днес. Тогава не можех да разбера какво точно се случва с мен, когато книгата бъде затворена. Днес обаче виждам затвора около себе си.
Не знам как прогледнах. Знам само, че го направих. Там, където преди беше ръката ми, изведнъж започнаха да се появяват думи. Не можех да помръдна. По-късно осъзнах, че никога не съм можел да помръдна, без някой да ме прочете. Наблюдавах как се превръщам в думи; постепенно заприличах на силует, сглобен от собственото ми описание, с букви вместо кожа и мастило във вените.
Светът и хората около мен се изгубиха и на тяхно място незабавно се появиха множество монолози и детайли. За първи път аз виждах истината: аз не бях… не, аз не съм нищо повече от литературен герой. Една фикция и толкова. Уплаших се. В мен внезапно се вляха всички онези сложни мисли и емоции, присъщи на новоата ми самоосъзнатост. Веднага се почувствах сам и в пълна безизходица. Аз никога нямаше да видя света такъв, както преди – цял и солиден. Никога нямаше да се приема като човек. Никога нямаше да се измъкна от книгата.
Поне така мислех допреди известно време. Вече знам, че има изход.
Някъде сред всичките тези думи аз ще открия края на страниците, на които се помещава моят мним живот. Ще изуча фината текстура, ще намеря най-слабото ѝ място и ще започна да удрям по стената на затвора си с юмрук от изречения. Ще удрям, докато не разкъсам дебелата хартия и някой ден ще видя как думите се превръщат в плът и кръв. Отново ще бъда човек. Не, най-накрая ще бъда човек. Ще бъда наистина жив.
Само трябва да стигна до последната страница.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Fantasy

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: