Веднъж

Случи се много отдавна. То година и половина не са „много отдавна“, но ги усещам като толкова. Бях… бях сума ти неща, като се замисля. Бях рожденик, бях пил, бях изморен и сам, но най-вече бях тъжен.
Толкова тъжен.
Не трябваше така. Имаше предостатъчно хора при мен онази вечер, за да казвам, че съм бил сам. Не бях пил прекалено много, че да не знам какво се случва във всеки един момент. Не помня и да съм бил твърде изморен, просто малките часове вече се изнизваха един след друг, без да им обръщаме внимание. Така че нямаше никаква причина да съм тъжен, като изключим единствената. А тя беше достатъчна. Но няма защо да говоря за нея.
Ти обаче остана. Остана повече, отколкото трябваше. Другите малко по малко започнаха да си тръгват, но ти беше сред последните. Не искахме да спим. Или искахме, но вече нямаше смисъл, защото слънцето щеше да изгрее след два часа. И наистина, когато се прибрахме у нас, беше почнало да се развиделява. Изобщо нямахме илюзии, че ще спим. Въпреки това легнахме на моето легло и те прегърнах. Не защото бяхме изпаднали в някакво по-особено настроение, а защото просто нямаше място и за двама ни. Ръката ми намери твоята и като че ли я хвана сама. Говорихме си тихо за разни глупости, а навън ставаше все по-светло.
Само веднъж ни се удаде такава възможност. Да сме толкова близо един до друг. Да сме в такава интересна ситуация. Да видим какво ще се случи, ако се оставим на някакви мъгляви пориви. Но нищо не се случи.
Така и трябваше. Сега го знам. Тогава беше малко по-различно.
Може би съм искал да се случи нещо, но нямаше как. Не бяхме сами. Не знам дали и ти си изпитала нещо подобно, но съм склонен да си мисля, че не си. Не знам защо, но някак ми се вписва в представата ми за теб. А дори и да си, това би означавало само, че и двамата сме били прекалено колебливи, за да предприемем нещо по въпроса. Мисля, че това не би било довело до много добри резултати.
Чудил съм се многократно какво ли щеше да стане, ако бяхме рискували. Истината обаче е, че нямаше да е добро както за теб, така и за мен. Не говоря за физическата страна на нещата, всъщност съм на мнение, че там щяхме да сме повече от доволни. Но всичко друго щеше да ни куца, а и на онзи етап сексът само щеше да развали отношенията ни, защото щеше да е просто секс и никакви емоции. Ако има нещо, което мога да си позволя да кажа, че знам за теб, то е, че не би могла да пренебрегнеш емоционалния аспект.
Колкото до мен, каквото и да съм си мислел, че искам тогава, не е било реално. Дори не си спомням какво точно съм искал. В едно съм сигурен обаче и то е, че цяла вечер се чувствах добре в компанията на гостите ми, но я нямаше топлината, която си беше отишла от мен. Е, за една нощ тя се върна, макар и съвсем не същата, благодарение на теб. Нуждаех се от това да си спомня обикновените мигове, които дълго време смятах, че няма да изживея отново. Може да са били само бледо тяхно подобие, но миговете с теб бяха достатъчни, за да се докосна до тях отново и аз ти благодаря за това.
Предполагам, че не е е много интересна история отстрани. Двама души, които просто са лежали един до друг и не са направили нищо повече от това да си приказват, а на сутринта са се разделили и после всичко между тях си е било както преди. Няма съспенс, няма романтика, няма еротика… няма нищо. Отстрани е така, съгласен съм. Но тази история не е за отстрани, а за двамата участници в нея. Даже не толкова за единия, колкото за другия.
Случи се веднъж да не се случи нищо. Но пак беше най-впечатляващото нищо, което не се беше случвало. Още веднъж, благодаря ти.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: