Изместен

Той живееше извън времето.
Всъщност неговото положение беше малко по-сложно, отколкото първото изречение би могло да го резюмира. Накратко казано (но не толкова кратко, колкото уводното изречение), той живееше в една непрекъсната флуктуация на времето: в един момент беше с пет минути назад, а в друг – с пет минути напред.
Ако можехте да го попитате какво е усещането, той сигурно би казал, че вече дори не му прави особено впечатление. Естествено, щяхте да получите отговора след пет минути или той вече щеше да е отговорил на въпроса пет минути преди да го зададете. Историята на неговото състояние е крайно необичайна, но въпреки това може да се проследи доста лесно.
При раждането му акушерката бе открила тази негова изключителна способност, след като той се разплака минута преди пошляпването по дупето. Впоследствие отвори уста много преди първото хранене. Издаде го ревът половин час след първата имунизация.
В хода на привидно безкрайните тестове, които бяха проведени върху бебето, учени и лекари установиха, че докато тялото му се подчинява на темпоралното изместване заедно с мозъка, на него все пак можеше да му се влияе отвън, макар и в ограничена степен. Това поне реши проблема с храненето. Не можете да си представите колко кошмарни бяха следващите няколко години: за да не бъде засегнато нормалното му развитие, доколкото беше възможно такова, детето постоянно усвояваше всевъзможни методи за контролиране на състоянието си. В крайна сметка, неизвестно как, то успя да стабилизира флуктуациите. Така дните започнаха да се редуват – един ден избързваше, а следващия изоставаше с максимум пет минути.
Всеки изместен миг от живота му беше разграфен въз основа на това разделение. Това улесни общуването на семейството му с него и полаганите за него грижи. Въпреки това този живот съвсем не беше лишен от куриози.
Още преди да започне играта с другите деца, той вече беше получил по-голямата част от драскотините – нещо, което се случи и преди първото му бръснене. Първата си целувка усети прекалено късно, но за сметка на това усети последвалия я шамар твърде рано (може би това трябваше да му подскаже, че нещата няма да се получат кой знае колко добре).
С времето се научи да използва и регулира своя „недъг“. Ето как например попълваше тестовете си едва в последните две минути преди предаването на листите, защото вече знаеше отговорите. Това наложи на преподавателите му да го изпитват само писмено и отделно от неговите съученици, за да не мами, въпреки че нямаше как да го нарекат така. Гледаше нови филми само в онези дни, в които изоставаше, за да не научи края преждевременно. А, като споменахме думата „преждевременно“, интимният му живот определено не беше лесен на моменти; тук на помощ пак се отзоваваха изоставащите дни.
Годините минаваха, къде по-бързо, къде по-бавно, докато най-после един ден не се намери решението на проблема. Всичко започна с откриването на хронотоните. Хронотоните бяха теоретични частици, за които се смяташе, че изграждат времето. Само че с доказването на тяхното съществуване се случиха две неща: първо, те спряха да бъдат теоретични (естествено), и второ, на него му хрумна какъв може да е проблемът.
След купища тестове се оказа, че биологичният му часовник е бил засегнат, незнайно как, от концентрирано хронотонно излъчване още в утробата. Решението беше да се манипулира супрахиазмалното ядро в мозъка му с повторна доза. Бяха му обяснени всички рискове, но той не трепна пред нито един. Подложи се на първата от няколко трудни операции пет месеца преди двадесет и втория си рожден ден. Всичко обаче си заслужаваше.
Една сутрин, дошла след много процедури и шест инвазивни интервенции по-късно, той отвори очи и за пръв път възприе света в реално време.
Хубаво е да има щастлив край в една такава история. Дори и да е позакъснял.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Sci-Fi

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: