Причина

Събудих се с прозявка, от която ребрата ме заболяха. Е, можеше и да е по-зле. Поне не бяха счупени или дори спукани. А пък и си ме разсъниха доста добре.
Станах с десетина изохквания и още толкова вербално обезчестени майки, след което се замъкнах до банята. В огледалото не ме посрещна обичайният средно висок и рижав красавец, а хубаво посинената му версия с отеклото ляво око и разцепената долна устна.
Можеше и да е по-зле, помислих си пак. Много често си го мисля от два дни насам. Но бях прав, като нищо можеше и носът ми да е счупен и с размерите на камба. Него обаче бях съумял да запазя непокътнат.
Когато показах главата си в кухнята, там вече миришеше на препечен хляб и завираща на котлона вода. Ужас. Все още не се бях отървал от неканения гостенин. Сигурно да наричаш така родния си брат е малко… добре, много грубо, ама така си беше. Решил нашият да ме изненада. Хубаво ме изненада де, цяла седмица вече живееше при мен, за да не дава пари за хотел. Не можех да го изгоня, що за изрод би постъпил така?
Тази сутрин обаче ме дразнеше не само с присъствието си, но и с много други неща. Ето например, защо хем е по-малкият от нас двамата, хем е с има-няма глава и половина по-висок от мен? Дългуч с дългуч, ей това обяснява недостига на кислород до мозъка му – надморската височина. Като се надигне на пръсти и вижда отвъд Еверест. И косата му ме вбесява. Не е ли чувал за ножици, че ще я оставя до раменете? Обаче най-гадно ми стана като ми пожела добро утро. Измънках му и аз един отговор и седнах на подредената маса. Той, от своя страна, стоеше срещу мен и гледаше втренчено в насиненото ми око и превързаната ми дясна ръка. По всичко личеше, че се чудеше как да се изрази по възможно най-деликатния начин.
– Изглеждаш отвратително – каза той.
Е, дотук бях с предположенията.
– Благодаря ти, както винаги, за безкрайната загриженост, която проявяваш към мен – отвърнах аз, умишлено натъртвайки на „безкрайната загриженост“. Продължих с нещастните си опити да мажа маслото по препечената филийка с недодяланата си лява ръка. Проклет да бях, ако оставех тази работа на друг човек. А и освен това брат ми никога не го е правил по начина, по който го правя аз, което автоматично означава, че той бърка.
– Как спа? – наруши той първи тишината.
– Трудно – казах аз. – Не обичам да лежа по гръб, обаче само така не ме болят ребрата.
– Пи ли си болкоуспокояващите?
– Ей, вярно, че ги пропуснах снощи…
– Чакай, сега ще ги взема.
Имаше нещо изненадващо припряно в действията му, но не можех да обърна внимание на това. Бях твърде гладен, а предпочитах да си изпия прахчето преди хранене.
Брат ми дойде отново в кухнята, като разбъркваше трескаво вече разтвореното лекарство в чашата, която взех с нетърпение. Изгълтах съдържанието ѝ на един дъх. После започнах да хрупам една дебела препечена филия и почти веднага се почувствах по-добре.
Брат ми също седна да закусва, без да каже нито дума. Очаквах, че мълчанието му няма да трае дълго и познах.
– Аз все още не мога да разбера какво точно се случи онази вечер – не се отказваше той. Не му бях обяснил нищо.
– Какво толкова да се е случило бе, нали и ти беше там? Излязохме оттук, намерихме заведението, седнахме на бара, пихме едно-две… седем-осем, ти изчезна нанякъде с онова маце, после дойдохте пак, ти изчезна да търсиш тоалетната, онзи тъпанар дойде с компанията си, направиха ми се на голямата работа, аз си отворих голямата уста, поотупахме се дружно и това е.
– Да, ама нещо премълчаваш – продължаваше да се рови брат ми.
– Защо смяташ така? – попитах аз, докато мажех трета филия с масло и си мислех колко по-удобно би било да можех да използвам дясната си ръка.
– Защото – и да знаеш, казвам го напълно честно – ти си мишка.
Бях забравил какво е да се задавиш със сух хляб. Добре, че имаше чай на масата.
– Ти обаче си изумително деликатен тази сутрин, казах ли ти го? – едва успях да изговоря през кашлянето и сърбането на чая.
– Извинявай, ама е така. Иначе нямаше да изядеш толкова бой.
– Струва ми се, че пропускаш един малък и незначителен факт – отбелязах аз, канейки се да защитя нараненото си его.
– Ох, започна се. „Бяха четирима души.“
– Бяха четирима души. Точно така.
– Ето това не ми се връзва. Ти не си от този тип хора, дето ще вземат да се нахвърлят на четирима души, при положение, че всеки от тях, ако не ме лъже паметта, беше по-едър от теб.
– И така да е, само единият беше по-висок и той го отнесе най-зле…
– Защо го направи бе?! – извика той.
Замълчах си. Наистина не исках да му споделям причината.
– Слушай – каза той с лека въздишка, – извади огромен късмет, че се измъкнахме оттам преди хякой да повика полиция, както и че онези от охраната ви разтърваха преди да те бяха опукали съвсем. Най-малкото можеш да ми кажеш защо реши да си изпросиш синините.
– Добре, добре! – предадох се най-накрая. – Но няма да казваш на нашите.
– Съгласен. Те и без това са ти насъбрали доста.
– Първо обаче аз ще те питам нещо.
Струваше ми се, че бях успял да сглобя картинката и исках да видя дали съм прав. Брат ми пристига при мен за две седмици, а още на втората започва да ме разпитва за някакъв бар. Не за барове, за конкретен бар. Единствено число. Бил го чул от негови приятели. Да кажем, че му бях повярвал поне за това, въпреки че не го направих. Отиваме, а оттам незабавно изскача някакво момиче, което се лепва за него. А аз познавам брат си доста добре. Няма начин да я е впечатлил с каквото и да е така бързо. Остана само да му задам очевидния за мен въпрос:
– Ти от колко време си чатиш с онова момиче?
Трябва да си запиша някъде да питам майка ми дали задавянето в нашето семейство се унаследява. Брат ми се изкашля по същия начин като мен преди малко.
– За… за кое момиче говориш…
– Я не ми се прави на ударен, много добре знаеш. Не съм чак толкова тъп.
– Добре де, от лятото.
– По-точно?
– От началото на юли – измънка той.
– А така! – извиках аз и за малко да направя грешката да плесна с ръце. – Е, спомняш ли си добре момчетата онази вечер? По-специално онзи с татуираните по цялата му дясна ръка пламъци?
– Грозният ли?
– Те всичките бяха грозни. Помниш ли го или не?
– Помня го, помня го. Какво за него? – нямаше търпение брат ми.
– Дай си телефона.
– Защо…
– Без въпроси, дай го тук – прекъснах го аз.
Брат ми отключи смартфона си и ми го подаде. Разрових се за около минута из Facebook профила на онова момиче, като не казах нищо през това време. Иначе усещах как ме зяпа в ръката виновно, ама още не му бях дал повод. Намерих му един, при това доста основателен.
– Той е нейният брат – казах аз, когато му показах снимката.
Брат ми зяпна. Явно беше гледал само онези нейни фотоси, на които не е имало други хора, които да го разсейват.
– Тоя да не е търсил мен?!
– Да, а аз имах късмета да съм там и да приличам на теб. Онзи започна да ми дрънка разни простотии за това да не съм закачал сестра му, как щял да ми счупи тъпата глава, такива работи. Момичето се опита да му се сопне, ама онзи взе, че ѝ се развика. Аз просто си гледах в него и чаках да млъкне, за да му обясня положението. Както ти е добре известно обаче, не ни се удаде добър случай да си поприказваме.
– Какво, той ли ти се нахвърли? – попита брат ми.
– Не точно.
– А какво?
– Ами… Плесна едно шамарче на сестра си, после ме хвана за ръката и ми извика в ухото да излизаме навън. Заподозрях, че няма да ми показва колекцията си от марки, а и се ядосах заради момичето, което нищо не беше направило, затова го попитах дали не може поне да си изпия уискито. Той се замисли, ама кимна и каза да побързам. Ударих цялата чаша и тръгнах с него. Другите трима се обърнаха да разчистват пътя към вратата на бара, обаче аз хванах онзи за рамото и изплюх алкохола право в очите му. Набих му една глава, след което ритнах високия в лявата сгъвка на коляното, че ми изглеждаше най-корав и не исках да рискувам с него. А пък останалите двама се оказаха по-умни, отколкото изглеждаха; взеха, че разбраха какво точно се случва и ме почнаха. Това е всичко, освен ако не искаш да се опитам да си спомня колко пъти ме ритаха в тялото, когато ме събориха на земята.
Брат ми се умълча. И аз не исках да говоря повече.
– Тя изобщо не ми е писала след това, не знаех… – почти прошепна той след малко.
– Е, сега вече знаеш. Не е станало нищо толкова сериозно. Пък си има и добри страни; ще ходя насинен до края на месеца, тъкмо ще забия нещо покрай героичната си постъпка.
– Прав си.
– Разбира се, че съм прав, само като почнат да ми казват колко съм бил смел…
– Не за това! –  разсмя се брат ми. –  Не си чак толкова тъп. Благодаря ти.
– Няма за какво. По-добре аз, отколкото ти, нали така?
– О, да, много по-добре! Хич не те бива да приготвяш чай!
Почнахме да се смеем. Спрях първи – заболяха ме ребрата. Но пък си заслужаваше.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: