Писмо

Скъпи г-н Том Хидълстън,

Би било най-добре да започна това отворено писмо към Вас като кажа, че по никакъв начин не се надявам то да Ви достигне някога. Освен ако всъщност не го четете в този момент; в такъв случай: здравейте! Бяхте страхотен в „Кориолан“!
Пиша Ви, г-н Хидълстън, или ако ми позволите оттук нататък, Том, с една доста нетипична молба. Преди това обаче бих искал да уточня нещо. Освен превъзходен актьор, аз Ви намирам за невероятно мил, топъл и изобщо изключителен човек. Разбира се, не мога да съдя за това по интервютата с Вас, които са единственият ми поглед към Том Хидълстън като човек. Въпреки това съм склонен да вярвам на мненията на толкова много хора, с които сте работили. Затова нямам притеснения, че ако наистина някой ден прочетете тези думи, не бихте се усъмнили в невинната шега зад тях.
По същество тогава: Том, Вие трябва да се ожените възможно най-скоро. Направите ли го, приятелката ми ще изгуби всякаква надежда, че някога може да има нещо между вас.
Виждате ли, Том, фактите са такива, че аз не съм нищо повече от един блогър, при това относително посредствен такъв. На двадесет и три съм, изглеждам… абе прилично, в повечето случаи бих казал, че съм умен и забавен. Това са нещата, с които мога да се похваля, колкото и да ми се напомня, че не бива да се подценявам. Накратко казано, не съм много специален.
Човекът, когото намирам за специален обаче, е моята приятелка. Докато аз се стремя да подобрявам писането си, тя вече е на светлинни години пред мен. Докато аз се старая да бъда добър с хората, тя е може би най-милият човек, когото познавам. Най-важното е обаче, че тя направи невъзможното възможно. Направи ме щастлив в момент, когато не мислех, че ще мога да бъда щастлив отново.
Приятелката ми ме обича, не се съмнявам в това, но обожава Вас, Том. Не по онзи луд, преследвачески начин, макар че съм виждал случайни проблясъци. С риск да си навлека гнева ѝ (или по-лошо – цупенето ѝ), ще кажа, че Вие сте изворът на огромна част от стандартите ѝ за това какъв е един истински мъж: чаровен, ерудиран, притежаващ остър ум, красив, скромен и множество други суперлативи, чието изброяване би ми отнело твърде много време и място, казано честно.
Аз първи ще призная за себе си, че съм далече от идеален. Имам повече несигурности, отколкото има песъчинки в Сахара, но се опитвам всячески да ги превъзмогна. Сравнен с мъж като Том Хидълстън, известен още като Локи, богът на Tumblr, аз съм само една прашинка на радара на женското полезрение. Не ви завиждам, Том; достатъчно много Ви оценявам както в професионален план, така и като човешко същество. При различни обстоятелства бих се радвал на Вашето приятелство, но социалните ни кръгове са прекалено далече един от друг, за да се случи нещо подобно. Въпрос на разстояние във всеки смисъл на думата.
Приятелката ми, от друга страна, има амбиции да продължи образованието си в Англия. Бърз въпрос: как вие, британците, предпочитате да наричаме страната ви? Никога не мога да намеря универсален термин.
Съжалявам, обратно на темата.
Когато разстоянието между вас двамата стане по-малко от разстоянието между мен и нея (от географска гледна точка, разбира се), моите несигурности ще започнат да ми говорят какви ли не глупости (напълно неоснователни, естествено). Работата е там, че искам да е щастлива, така че, ако се случи така, че се срещнете и тя не се поддаде на инстинкта си да Ви отвлече, ще видите колко изумителен човек е всъщност. А аз ще мога само да бъда благодарен, че е била част от живота ми. Тя ме накара да се почувствам така, сякаш мога всичко. Дори и да започна да пиша по-сериозно – нещо, което не мислех, че някога ще направя, защото нямах нужната мотивация. Тя ми даде тази мотивация и много повече. Не знам дали ще мога да ѝ се издължа някога.
Ти да видиш…
Изведнъж се оказва, че това писмо не е толкова към Вас, Том, колкото към нея. Искам да е сигурна в това, че я обичам и подкрепям, но заради несъвършенствата си, дали истински или измислени, не съм сигурен колко добре го показвам. Защото знам, че не съм съвършен. Знам, че и тя не е. Но когато съм с нея, ние сме съвършени един за друг, не ми пука колко изтъркано е това. И така, аз може да не съм на Ваше място, Том, но доколкото зависи от мен, докато тя е моето момиче, не би ми потрябвало.
Съжалявам, че Ви замесих в това, Том. Със сигурност си имате по-добра работа от това да се занимавате с поредното писмо от някой… донякъде откачен тип. Е, изглежда, че все пак има добри новини относно последното. Бидейки не само напълно убеден, че няма да получите моето писмо, но и страхливец, ще се въздържа от това да остава имената си накрая. Дори и да го получите, съвсем не би било извън границите на възможното дотогава вече да сте се задомили. Ако това обаче се случи и Вие решите да го отбележите или да отговорите на него по какъвто и да е начин, с радост ще разкрия своята самоличност, стига псевдонимът ми вече да не ме е предал.

chaoticmindwrites

***

Dear Mr. Tom Hiddleston,

It would be for the best to begin this open letter to you by saying that I don’t believe, in any way, that it would ever reach you. Unless you’re actually reading it at this very moment; should this happen to be the case: Hello! You were great in “Coriolanus”!
I’m writing to you, Mr. Hiddleston, or if you permit me from now on, Tom, with a very unusual request. I’d like to point out something before that, however. Aside from an excellent actor, I find you an incredibly kind, warm and all-around exceptional person. Of course, I can’t make a judgment based on your interviews, which are my sole glimpse into Tom Hiddleston as a person. Despite that I’m inclined to believe the opinions of the people you’ve worked with. That’s why I have no worries that, should you actually read these words one day, you wouldn’t doubt the innocent jest behind them.
To the point, then: Tom, you should marry as soon as possible. If you do that, my girlfriend would lose any hope that there could be anything between the two of you.
You see, Tom, the facts are that I’m nothing more than a blogger, and a relatively mediocre one at that. I’m twenty-three years old, I look… well, decent, in most cases I’d say that I’m smart and funny. Those are the things I can compliment myself on, even though some people would remind me that I shouldn’t underestimate myself. Long story short, I’m not very special.
The person I find special, however, would be my girlfriend. While I may strive to improve my writing, she’s already light-years ahead of me. While I do try to be good to and with people, she just might be the kindest person I know. What’s most important, however, is that she made the impossible possible. She made me happy at a time when I had stopped thinking that I’d be able to be happy again.
My girlfriend loves me, I have no doubt about that, but she adores you, Tom. Not in that crazy, stalkery kind of way, although I have witnessed accidental glimmers. With a risk to invoke her wrath (or worse – her pouting), I will say that you are the source of an enormous part of her standards on what a real man is: charming, erudite, in possession of sharp wit, handsome, modest and a multitude of other superlatives, the listing of which would cost me quite a lot of time and space, honestly speaking.
I’ll be the first one to admit that I’m not perfect. I have more insecurities than there are grains of sand in the Sahara desert, but I try to overcome them however I can. Compared to a man such as Tom Hiddleston, also known as Loki, God of Tumblr, I am but a speck of dust on the radar of the female line of sight. I’m not jealous of you, Tom; I appreciate you greatly enough not only in the professional sense, but as a human being as well. In different circumstances I would enjoy your friendship, but the social circles we belong to are too far apart from one another for something like this to occur. It’s a matter of distance in any and all senses of the word.
My girlfriend, on the other hand, has the ambitions to continue her education in England. Quick question: how do you Brits prefer we call your country? I can never find a universal term.
Sorry, back to the matter at hand.
When the distance between the two of you becomes less than the distance between me and her (from a geographical point of view, of course), my insecurities will start feeding me all sorts of nonsense. Entirely unsubstantiated, naturally. The thing is, I want her to be happy, so if it should occur that the two of you meet and she doesn’t follow her instinct to kidnap you, you will see just how fascinating a person she really is. And I could only be thankful that she has been a part of my life. It was precisely she who made me feel like I could do anything. I even started writing more seriously – something I’d never thought I’d do, because I lacked the motivation needed. She gave me that motivation and a lot more. I don’t know if I could ever repay her.
Would you look at that…
Suddenly, it turns out that this letter isn’t so much to you, Tom, as it is to her. I want her to be sure that I love and support her, but because of my imperfections, whether real or imagined, I’m not certain how well I show it. Because I know that I’m not perfect. I know she isn’t either. But when I’m with her, we’re perfect for each other, I don’t care how overused that is. And so, I might not be in your place, Tom, but as far as I’m responsible for it, as long as she’s my girl, I would never need to be.
I’m sorry for dragging you into this, Tom. Surely, you have something better to do than dealing with the latest letter by a… somewhat insane person. Well, there would appear to be some good news about that last part. Being not only totally convinced that you could never receive my letter, but a coward as well, I’ll refrain from leaving my name at its end. Even if you do receive it, it certainly wouldn’t be outside the realm of possibilities that you’ve already become a family man at that point. If that happens, however, and you decide to acknowledge it or respond to it in any way, I would gladly make my identity known, as long as my pseudonym hasn’t betrayed me already.

chaoticmindwrites

Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: