Чудовище

Той беше чудовище…
Не от онези измислици, които втълпяваме на малките деца, за да ги научим, че трябва да се страхуват от непознатото. Едно истинско чудовище, изглеждащо като най-обикновен човек. Най-ужасяващите неща и същества на този свят всъщност са напълно нормални на пръв поглед, защото никога не знаеш какво се крие зад привидната им безобидност.
Създадено преди повече от две десетилетия, това чудовище се хранеше единствено с вниманието на хората около себе си. Гладно изсмукваше от тях огромни количества енергия, но винаги искаше още. Някои биха го нарекли алчност, други – лакомия. Но ако това чудовище олицетворяваше някой от смъртните грехове, то това беше завист.
А най-много завиждаше на онези, които бяха обичани безусловно.
Чудовището, също като голяма част от себеподобните си, смяташе, че е станало жертва на своята съдба. Не виждаше вината в себе си, а само в другите хора. Ако те не му посвещаваха всеки съзнателен миг, ако дори за миг не му обръщаха никакво внимание, ако не го обичаха, това щеше да е единствено поради факта, че са глупави, неразбиращи и най-вече завистливи. Каква завист биха могли да изпитват обаче към едно чудовище?
Истина е, че някои чудовища заслужават милост. Те в действителност не са нищо повече от обикновени хора, ограбени от съдбата и изоставени от късмета, а впоследствие стореното от такива хора често изглежда лошо в очите на другите. В неговия случай обаче не беше така. Чудовището умишлено преследваше своите жертви незабелязано и се превръщаше в тяхна сянка. Изучаваше както тях, така и интересите им, след което се запознаваше подробно с всеки един възможен аспект от тези интереси. После изумяваше бъдещите жертви със знанията си по дадения въпрос. Може би мислеше, даже искрено вярваше, че така ще станат негови приятели. Някои смятаха така, но след време се осъзнаваха. Тогава започваха да избягват чудовището.
Но той не се отказваше от „приятелите“ си. Преследваше ги още по-настървено и вече съвсем нагло. Искаше от тях вниманието и любовта им, но не разбираше, не можеше и никога не би могъл да проумее, че тези неща не могат да бъдат искани, а само давани. Другите хора изпитваха единствено страх към него.
И един ден на хората им омръзна да се страхуват. Те се събраха и се изправиха заедно срещу чудовището. Хванаха го и го биха по пътя към предстоящия му затвор; стара и ръждясала желязна клетка с дебели решетки. След като го хвърлиха на прашния под и вратата издрънча оглушително, счупиха ключа в ключалката. Някой написа думата „ЧУДОВИЩЕ“ на лист хартия и го окачи на вратата на клетката.
Хората събраха камъни и започнаха да замерят затворника си с тях през решетките. Той, чудовището, ревеше от болка и се опита да се предпази с ръце, но накрая се отказа и се свлече на земята, облегнат на олющената решетка, а другите продължиха да го унижават заслужено.
Минаха няколко минути. Един по един всички започнаха да се разотиват. След известно време вече нямаше жива душа около клетката.
Останало само, чудовището лежеше на пода в клетката и дишаше хриптейки в опит да спре болката по цялото си тяло. Когато най-накрая успя да се посъвземе, той се изправи бавно на изранените си крака, като се издърпа с ръце. Раздруса немощно заключената врата. Бързо се отказа. Нямаше как да излезе.
Тогава видя окачения на вратата лист и го взе. Обърна го и видя написаното.
„ЧУДОВИЩЕ“
Той постепенно разбра. Разбра всичко. Ето защо, за да бъде напълно сигурен в тежестта на суровото си наказание, той потопи върха на пръста си в локвичката от собствената си кръв на пода и започна да драска по гърба на хартията с груби и разкривени букви:
„Той беше чудовище…“
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Трагично, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: