Поезия

Преди пишех поезия.
Да, наистина.
Ще гледам да успокоя разбунилите се духове и ще обясня, че беше съвсем отдавна. Или не чак толкова отдавна, като се замисля. Това е защото макар и първият ми опит беше някъде към края на десети клас, последният се случи преди около месец.
Но всичко с времето си.
Паралелно с работата си по това въведение аз преразглеждам всички тези свои начални опити да създам нещо, минаващо за изкуство. Защото лично аз споделям мнението, че почти няма как да се напише нещо стойностно преди навършването на осемнадесетгодишна възраст (това „почти“ се намира там заради имена като Петя Дубарова; с времето съм отнасял повече от достатъчно критики, че да не съм толкова непоклатим в твърденията си). Логиката зад това мнение би трябвало да е ясна: без опит няма какво да се разкаже. А аз в действителност нямах кой знае колко много опит по онова време. Освен ако не броим пълното изконсумирване на Вапцаровото творчество. Той беше и си остава един от любимите ми поети, а точно заради него реших да се опитам.
Може и да не съм имал купища опит над средния занимаващ се с поезия тийнейджър, но пък за сметка на това проучвах като луд. Проучването – това винаги съм го умеел, кога в по-малка, кога в по-голяма степен. Спомням си как веднъж компресирах в половин час историята на сонета като поетична форма, за да напиша един скромен цикъл от седем произведения за човешките грехове, две от които всъщност бяха публикувани в един сборник с малък тираж, но първоначалната им цел бяха да впечатлят момиче. Сборникът беше само приятен бонус. Иначе с изключение на това не смятам, че съм особено добър поет. Просто ми беше провървяло на аудитория. Което ме навежда на мисълта защо започнах да говоря за поезия днес.
След написването на дванадесет стихотворения аз реших да не причинявам повече болка на света и мъдро се оттеглих, докато все още можех. Едно от тези стихотворения обаче остана незавършено. Започнато преди повече от четири години и половина, то премина през огромни паузи, тъй като ми се случиха прекалено много неща, които да ме разсеят от него. Първата му редакция направих преди три години, втората – преди година и половина. Последната, както вече споменах, беше преди месец.
Трудно е да редактираш поезия. Прозата не те ограничава с мерена реч, докато в един стих е необходимо да спазиш местата на всяка сричка и всяко ударение така, че да не развалиш цялата получила се до момента мелодия. Намирането на точна рима трябва да бъде идеално балансирано с вложения смисъл, за да не измъчиш структурата. Полуримите са най-добрият ти приятел в такива случаи. Само че колкото и да разглеждам стихотворението като уравнение, в което трябва да имаш контрол над неизвестните, ако искаш да достигнеш до решението му, аз не мога да направя дисекция на процеса. Не мога да измеря силата на емоцията зад стиховете. Не мога да претегля музата, за да знам колко от нея да използвам и кога е твърде много или не ми достига. Някои поети сигурно могат всичко; несъмнено са и много по-добри от мен. Аз ще продължа да твърдя, че никога не съм се смятал за особено добър поет. Винаги обаче съм се старал да бъда искрен в думите си.
Можете сами да прецените това сега. Ето го и стихотворението, което ми отне толкова време, завършено и получило оценка от когото трябва:

НЕПОЗНАТИ

Ние бяхме просто двама непознати през нощта,
помня как безмълвно погледи разменяхме.
Помня, че усещах те
там, сред тишината на света,
там, където всяка мисъл преподреждахме.

Помня как с едничък шепот сякаш времето се спря,
как с усмивка на устата ме докосваше;
как ме омагьосваше.
Помня, че сърцето ми замря
и с искрите безпощадно ме жигосваше.

И унасяйки се бавно, ние сплитахме ръце,
после пръсти аз прокарвах през косите ти;
гледайки в очите ти,
нежно галех твоето лице
и копнеех част да стана от мечтите ти…

***

Ние бяхме просто двама непознати през нощта,
нищо друго в нея нямаше значение.
Мигове вълнение
стичаха се бавно по плътта,
в тях намирах аз желано отражение.

Там се виждах, сякаш гледах се през твоите очи
и се питах как изобщо заслужавам те.
Е, сега познавам те.
Повече от ясно е, че ти
си достойна да прошепвам „Обожавам те!“.

И сега разбирам повече от всякога, че аз
безпричинно и напразно страх изпитвал съм.
В онзи миг политнал съм:
миг, но го усещах като час,
а страха оставил съм като затихнал звън…

***

Ние бяхме просто двама непознати през нощта,
но след цяла вечност утрото събуди ни.
Плахи и учудени,
гледахме се в пълна тишина,
но полека осъзнахме, че сме влюбени.

Сякаш хиляди години непрестанно в нощ живях,
после ти донесе слънцето със себе си.
Чудех се за мен ли си –
чудейки се, даже не разбрах
как премахнала си всичките ми белези.

Помня как дланта ми твоята намери и държа,
помня как лежеше и ми се усмихваше.
Помня как примигваше,
как стъклата спираха шума,
как в дъха ни всеки малък звук затихваше…

***

Там, където всяка мисъл преподреждахме в мечта,
ние двамата заемаме местата си.
Чуй, навън приказват си
двама непознати през нощта.
Аз и ти ще запознаваме сърцата си.

Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: