Бележник

Той е много стар. Годините и писането – те го състариха. Кожата му е набръчкана, твърда, на места дори напукана. Гръбнакът припуква тихичко при най-малкото движение, а след време само този тип внимателно движение ще бъде възможен. Ако не иска да се разпадне, разбира се, не че след някоя и друга година няма да се случи. А пък и кой бележник би изтраял толкова дълго?
Той е много стар. Колко много, не си спомням добре. Може би го имах около две или три години, преди страниците на предишния ми бележник да се изчерпат и да си взема новия. Отворих го днес и погледнах в началото. Най-първото нещо, което съм написал в него, се оказа графикът на зимната ми сесия преди две години. Не съм сигурен дали съм го направил в края на декември две хиляди и дванадесета или в началото на януари две хиляди и тринадесета. Но пък няма голямо значение, така или иначе простата математика посочва като приблизителна възраст на бележника ми между четири и пет години. Това си е доста.
Годините и писането – те го състариха. Толкова време съм го разнасял къде ли не, писал съм всякакви неща в него. Първият абзац на този разказ? Днес го написах в бележника. Ей така, защото. Добре де, хрумна ми след като видях колко малко страници остават до края. Изведнъж се замислих за това колко дълго време е бил мой бележник. Как никой друг не би съхранил в него това, което съм съхранил аз. Стана ми малко криво, че скоро ще го забравя някъде вкъщи при другите изпълнени с избледняло от времето мастило тефтери и тетрадки. Ето защо реших да му посветя нещо малко, непретенциозно. Едно „благодаря“, да кажем.
Кожата му е набръчкана, твърда, на места дори напукана. Ако изобщо може да се нарече кожа. Имитация отвсякъде, при това не от най-хубавите. Произведен в Китай, иначе си беше повече от здрав, това за качеството на китайските стоки е прекалено генерализирано. Многото употреба му разказа играта. Закопчалката първа се скъса. Копчето си е здраво и на място, но кожената лентичка се начупи при отварянето и затварянето. Още си стои там и даже изглежда цяла, но при по-внимателен поглед си личи, че не е. Нищо, и без това скоро няма да ползвам бележника повече. Ще си остане в прилично състояние, не като пръстенчето, в което можех да сложа химикал, за да съм сигурен, че винаги ще разполагам с нещо за писане. Това пръстенче се скъса отдавна.
Гръбнакът припуква тихичко при най-малкото движение, а след време само този тип внимателно движение ще бъде възможен. Ако не иска да се разпадне, разбира се, не че след някоя и друга година няма да се случи. Гарантирано е, че ще се случи. Иначе засега е здрав и се държи, а можеше и случайно да бях седнал на него някой път и да го огъна или счупя. Не, този бележник има не само непокътнат гръбнак, като изключим кожата, но и страниците му са доста добре подвързани. Едно нещо да му е наред, нали така?
Кой бележник би изтраял толкова дълго?
Ще ми е мъчно за него, макар и сега да чета началото на това изречение и да го смятам за странно. Една вещ, голямата работа. Ще си купя нов бележник или някой ще ми подари един за Коледа, което дойде първо. Само че вътре, измежду листите с широките редове, има една машина на времето, която е хванала в капан част от живота ми. Две години от него. Две години на щастие, мъка, надежда, отчаяние, веселие, скука – о, толкова много неща съм писал там от скука! Но си е едно парче живот, няма друг начин да се нарече. Или пък има, но не ми пука и не искам да знам какъв е.
И така, тези две години изписаха всичко до последната страница. Старият бележник ще остане при своите събратя и ще сподели същата участ на дрямка на рафта, завит от малко прах. И аз ще забравя за него, сигурен съм. Някой ден обаче ще се сетя за него и ако не съм имал неблагоразумието да го изгубя, ще се върна отново към тези две години. Да, някой ден…
Дотук бяхме, помощнико. Време е да си починеш от мен. Заслужил си го.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: