Пустиня

Слънцето отдавна беше преминало апогея си, но пустинята продължаваше да е все така безмилостно гореща. Сухият вятър допълнително правеше въздуха още по-невъзможен за дишане. Близо до скалите обаче беше малко по-прохладно; поне там имаше някаква сянка.
Именно в тази сянка се криеше сега пътникът.
Увитите в разноцветни превръзки ръце държаха избеляла карта. Пътникът я разглеждаше съсредоточено. Внимаваше да не направи грешка – постоянно променящият се пейзаж в пустинята като нищо можеше да заблуди всеки осмелил се да я прекосява. На картата бяха обозначени няколко ориентира, сред които и малката група скали, където винаги можеше да се намери подслон от слънцето и почивка. Освен тези ориентири на картата бяха нарисувани и десетина кръга с по две вълнообразни линии в тях. Някои от тях бяха зачеркнати с кръст.
Кладенци.
Пътникът бръкна в плетената торба на кръста си и извади стара и олющена дървена кутия. Отвори капака и измъкна плочка калем, увита в кожа, след което задраска кладенеца до скалите и въздъхна тихо.
Поне залязващото слънце щеше да направи пътуването до следващия кладенец по-лесно. Пътникът прибра калема и картата, след което се изправи. Беше среден на ръст, слаб, но очевидно достатъчно жилав, за да обикаля из пустинята всеки ден. Главата му беше увита с шарена ивица плат. Робата, която носеше, беше пристегната в кръста с тънък шал, от който висеше плетената торба, но достатъчно широка, за да охлажда по-лесно. Пътникът носеше със себе си и самоделна раница, в която прибираше намерената вода. Извади една стъклена бутилка и леко накваси плата пред устата си – така дишаше по-лесно. После нарами раницата и тръгна бавно.
Пътят не беше много дълъг, а и жегата беше станала по-поносима. Крачките на пътника бяха отмерени и бодри, а очите му се взираха в далечината, търсейки високото сухо дърво, което неотдавна се беше разцепило на две под собствената си тежест. До него имаше друг кладенец; с малкко късмет щеше да се окаже пълен.
Половин час след като напусна сянката при скалите, пътникът забеляза черните клони на ориентира си. До тях обаче имаше едра обла фигура. Пътникът спря веднага и приклекна. Без да губи нито миг, той взе дървената кутия от торбата и я отвори. Оттам извади малък месингов телескоп, който насочи бързо към дървото.
Едрата фигура се оказа огромна костенурка. Животното беше поне два метра високо, а на гърба си мъкнеше седло и доста различни по големина чували, захванати с множество ремъци около корубата. Костенурката мързеливо дъвчеше нещо и бавно клепаше с черните си очи. Пътникът обаче знаеше отлично, че тези създания са измамно бавни. Точно заради тяхната скорост и издържливост бяха предпочитани от Мародерите.
По дяволите! Мародери!
Пътникът огледа около дървото. Видя очертанията на човек, застанал над кладенеца. Мародерите обикновено пътуваха по двама на костенурка. Втори човек обаче не се виждаше никъде. Пътникът реши да рискува. Той се изправи и замахна няколко пъти с ръце пред лицето си. Двете тъмни очи проблеснаха с ярка зелена светлина.
Изчезна на място. Единствено лекият шум от стъпките му и плитките следи в пясъка подсказваха, че е станал невидим.
Пътникът се промъкна бавно до нищо неподозиращия човек, който тъкмо беше издърпал пълната с вода кофа от кладенеца. В този момент се обърна. Беше млад мъж, твърде млад – едва ли имаше двадесет и пет години. Измореното лице изглеждаше толкова миловидно. Но Мародерите никога не приличаха на чудовищата, които бяха в действителност.
Пътникът вече посягаше към врата на младия мъж, когато костенурката изстена. Мъжът се изправи рязко и я погледна притеснено. Без да иска, бутна ръката на пътника.
Всичко приключи за по-малко от минута. Мъжът бързо намери китките на пътника и ги стисна здраво, след което го хвърли на земята. После грабна кофата и я изля наполовина върху мястото, където се вдигаше пясък. Колкото и да се славеха със своите способности, Воалите можеха да бъдат лесно разкрити, стига човек да запазеше присъствие на духа. И наистина, по дрехите на пътника полепна достатъчно пясък. Сега се открояваше съвсем ясно.
Мъжът хукна към костенурката в търсене на някакво оръжие. Пътникът отново стана видим и се затича след него. Успя да го събори на земята и да го удари няколко пъти. Мъжът посегна към лицето му в опит да отвърне на юмруците на своя нападател, но успя само да закачи и смъкне плата пред носа и устата му. Тогава замръзна на място.
Пътникът беше жена. Толкова красива, че дори гневът в очите ѝ не можеше да помрачи вида ѝ. Тя се изправи и понечи да атакува наново, но внезапно се спря.
Гърлото на мъжа беше цялото в дълги и накъсани белези. Който и да беше той, не беше Мародер. Обикновено те оставяха такива следи.
– Кой си ти? – попита жената.
Мъжът не отговори. Вместо това бръкна в пазвата си и извади дребна дървена фигурка на слънце.
– Ти си от селото зад Източните дюни, нали? – изненада се тя. – Мислех, че Мародерите са избили всички там.
Той кимна и избърса едно навлажнено око. Тогава тя разбра, че той не може да говори. Помогна му да стане на крака и понечи да се извини, но той ясно показа с усмивката си и с леко изчервяване, че няма смисъл. Жената му показа картата си и каза:
– Зачертаните кладенци не са давали вода повече от месец. Чух, че на запад има други, но няма как да съм сигурна.
Мъжът извади своята карта от торбата под седлото на костенурката. Тя с изумление видя, че на нея бяха отбелязани поне двадесет кладенеца, за които не знаеше.
– Виж – започна тя, – не мога да искам от теб да имаш доверие на един Воал, особено след като едва ли не се опитах да те убия. Определено обаче можем да си помогнем един на друг. По всичко личи, че и ти като мен пътуваш на запад. Запасите ми са на привършване, а ти имаш предостатъчно за нас двамата.
Младият мъж направи възмутена гримаса и извърна глава към огромната костенурка. Жената улови погледа му и се поправи:
– Извинявай, исках да кажа „за нас тримата“. В замяна на малка част от провизиите ти, аз ще ти осигуря от своята магия. Мародерите нападат през нощта, а това голямо момиче тук не може да пътува при толкова ниски температури. Аз ще мога да направя всички ни невидими. Какво мислиш – така справедливо ли е?
След кратък размисъл мъжът се качи пъргаво върху костенурката. После подаде ръка на жената. Тя седна до него и остави раницата си на гърба на животното, след което попита:
– Знаеш ли как се язди това нещо?
Мъжът се усмихна снизходително и погали шията на костенурката отляво четири пъти, след което нежно потърка люспестата ѝ глава. Тя се изправи и се обърна наляво, като направи четири крачки с предните си крака. После тръгна напред.
Имаха най-много час до залеза. Нощта обещаваше да бъде много студена. Поне нямаше да бъдат сами. Иначе безспорно бяха страшна картинка – ням Източняк, Воал, който криеше, че е жена и гигантско влечуго. Животът в пустинята имаше странно чувство за хумор.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Fantasy

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: