Здравей

Спомням си отлично как се запознах с Мъжа и станах негов домашен любимец.
Бях малък и си играех с една пръчка, когато той се появи от една кола и дойде при мен. Започна да ме гали по коремчето и да ме чеше зад ушите. Аз ужасно много обичам да ме чешат зад ушите! Но аз не съм глупав, едно хубаво почесване не е достатъчно да ме спечели.
Спечели ме миризмата! Още тогава лапите на Мъжа миришеха на шунка и знаех, че той обича да я яде. Аз ужасно много обичам шунка! Иначе Мъжа беше един такъв голям и силен, с дълга рошава козина на главата и по-къса, но пак рошава козина на лицето. Това беше добре, защото веднага разбрах, че му е топло. Ако му е топло, помислих си, ще го разхождам всеки ден, без да се притеснявам.
Реших, че Мъжа е много подходящ стопанин. Той ме попита дали го харесвам, а пък аз излаях и замахах с опашка, и той остана доволен от мен.
Когато Мъжа ме взе да живея при него, аз бях толкова щастлив, че всяка сутрин скачах на леглото му и го ближех по лицето, за да му благодаря и да го обичам. После скачах около него, докато си правеше закуска, а той ми пускаше по едно парче шунка. Не всеки път де, казваше, че не трябва да ме глези. След това излизахме да го поразходя. Тогава Мъжа имаше голям, кръгъл корем и не можеше да бяга дълго време, без да се изпоти целият и да започне да кашля. А пък аз ужасно много обичам да бягам!
Спомням си отлично и как се запознах с Жената. По-точно как Мъжа ни запозна де. Пак си играех с пръчка, но този път Мъжа я хвърляше. Не го бива да хвърля неща. За малко да удари Жената, а после ѝ се извинява цял ден, докато тя най-накрая не се разсмя.
Жената миришеше на зелени ябълки и цигари. Цигарите не ми харесваха изобщо, ама повече миришеше на зелени ябълки, които не обичам да ям, но поне миришат хубаво. Жената нямаше толкова козина по себе си, колкото Мъжа, но козината на главата ѝ беше по-дълга и по-светла. Винаги се радваше да ме види на разходките и също ме чешеше зад ушите. А аз, ако помните, ужасно много обичам да ме чешат зад ушите!
Жената започна все по-често да ни посещава. А Мъжа започна по-често да идва с мен на разходка и да бяга повече. Един ден Жената направо дойде да живее при нас и аз бях много щастлив, защото тя беше много щастлива и Мъжа също беше много щастлив, и изобщо всички бяхме много щастливи и се обичахме.
О, имаше всякакви най-различни неща, които се промениха. Аз ставах все по-голям, по-бърз и по-силен, но Мъжа и Жената се промениха много повече. Коремът на Мъжа ставаше все по-малък, козината на главата му стана по-къса, козината на лицето му изчезна, а пък ръцете му вече не миришеха само на шунка, а и на много други вкусни неща, защото вече не ядеше само сандвичи. Жената спря да мирише на цигари, от което бях много доволен. Спряха обаче да ме пускат в една от стаите, от което не бях доволен. Не можах да разбера и защо коремът на Жената започна да става голям, по-голям и от на Мъжа, ама после разбрах и се зарадвах много!
Един ден Мъжа и Жената излязоха от вкъщи и ме оставиха при един приятел на Мъжа. Не знаех какво става със стопаните ми и бях много притеснен за тях. Когато Мъжа дойде да ме вземе след няколко дни, той ми каза, че си имам още един стопанин. Аз веднага поисках да се запозная с този нов стопанин, но нямаше как да кажа това на Мъжа, защото той не може да ме разбере толкова добре, колкото аз него.
Жената обаче не искаше да видя новия си стопанин. Притесняваше се, че ще му направя нещо. Стана ми много мъчно. Наистина вече бях станал много голям и силен, но много обичах Мъжа и Жената и никога не бих направил нещо, с което да ги натъжа или обидя. А когато Мъжа се съгласи с Жената и ме отведе в другата стая, аз заскимтях така, както никога не бях скимтял досега. Беше тъжен ден. Обаче реших, че ако им показвам колко послушен мога да бъда, те ще видят, че могат да ми имат доверие. Затова спрях да лая и да тичам вкъщи, ядях по-малко, за да има и за новия ми стопанин и си лягах рано, макар че понякога се събуждах и чувах някакво плачене, но то не беше нито на Жената, нито на Мъжа.
И така, един ден, скоро след онзи, тъжния ден, Жената дойде при мен и ми обясни, че ще ми покаже новия ми стопанин, ако обещая да слушам. А пък аз никога не съм бил по-послушен и веднага ѝ показах, че съм я разбрал. Тя ме заведе в стаята, в която ми забраниха да влизам и отиде до едно много странно малко легло с решетки, откъдето внимателно извади нещо, увито в одеяло. Тогава го видях за първи път!
Човешките кутрета са едни такива много мекички и дебелички. Нямат никаква козина и си мисля, че затова беше завито толкова много, все пак не трябва да му е студено, каквото е голичко. Това човешко кутре имаше голяма глава и големи очи, които ме гледаха, като мигаха много. Миришеше повече на Жената, но все пак си миришеше и на Мъжа, и на някакво мляко. Лапичката на новия ми стопанин приличаше много на тази на Мъжа, само че беше по-малка и с повече гънки. Аз гледах кутрето, то гледаше мен, никой не казваше нищо и изведнъж то бавно посегна към носа ми и го хвана леко с тази малка лапичка. Все едно ми казваше „Здравей!“, помислих си аз. Затова и аз му казах „Здравей!“, като го близнах по лапичката. Жената се засмя и я избърса, след което повика Мъжа и му разказа, и всички бяхме много щастливи.
Обичам новия си стопанин! Вече нямам търпение да ме почеше зад ушите и да мога да го разхождам!
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в За Кутията, Комично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: