Мишена

Вече минаваше полунощ, когато тя се прибра вкъщи. Остави якето си на закачалката в коридора и метна през рамо връзката ключове право в купата от череша до вратата. Доволна от удара на метал в дърво, тя отиде до кухнята, измъкна сутрешната кутия китайска храна от хладилника и се просна на дивана във всекидневната с намерението да я дояде.
Нямаше намерение да помръдне оттам чак до сутринта. Поне докато не се случи така, че телефонът ѝ извъня.
– Уговорихме се да ми се обадиш преди повече от два часа, в случай, че си забравил – каза тя сърдито, когато вдигна. – Вече се прибрах.
Знам и съжалявам – отвърна някакъв мъжки глас, – но просто нямаше как. Фурната се подпали и за малко да изгори всичко.
Кутията спагети със зеленчуци се удари с тъп звук при падането си върху паркета. Код. И за него се бяха разбрали. Всъщност той беше казал, че едва не го бяха открили.
– Господи, наред ли е всичко?
Няма нужда да се притесняваш, успях да потуша пожара навреме.
Тя вече се беше изправила и вървеше към стаята си. Отвори вратата и започна да рови из шкафове и чекмеджета.
– Успя ли да приготвиш десерта? – попита тя, докато изсипваше съдържанието на голяма торба върху леглото си. Въпросът, разбира се, беше код и означаваше „Успя ли да преработиш софтуера?“.
С черешка най-отгоре, точно както е по рецепта.
– Кога ще мога да хапна?
Идвай към сладкарницата когато поискаш.
– Супер, ще взема десет.
След това тя изключи телефона си. Налагаше се да ползват код; не знаеха дали вече не ги подслушват. Току-що беше му дала десет минути да стигне до старото метро.
В торбата намери къса червена перука, която бързо намести върху тъмнокестенявата си коса. После се преоблече, като предпочете по-леки дрехи, защото не знаеше дали няма да ѝ се наложи да бяга. Все пак приготви и един бокс в джоба си, ако по някаква причина бягството отпаднеше като възможност. Обу маратонките си и излезе.
Като по чудо успя да хване такси минута след като излезе на улицата. Шофьорът спря на три преки от мястото на срещата. Тя не изчака рестото и хукна.
Видя го почти веднага, облегнат уж небрежно на една ограда. Преструваше се, че играе нещо на телефона, но тя отлично знаеше, че се оглежда непрестанно под качулката на палтото си. Отиде на няколко крачки до него и също се облегна.
– Носиш ли го? – попита тя, като извади телефона си.
– Разбира се. Иначе нямаше да дойда.
– Побързай тогава. Не ми се мисли какво ще стане, ако са те проследили.
– Ще бъде рисковано да го пратя безжично. Дай ми картата си.
Тя извади карта памет от вътрешния джоб на якето си му я подаде. Стори им се, че някой идва. Проклета параноя. Тръгнаха по една уличка наблизо, като вървяха наравно, но от двете ѝ страни.
– Сигурна ли си, че това ще ти бъде достатъчно? – попита той, докато трескаво плъзгаше пръсти по екрана.
– Защо питаш?
– Не знам. Струва ми се, че един универсален ключ няма да спре куршум, ако не можеш да избягаш от охраната.
– Не се тревожи за това – каза тя. – Всичко съм измислила.
Най-малкото се надяваше, че го е измислила. Не всеки ден човек се опитва да извлече засекретена информация изпод носа на същото правителство, което е включила името му в списъка на потенциалните заплахи за националната сигурност. Не и ако искаше да го стори незабелязано, а това ставаше все по-трудно с времето. Понастоящем тя се криеше в един от най-гъсто населените квартали в града. Беше си хванала работа на непълен работен ден, тъй като ѝ плащаха на ръка; не ѝ се рискуваше да я проследят по финансов път.
Тя се беше разсеяла в мислите си, когато чу кратко и приглушено пиукане.
– Готови сме – каза той, след което ѝ подаде картата.
– Какво ще правиш сега?
– Ще се скатая за около седмица, след което пак ще се свържа с теб.
– Внимавай – прошепна тя и го хвана неволно за ръката.
Той се усмихна и отвърна:
– Ти също. След всичко случило се днес ми дължиш някоя и друга програма.
Излязоха на доста оживен площад. Параноята им се оказа основателна: видяха трима цивилни агенти, които разбутваха хората. Можеха да се обличат както си искат, но прическите по устав винаги ги издаваха. Човек би помислил, че не са чували за шапки.
– По дяволите – уплаши се той. – Тук им се измъкнах.
– Спокойно – каза тя и стисна зъби. – Върви с мен и бягай, когато ти дам сигнал.
Не им се наложи да чакат дълго. Забелязаха ги веднага. Тя, разбира се, очакваше точно това. Ръката в десния ѝ джоб хвана бокса и стисна здраво.
– Бягай! – прошепна тя.
После се нахвърли върху тримата агенти. Беше набелязала най-важните точки – гръклян, диафрагма, слабини. Като изключим елемента на изненадата, тя разчиташе на това, че няма да открият огън по нея с толкова много хора наоколо. Оказа се права – тримата лежаха на земята само след половин минута. Единият щеше де се храни през тръбичка в следващите три месеца. Тя се огледа. Не го виждаше никъде.
Отлично.
Някъде след около час тя успя да се прибере. Беше сменила три таксита и два автобуса, за да не я проследят. Наистина почваше да ѝ омръзва тази игра на котка и мишка, още повече, че котката разполагаше с месечен бюджет, по-висок от брутния вътрешен продукт на повечето южноамерикански държави. Поне беше с една крачка по-близо до мишената.
Умората надделя над нея въпреки притесненията и адреналина. Тя заспа бързо. Всичко щеше да приключи съвсем скоро…
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Епично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: