Гравитация

– А това там трябва да е Близнаци, нали? – попита тя, като описваше някаква фигура във въздуха с протегнатата си ръка.
– Точно така – отговори той. – Добре си ги научила.
Двамата лежаха спокойно върху удобното и дебело одеяло, което бяха замъкнали до покрива на жилищния блок. Имаха късмет, че все пак се намираха сравнително далече от центъра на града и наоколо нямаше много пътища и улични лампи – смогът и разсеяната светлина затрудняваха наблюдаването на звездите. Нощното небе не беше толкова ясно, колкото на него му се искаше да е, но пък това беше най-добрата гледка, която можеше да осигури за по-малко от пет минути.
– Все още знам със сигурност само зодиакалните съзвездия – каза тя.
– Това не е нещо лошо.
– Да, но ти знаеш много повече.
– Не колкото си мислиш, че знам – усмихна се той и я прегърна по-силно – беше усетил как потреперва.
Тя се завъртя към него и заби нос в гърдите му. Той я обожаваше, когато го гледаше така.
– Колко звезди виждаме двамата с теб в момента?
– Около две хиляди, може би по-малко, може би повече – изговори той полумеханично.
– Винаги ми са се стрували много повече – изненада се тя.
– Повечето хора също смятат така. По принцип е трудно да визуализираш голям брой предмети.
– Например?
– Ами, ако в една купа можеш да побереш десет ябълки, на една маса можеш да сложиш десет купи и разполагаш с десет отрупани маси, най-лесно е да си представиш колко са масите. По-трудно е обаче да си представиш колко са сто купи, а пък за хилядата ябълки е напълно невъзможно. С невъоръжено око и при подходящи условия от Земята се виждат около шест хиляди звезди, а като добавим и някои фактори като изпаренията в атмосферата и светлинното замърсяване към това, че не виждаме звездите от другата страна на планетата…
– Разбрах – прекъсна го тя, след което се изстреля нагоре и нежно захапа брадичката му.
– Досаден ли съм ти с всичкото това обясняване?
– Нямам намерение да те лъжа. Затова няма да отговоря.
Той се разсмя толкова силно, че тя трябваше да му запуши устата. Беше два сутринта и тя не искаше съседите му да се оплакват от шума, още повече, че не трябваше да се излиза на покрива по това време.
Прекараха следващия половин час в разговор. Той ѝ показваше по някое съзвездие, а тя го разпитваше за всякакви други неща. По някое време се умълчаха.
Изведнъж тя попита:
– Страх ли те е, когато си там горе?
– Не – отвърна той, като дори не се замисли. – Страх ме е при излитането, защото седя върху няколко тона силно възпламенимо гориво, страх ме е при поправката на оборудването, защото не мога да си позволя грешка, страх ме е при навлизането в атмосферата, защото това е най-неподходящият момент да се обърка нещо. Но когато съм там горе, най-вече когато имам възможността да погледна към Земята и да видя извивката ѝ, тогава съм най-спокоен.
– Завиждам ти. Благородно, разбира се – добави тя бързо.
Той се подпря на лакът и се обърна към нея.
– Недей – каза той. – Не ми е чак толкова хубаво там горе.
– Защо?
– Защото не си до мен.
– О, я стига глупости – засмя се тя. Но той остана сериозен. Тя видя това и го погледна неразбиращо: – Какво има?
– Помниш ли когато те заведох на полета на онази частна компания, където симулираха нулева гравитация? Когато исках да ти покажа как тренираме за подобни условия?
– Да. Радвам се, че ти ме подготви, защото не разбрах нищо от инструктора.
– Значи си спомняш какво е усещането в безтегловност.
– Доста добре, всъщност.
– Аз не мога да го забравя. Правил съм десетки такива обучения. Също така знам какво е да усещаш това в продължение на месец, при това без да спира. Гравитацията започва да ми липсва на втората седмица. Ти ми липсваш още преди да ти кажа довиждане.
Той се наведе към нея и я целуна. После я погледна – беше толкова хубава.
– За мен ти си по-силна от земното притегляне. Затова нямам търпение да се върна при теб.
Тя не изчака да разбере какво щеше да каже той след това. Думите замряха в гърлото му, когато тя отвърна на целувката му. Вече не гледаха към звездите.
Сега звездите гледаха към тях.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Романтично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: