Битка

Спомням си, че преди доста време седях пред белия монитор. Нищо не ми хрумваше. Затворих очи, като че ли само за секунда.
Когато ги отворих, вече не бях в общежитието. Бях стъпил на твърда и прашна почва, отдавна забравила напоителния допир на водата, наоколо нямаше нищо освен равнина без признаци на живот, а слънцето беше високо в небето и ме заслепяваше. Не усещах жегата чак толкова силно, но тежкият сух въздух палеше дробовете ми.
– Най-накрая взе, че се появи – каза познат глас зад мен.
Обърнах се изненадан. Допреди миг нямаше никой, но сега не бях сам. Беше той. Срещу мен стоеше най-големият ми враг, а неговата обичайна самодоволна усмивка беше отстъпила мястото си на осъдително стиснати устни.
Както при всяка наша среща, стоях сам срещу себе си.
– Да не би да си ме чакал? – попитах аз.
– Спести си подигравките. Сега няма къде да се измъкнеш  – отвърна „той“.
– Да се измъквам от какво?
„Той“ връхлетя срещу мен толкова бързо, че нямах никакво време да реагирам. Ударът в диафрагмата ме свали мигновено на земята, а в опита си да започна пак да дишам устата ми се напълни с прах. Очите ми се насълзиха от усилията да поема въздух.
– Ето колко си слаб в момента! – изкрещя „той“, като ме обикаляше.
Завъртях се по гръб и го погледнах. По лицето му беше изписана омразата, която винаги съм смятал, че мога да тая само към себе си. Не точно по този начин очаквах да разбера колко съм прав.
„Той“ продължи:
– Предател такъв! Ти ме изостави тук! Изостави всичко, в което вярвахме! Нали щеше да се бориш?! Нали щеше да я върнеш?! Обеща ми!
Ритна ме в гърдите. Този път успях да се свия добре, но ребрата ми все пак понесоха по-голямата част от силата на удара.
– Не разбирам… Какво искаш от мен? – едва успях да промълвя. Болеше ужасно силно.
– Искам да държиш на думата си, мамка му! – изкрещя „той“, но после започна да говори по-бавно и по-тихо, сякаш ме умоляваше: – Нали си даде срок? Нали си даде време да станеш достоен за уважение…
Не можех да не се защитя.
– А защо смяташ, че не съм? – попитах, след което се изкашлях.
– Къде е тя?! Ако си достойният за уважение човек, кажи ми къде е тя, проклет да си! Къде е?! Къде е?!
Последва нов ритник, този път право в корема, след което „той“ ме хвана за главата и я заблъска в твърдата и суха земя, като не спираше да повтаря въпроса си. Причерня ми, още не можех да дишам. Накрая ме удари с опакото на десния си юмрук през лицето. Погледът ми се размъти съвсем; останах да лежа с прострени крайници, по-неподвижен и от труп, а „той“ не спираше да говори:
– Не трябваше да става така! Трябваше да съм по-добър! Трябваше да се старая повече, но не го направих! Затова сега съжалявам всеки ден! А ти ме изостави тук, за да не чуваш нито една моя дума!
– Престани! – извиках аз, плюеки насъбралата се в устата ми и примесена с прах кръв.
„Той“ спря да върви и извърна поглед от мен. Малко по малко започнах да се изправям.
– И още смееш да ми говориш така… – чух го да въздиша.
– Какво очакваш, кажи ми честно? Мислиш ли, че мога да върна миналото? Че тя ще ме приеме обратно, ако отново стана като теб? Как бих могъл да очаквам, че липсата на промяна ще оправи всичко?!
Съжалих за думите си, затова добавих:
–  А и вече не мога да бъда като теб. Прости ми, но не мога. Рано или късно трябваше да продължа напред. Защо е толкова трудно да го приемеш?
– А на теб ти е лесно, така ли? Все едно нищо не се е случило?
– Не ми беше лесно – отговорих аз. – Но поне разбрах, че се налага.
– Кое по-точно се наложи? Да захвърлиш една пета от живота си?!
– Не, по дяволите, изобщо не ти говоря за захвърляне на каквото и да е! Наложи се да приема възможността, че може би това е било всичко. Може би е трябвало да стане така. Сега сме по-добри. Аз съм по-добър. Ти също можеш да станеш като мен.
Тук „той“ не издържа. Нахвърли се срещу мен, но този път бях по-бърз. Блокирах десния му замах и забих коляно в стомаха му. Нека види какво е да не можеш да дишаш, помислих си. Съборих го на земята, а прахта се разнесе на едри облаци навсякъде около нас. Метнах се отгоре му и започнах да го удрям в лицето. Същото онова лице, което някога ме умоляваше от огледалото. Всичката тази натрупана в мен омраза най-накрая кипна и се развиках:
– Омръзнало ми е от теб, чуваш ли?! Чуваш ли?! Омръзнало ми е това твое непрестанно самосъжаление! Заточих те тук, защото ми писна да ти повтарям да се вземеш в ръце, а ти да не ми обръщаш никакво внимание и да хленчиш! Престани да гледаш назад! Ти си само моето минало и нищо повече! Аз съм твоето бъдеще! Аз! Аз! Никога повече няма да бъда като теб!
„Той“ се дърпаше, опитваше се да ми отвърне, да ме удари, но аз не му позволявах. Просто го удрях отново и отново. Исках да го налагам докато собствената ми ръка не се счупи. Но всичко приключи, когато „той“ ме погледна с насълзени очи и проплака немощно:
– Спри! Моля те!
Ръката ми замръзна във въздуха. Какво правех, за Бога?!
– Моля те… – повтори „той“.
Седнах до него и се умълчах. Чувах тежкото му хриптене и си мислех как е възможно да съм си причинил нещо такова.
– Виж – казах след минута-две, – не мога да отрека, че започнах всичко заради нея, няма как. Започнах го и заради теб. Ти беше… аз бях повреден. Ха, бях! Виж ни сега!
Дори „той“ се засмя. Продължих:
– Не мога да се върна отново назад, разбери ме. Знам какво бях казал тогава, помня… помня всичките празни обещания, всичките клетви. Аз вече не съм този човек. Промених се. Научих се да приемам края. Да не се надявам, че ще поправя всичко, защото – Господи, не мога да повярвам, че го казвам точно аз – защото зрелите хора не правят така. Не трябва да поправя грешката, а да живея с последиците от нея. Това и сторих.
– А щастлив ли си? – попита ме „той“ внезапно.
– Да – отговорих уверено. – Да, сега съм щастлив.
– Дали и тя е щастлива?
– Убеден съм, че е.
– Значи все пак съм постигнал нещо.
– Разбира се, че си. Сме.
„Той“ кимна. Слънцето внезапно блесна и всичко наоколо изчезна в силната му светлина. После – мрак.
Отворих очи. Седях пред белия монитор. Не бях напускал стаята си. Нямаше ги раните и прахта. Нямаше го и „той“. Този път наистина.
А после? После започнах да пиша.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Трагично, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: