Желание

Беше една напълно обикновена вечер за всички останали, но не и за нея. Откакто се беше събудила сутринта, в главата ѝ се въртеше само една мисъл. Същата тази мисъл, която я мъчеше вече месеци. Ето че мигът вече беше съвсем близо, а тя се сковаваше от страх само като си представяше как отваря вратата и излиза.
Стрелките на часовника, вече подминаващи девет, я влудяваха с тиктакането си. Знаеше, че трябва да излезе. Погледна се отново в огледалото. Носеше тесен светлосин суичър върху черна тениска, която тя прецени, че си отива най-много с късите ѝ панталонки. Реши, че от всяка възможна комбинация дрехи, която беше пробвала днес, тази я караше да изглежда най-малко глупаво. Може би дори секси.
Разбира се, тя беше ужасно красива. С топли кафяви очи, които често се криеха зад някой немирен кичур тъмна къдрава коса, паднал пред миловидното ѝ лице, не можеше да се каже, че беше лишена от обожатели. На нейната възраст обаче тези обожатели бяха или глупавите нахакани момчета в училище, или противните възрастни типове по клубовете.
Тя се обади на родителите си според уговорката им. Бяха заминали сутринта на предния ден по някакъв повод (дори не можеше да си спомни какъв точно в момента, толкова се беше притеснила) и щяха да се върнат късно следобед на следващия. Възможно най-подходящото време. Стараеше се да звучи спокойно: каза, че не е могла да се събере с приятелки тази вечер и затова ще остана вкъщи, ще си пусне някой филм и най-вероятно ще си легне рано от нямане какво да прави. Пожела лека нощ на майка си и предаде поздрави до баща си, след което затвори, изключи телефона си и въздъхна.
Усещаше коленете си така, сякаш се бяха превърнали в каучук, докато се изкачваше по стълбите два етажа нагоре. С асансьора щеше да отиде по-бързо, но тя искаше да се възползва от допълнителното време, за да си внуши, че всичко ще мине без засечка. Застана пред една врата и натисна бутона на звънеца.
Вратата се отвори широко и тя усети как сърцето ѝ скочи в гърлото. Той стоеше пред нея, усмихнат и невъзможно чаровен. Беше облечен в червена тениска с някакво непознато за нея лого и старите си дънки, които определено ѝ бяха познати откакто се беше уловила, че тайно се заглежда по него.
Запознаха се преди около две години, докато той се нанасяше; обърка етажите и почука на нейната врата. Тя отвори и почти веднага си падна по него. Тогава все още беше с дългата коса, преди да се подстриже, но тя го харесваше всякак. Разбира се, на петнадесет години ѝ беше позволено да си има едно увлечение и тя знаеше много добре, че между тях двамата не би могло да има нищо. Това се промени в момента, в който родителите ѝ се запознаха с него и го харесаха толкова много, че веджъж седмично го канеха на вечеря у тях, където той оживено разказваше за местата, на които е бил.
Той беше фотограф на свободна практика. Често му се случваше да пътува по света и да снима природни пейзажи за разни списания или да отразява международни събития за която медия го беше наела. Мечтаеше обаче някой ден да замине за Щатите и да работи за National Geographic. За тази цел приемаше всяка една работа, която му позволяваше да отиде да снима в друга държава. С години беше трупал материали за портфолиото си; още от деветгодишен се беше влюбил в идеята за това да види най-красивите кътчета на Земята първо със собствените си очи, а после през обектива. Когато успя да изработи парите за първия си професионален фотоапарат, едва не се разплака при допира с него.
Понякога отсъстваше от страната за седмица, по-рядко – за две или повече. Живееше сам, така че разчиташе на нея да проверява дали всичко в апартамента му си е на мястото от време на време. Освен това в негово отсъствие трябваше да има все някой, който да наглежда неговата катлия. Цветето беше ужасно капризно по отношение на грижите, които изискваше (като всичко красиво с южноамерикански произход), но тя лесно се научи.
– Здравей! – каза той, като я измъкна от мислите ѝ. – Какво правиш тук?
Момичето стисна юмруци зад гърба си, за да не заеква.
– Исках да те видя за малко – отговори тя. – Нали заминаваш утре, не знам кога пак ще те видя.
– Добре. Но при едно условие.
– Какво?
– Няма да стоим на вратата. Хайде, влизай.
Изобщо не беше предполагала, че ще е толкова лесно. Прехапа леко езика си и успя да сподави смеха от облекчение, след което влезе.
Апартаментът беше скромно обзаведен, типично за сам човек. Тя подмина един обемист куфар в малкия коридор и влезе във всекидневната, където видя върху масичката за кафе лаптоп и фотоапарат, както и полуотворена, пълна с най-различни обективи раница на един от двата фотьойла.
За секунда тя си спомни как веднъж си беше позволила да надникне сред страниците на няколко негови албума. В един от тях намери двадесетина фотографии с еротично съдържание. Не бяха безвкусни или нещо такова – напротив, моделите бяха много елегантни и красиви, а композицията на снимките и съвсем деликатното размиване на фокуса в краищата ги караха да изглеждат почти като сън. Тя позна част от жените. Беше ги виждала с него. Зачуди се дали е спал с всички. В един момент се улови, че си представя как позира гола пред него. Почервеня цялата, след което прибра снимките по местата им и изчезна възможно най-бързо. Тогава за първи път започна да го възприема в сексуално отношение.
– Извинявай за бъркотията, заминавам след два дни за Индия – каза той.
– Супер, какво ще снимаш там? – усмихна се тя.
– Ще отразявам няколко дни от честването на празника Ганеша Чатуртхи в Телангана – отговори фотографът развълнувано. –  А после заминавам за Вашингтон, където ще ме чакат за интервю за списанието!
– Стискам палци – измънка тя плахо. – Какъв е този празник?
–  Провежда се всяко лято между август и септември в чест на бог Ганеша. Той беше онзи със слонската глава. Покровител е на мъдростта и новите начала, премахва препятствия и така нататък. В последния ден се събират огромни тълпи хора и… о, извинявай, искаш ли нещо за пиене?
– Имаш ли вода?
– Ами… – обърка се той, след което се засмя. – Нека да видя дали чешмата е спряла да ми се сърди.
Докато получи чашата студена вода, тя вече се беше нарекла наум по всички възможни обидни начини, които знаеше. Той грабна един стол от кухненската маса и седна на него, след което я подкани да седне на свободния фотьойл.
– Казвай, какво има?
Тя задърпа неволно крайчетата на ръкавите си, докато говореше:
– Виж, това може би ще ти прозвучи много глупаво – на мен определено ми се струва така, – но от известно време насам съм започнала да обмислям сериозно едно нещо и реших, че ще е най-добре да го споделя с теб възможно най-скоро. Разбирам, че е отвратително често срещано, дори клиширано, но не мисля, че мога да направя нещо по въпроса. Просто се случи така и това е.
Той потърка тридневната си брада и каза:
– След като е толкова важно, давай по същество.
– Там е работата – едва успя да отвърне тя. – Ако даваме по същество, ще се прибера чак утре сутринта.
Очите му бавно се разшириха.
– Ти да не би…
– Моля те, остави ме да довърша! – уплаши се тя; той въздъхна и кимна. –  Знаеш, че наесен заминавам да следвам в друг град. Не мога да знам какво ще се случи, но не ми се иска да се прибера и да не си тук повече.
Тя отпи припряно една глътка вода и продължи:
– Не очаквам, че това ще прерасне в каквото и да е. Това е само едно желание. Искам да бъде идеално, а за да е идеално, трябва да е с теб. Не съм искала да хлътна така силно, но вече е късно. Сега не мога да спра да мисля за възможността да прекарам една нощ с теб.
Той я гледаше невярващо пред себе си, едновременно решена и неуверена. Незнайно защо се замисли за това как неотдавна ѝ беше споменал, че от нея би излязъл отличен модел. Какво беше искал да каже тогава?! Възможно ли беше на мястото на момичето от четвъртия етаж да се беше появила една бъдеща млада жена, готова да се докаже като такава? Почувства се неудобно при тази мисъл, но не прекалено неудобно.
Как беше реагирала тя на думите му? Той се опита да си припомни действията ѝ. Поглед надолу, последван от усмивка и почти веднага след това – изчервяване. Господи, та той беше флиртувал с нея! Във всеки случай не би могло да бъде нищо друго освен случайно, но ако тя не го беше разбрала по този начин?
– Откога… откога мислиш за… за това? – попита той в опит да разбере ситуацията.
– Не е  отскоро – отвърна тя засрамено. – Може би от около три-четири месеца.
Той наистина не знаеше какво да мисли. Тя несъмнено го беше виждала в компанията на момичета, но винаги около неговата възраст.
– Защо реши, че… – фотографът замълча, после промени въпроса си: – Защо смяташ, че трябва да съм аз? Да е… да е с мен?
Момичето въздъхна и се сви още повече на мястото си.
– Защото ти имам доверие – гласът ѝ за малко щеше да се пречупи. – Защото те смятам за мой приятел, за един от най-добрите ми приятели, всъщност. Никога не си ме лъгал, не като повечето момчета на моите години. Държа на теб, това е.
Насили се да го погледне в очите въпреки наченките на сълзи в нейните.
– Знам, че няма да ме обичаш или нещо подобно – продължи тя. – Знам, че и това, което изпитвам аз към теб, не е нищо повече от физическо. Вече ти казах, че не очаквам нищо освен една нощ. Една нощ с теб. Виждала съм те с други момичета, виждала съм… о, по дяволите, виждала съм и онези снимки, които си им правил. Предполагам, че имаш опит, а аз се нуждая от такъв опит. Искам… искам да бъде хубаво. Да бъде с някого, който знае какво прави, как да ме докосва… да ме уважава… Не мога да очаквам такива неща от момчетата, които познавам…
Той мълчеше през цялото време. Усещаше болката на това момиче, искрено искаше да ѝ помогне, но просто не беше убеден, че тя разбира случващото се с нея.
– Съзнаваш точно какво искаш от мен, нали? – попита я най-накрая.
– Напълно. Абсолютно.
– Значи разбираш защо не мога да го направя – въздъхна той.
– Заради разликата във възрастта ли? Какво от това, че си на двадесет и шест, та това на практика не значи нищо!
– Проблемът е, че ти си на седемнадесет.
– Страх те е, че ще те издам ли?! – извика тя.
– Не, просто… Въпрос на принцип е…
– Ако това те притеснява толкова, навършвам осемнадесет след месец и половина – тихо изхлипа тя и зарови лице в ръцете си.
Не можеше да я гледа така. Какво пък толкова… Не, не биваше да мисли така.
Но тя беше права. Той наистина я смяташе за приятел. Сега този приятел стоеше срещу него и го молеше за услуга, която той отказваше. Толкова лоша ли беше всъщност тази услуга? Нима момичето не заслужаваше подобен шанс? Да повери нещо, което в нейните мисли беше толкова съкровено на някого, на когото имаше смелостта да се довери в такава степен, че да разкрие най-мъчителната си тайна?
Той стана от стола и приклекна до нея, след което я хвана за ръка. Погали нежно опакото на дланта ѝ с палец. После прошепна:
– Чуй ме… недей да плачеш, моля те. Щом е… щом е толкова важно за теб, ще се съглася.
– Наистина ли? – тя не повярва на ушите си.
– Да, наистина, но не може да бъде сега.
– Какво?
– Разбери ме, моля те. Ще бъде по моите условия. Връщам се от Щатите след месец, без значение какви са резултатите от интервюто. Ако дотогава не си преосмислила, ще почакаш само две седмици.
– В такъв случай ще знам какво да си пожелая за рождения ден.
– Наясно си, че ще бъде само веднъж и че няма да промени нашите взаимоотношения, нали?
– Да, обещавам ти. Искам само една нощ, нищо повече.
Фотографът се изправи. Тя се изправи заедно с него и неволно го прегърна. Не искаше да го пуска; беше му толкова благодарна. После си казаха довиждане и се прибра.
Когато влезе в стаята си, момичето взе един маркер и започна да разлиства календара на стената си…
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Романтично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: